Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. П. Б., чрез процесуален представител адв. Ц. Георгиева, против Решение № 3915/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 2939/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия (ЕР на НЕЛК) № 0041/020/21.02.2023 г., с което e отменeно ЕР на ТЕЛК №4140/14.12.2021 г., Втори състав към УМБАЛ „Св.Йоан Кръстител“- гр. София и му е определена трайно намалена работоспособност в размер на 40 %. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е обжалваният акт да бъде отменен с произходящите от това правни последици, а именно: съдът да отмени експертното решение на НЕЛК и признае професионално заболяване на Х. Б., за което той има право на освидетелстване, а в условията на евентуалност- да върне преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда в посочения смисъл. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответниците – НЕЛК и Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София – град, при редовно призоваване, не излъчват представител и не ангажират становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на касационно оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по причини, различни от изтъкнатите в нея.
При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение на Административен съд София- град е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение №0041/020/21.02.2023 г. на НЕЛК, с което комисията е отменила предходното решение на ТЕЛК и е издала ново по оценката, като на жалбоподателя Х. Б. е определена 40 % трайно намалена работоспособност, с оглед установеното заболяване: [заличен текст], което е преценено като такова с общ характер.
Производството пред административния съд се е развило и приключило по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. В разпоредбата на чл. 112а от Закона за здравето, законодателят е въвел императивно изискване решението на НЕЛК да бъде съобщено на заинтересованите организации, както и на освидетелстваното лице и на осигурителя. Нормата очертава кръга на лицата и организациите, които имат качеството на заинтересовани страни и на това основание, в конкретната хипотеза, те следва да бъдат конституирани в съдебния административен процес по обжалване решението на НЕЛК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно.
В случая, съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. С молба на НЕЛК, придружаваща административната преписка, е цитирано уведомление, преп.№НЕЛК-5626/31.10.2022 г., рег.№ НЕЛК-ИЗХ-15431/02.11.2022 г., съдържащо списък на страните в производството по издаване на административния акт, като органът е посочил всички заинтересовани страни, както следва: ТЕЛК- ІІ състав към УМБАЛ „Св.Йоан Кръстител“- гр. София, Агенция за хората с увреждания- София, ТП на НОИ- София, Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“Дирекция „Социално подпомагане" – гр. София.
Въпреки горното, съдът не е конституирал първоначално заинтересовани страни, а впоследствие, с протоколно определение от 19.02.2024 г. по адм. дело № 2939/2023 г. по описа на Административен съд София– град, е конституирал като заинтересована страна по делото „ТД на НОИ- София град“, вписана като такава и в решението. Останалите заинтересовани страни не са конституирани и не са участвали в производството по обжалване на оспорения административен акт.
Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на всички надлежни страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане.
Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна по спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита.
Предвид изложеното, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството.
Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на заинтересованите страни в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК.
В касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението или искане за обезсилването му, поради наличието на такъв порок, но при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, от самото му начало, с участието на всички посочени по-горе страни.
С оглед гарантиране правото на участие и защита на заинтересованите страни в процеса, съдът следва да извърши всички процесуални действия в производството с тяхно участие, след надлежното им конституиране като страни по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебните заседания и т. н.
С оглед изхода на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят, като тяхното възлагане следва да бъде преценено при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА № 3915/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 2939/2023 г. по описа на Административен съд София – град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София– град.
Решението е окончателно.