Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. Н., чрез адв. Георгиев срещу решение № 1053/31.07.2025 г. постановено по адм. дело № 806/2025 г. по описа на Административен съд - София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 324 – МИ/10.07.2025 г. на Общинска Избирателна Комисия – Самоков (ОИК – Самоков/ Комисията), с което са прекратени предсрочно пълномощията на М. Н. като кмет на [населено място], община Самоков. Касаторът релевира доводи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и счита същото за необосновано. Твърди, че съдът неправилно е възприел обстоятелствата и фактите по делото и е посочил неправилни изводи. Възразява срещу констатациите за наличие материално правните предпоставки за прекратяване предсрочно на пълномощията му като общински съветник. Моли решението на съда да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Общинска избирателна комисия (ОИК) – Самоков излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено и в съдебно заседание заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Б. Н. срещу Решение № 324 – МИ/10.07.2025 г. на Общинска Избирателна Комисия – Самоков, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 463 от ИК и чл. 42, ал.3, във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА са прекратени предсрочно пълномощията му като кмет на [населено място], община Самоков, област София.

Съдът е установил, че обжалваното решение е взето на заседание на ОИК – Самоков на 10.07.2025 г. и е публикувано на сайта на Комисията, на сайта на общината, както и е обявено на предварително определеното за целта място в сградата на общината. Жалбоподателят не е бил уведомен лично за решението, а е разбрал от социалните мрежи.

От анализа на доказателствения материал съдът е приел, че, въз основа на Решение №191-МИ/30.10.2023г. на ОИК Самоков, че М. Н. е обявен за избран за кмет на [населено място], като е положил клетва по чл.32, ал.1 от ЗМСМА на 13.11.2023г. и е встъпил в длъжност. Констатирано е, че към дата на полагане на клетва и встъпване в пълномощията на кмет Н. е бил управител и съдружник на „ПИМ ТРАНС“ООД, ЕИК175057219. Още преди избирането му за кмет на 03.09.2023 г. Н. е подал предизвестие до посочената фирма, с което е заявил, че желае да прекрати участието си като съдружник. Съдът е приел, че съгласно дружествения договор всеки съдружник може да напусне дружеството след отправяне на тримесечно писмено волеизявление, като с изтичането на този срок участието му в сдружението се прекратява, без да е необходимо решение на общото събрание и в този смисъл, че участието на Н. в дружеството е прекратено с изтичане на този срок, а именно – 03.12.2023г. В крайна сметка жалбоподателят е прекратил участието си в „ПИМ ТРАНС „ООД и е освободен като управител на дружеството, съобразно решение на общото събрание на дружеството, проведено на 22.12.2023г. Въпросните промени са вписани в ТР на 10.01.2024 г. С оглед на което, съдът приел, че от страна на Н. са предприети необходимите действия по прекратяване на съществуващата несъвместимост по чл.41 от ЗМСМА, които формално са довели до целения резултат след изтичане на законовия едномесечен срок, в който тази несъвместимостта е следвало да бъде отстранена.

Решаващият състав обосновал извод за неоснователност на жалбата на М. Н. срещу Решение № 324 – МИ/10.07.2025 г. на ОИК – Самоков, защото жалбоподателят не е изпълнил втората и третата предпоставка по чл. 42, ал.3 от ЗМСМА – а именно да уведоми председателят на ОИК и Комисията за предприетите действия. Съдът посочва, че в съдебно заседание Н. признава, че не е подавал такава писмена декларация, защото не е знаел, че такава трябва да бъде подадена и че като е подал други такива декларации – напр. пред КПКОНПИ е считал, че е изпълнил в срок всички законови изисквания.

С оглед горното, съдът е обосновал тезата, че дори да се приеме, че първата предпоставка е изпълнена – предприети са необходимите действия по отстраняване на несъвместимостта, то категорично не са изпълнени втората и третата предпоставки, които са свързани с уведомяване на посочените в закона субекти за предприетите действия.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗМСМА, пълномощията на кметовете на общини, кметовете на райони и кметства възникват от деня на полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 - в случая тази дата е 13.11.2023г.

Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА забранява на кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им. Целта на разпоредбата е да предотврати всякакви възможности за възникване конфликт на интереси и злоупотреба с власт от страна на визираните в разпоредбата лица. Същата изключва съвместяване на функциите на кмет на община с извършване на търговска дейност и с представителни и управленчески права в търговски дружества. Изискването е строго формално, валидно е за целия период на мандата и е продиктувано от волята на законодателя да изключи всяка потенциална възможност за конфликт на интереси и злоупотреба със служебни права. Подобна несъвместимост е на уредена по законодателен път и в други закони - разпоредбите на чл. 195 от Закона за съдебната власт, чл. 7 от Закона за държавния служител, чл. 153 от ЗМВР.

В този случай нормата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА посочва, че в едномесечен срок от полагане на клетвата, т.е. на встъпване в длъжност, лице, което осъществява дейност или заема длъжност, посочена в ал. 1, предприема необходимите действия за прекратяване на дейността или за освобождаване на заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Или за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА е необходимо: 1. лицето да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността/ освобождаване на длъжността, визирани в ал. 1; 2. да уведоми писмено за предприетите действия председателя на общинския съвет и 3. да уведоми писмено за предприетите действия общинската избирателна комисия. Законовите предпоставки в тази разпоредба са кумулативни.

Неизпълнението на изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА води до предсрочно прекратяване пълномощията на кмета според изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА (при изпълнение на процедурата по чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА).

В случая се установява, че касаторът не е изпълнил и трите изисквания на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА. Правилно отбелязва и първоинстанционният съд, че дори да се приеме, че е изпълнено първото изискване – предприети са необходимите действия за прекратяване на несъвместимостта, то не са налице данни, че втората и третата предпоставка по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА са изпълнени – Н. не е уведомил писмено за предприетите действия председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия за предприемане на действия по прекратяване на дейността управител на търговско дружество. Тъй като законовите изисквания по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА са кумулативни /в подобен смисъл е и Решение № 6698 от 03.06.2024 г. по адм.дело № 4056 от 2024 г.по описа на ВАС/, неизпълнението само на едно от тях е достатъчно да се приеме, че М. Н. не е изпълнил изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА - обстоятелство, което и комисията е посочила. Подаването на посочените от касатора декларации не изпълняват задължението за уведомяване. Не намира основа в закона тезата на процесуалния представител на касатора, че уведомяването само по себе си не преодолява несъвместимостта и поради това, не е необходимо да бъде задължително извършвано. Както вече беше посочено, изпълнението на трите изисквания на разпоредбата на чл. 41, ал.3 от ЗМСМА е задължително и предпоставките следва да са налице кумулативно, а не алтернативно.

При така правилно установената фактическа обстановка, съдът е извел обосновани правни изводи, че оспореното решение за предсрочно прекратяване на правомощията на кмет е взето от компетентен административен орган при спазване на административните правила и при съответствие на материалния закон. Настоящата инстанция приема, че не са налице касационни отменителни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса разноски в полза на касатора не се следват, а поради липсата на изразена претенция от ответника по касацията такива не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1053/31.07.2025 г. постановено по адм. дело № 806/2025 г. по описа на Административен съд - София област.

Решението е окончателно.