Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена от пълномощника главен юрисконсулт Тодоров (касаторът е представляван в съдебно заседание от друг пълномощник - главен юрисконсулт Методиев), срещу решение № 9194 от 17.03.2025 г., постановено по административно дело № 9277/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкции № РД-253С-474/16.08.2024 г. на вр. и. д. управител на НЗОК в частта й по т. 4 и от т. 6 до т. 16 вкл.; 2) отхвърлена жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Софиямед“ ООД (УМБАЛ „Софиямед“ ООД) срещу заповед за налагане на санкции № РД-253С-474/16.08.2024 г. на вр. и. д. управител на НЗОК в частта й по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5; 3) осъдена НЗОК да заплати на УМБАЛ „Софиямед“ ООД сумата от 116 лв. разноски по делото.
По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът атакува решението в частта му, с която оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана е частично отменена. Моли решението на АССГ в подложената на касация част да се отмени и претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, състоящи се в заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация УМБАЛ „Софиямед“ ООД, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Джилджов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди, и претендира присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение (VІ отд.), счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в оспорената му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С частта от процесната заповед за налагане на санкции, жалбата на лечебното заведение срещу която е била уважена от първоинстанционния съд, на основание чл. 76а, ал. 3, предл. 2 от ЗЗО и чл. 473, ал. 3, предл. 2 от НРД (Националния рамков договор) за МД (медицинските дейности) за 2023–2025 г., вр. и. д. управител на НЗОК е наложил на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК, следните санкции: по точка 4 - на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. „финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение на чл. 306, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г. и чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, изразяващо се в това, че пациентка, приета за оперативно лечение, но страдаща от тревожно паническо разстройство (по нейно твърдение) – основание за освобождаване от заплащане на потребителска такса, е заплатила такава такса за престоя си в лечебното заведение; по точки 6, 6.1 и 7 - на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. „финансова неустойка“ в размер на 200 (четиристотин) лв. за нарушения на чл. 33, т. 4 и чл. 30 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 81, ал. 3 от ЗЗ (Закона за здравето) във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, изразяващи се в това, че от жена, приета по спешност за раждане, е изискано доплащане за избор на екип (което е недопустимо при спешен прием), а за грижи за новородени деца е поискано доплащане за дейност, включена в клиничната пътека и заплащана от НЗОК; по точки 8-16 вкл. - на основание чл. 455, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г. „финансова неустойка“ в размер на 600 (четиристотин) лв. за нарушения на чл. 33, т. 4 във връзка с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от НРД за МД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, изразяващи се в това, че за грижи за новородени деца е поискано от пациентите доплащане за дейност, включена в клиничната пътека и заплащана от НЗОК, а от жени, приети по спешност за раждане, е изискано доплащане за избор на екип (което е недопустимо при спешен прием).
За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта за налагане на санкции в посочената част първоинстанционният съд е приел, че: по точка 4 – вмененото на лечебното заведение нарушение е неналично, понеже липсват обективни данни (медицинска документация), че пациентката действително страда от тревожно паническо разстройство (както тя твърди), поради което наличието на предпоставки за освобождаване от заплащане на потребителска такса не е доказано; по точки 6 до 16 вкл. – извършването на вменените на лечебното заведение нарушения е доказано, но е налице несъответствие при определяне на размера на наложените за извършването им санкции при изписването им с цифри и с думи, което води до неяснота относно волята на административния орган, и съответно – до тяхната незаконосъобразност.
По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на санкциониращата заповед в отменената й от него част, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо – то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен в оспорената му част (в останалата си част е влязъл в сила и не следва да бъде коментиран), като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени.
В хода на производството пред Административен съд – София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Установените от съда по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното му вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика.
Въз основа на задълбочената съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната покана в отменената й от съда част поради нарушения на материалноправните изисквания на ЗЗО и НРД за МД за 2023–2025 г. (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). При изготвянето на проверявания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС.
Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд – София-град.
За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба по т. 4 от заповедта следва изрично да се отбележи, че въведената диагноза „Тревожно паническо разстройство“ е по анамнеза на пациентката, което е посочено във всички медицински документи, а през целия престой в болницата тя не е предоставила достоверен медицински документ, доказващ това нейно състояние, тъй че не са били налице предпоставките за освобождаването й от заплащане на потребителска такса, както правилно е преценил и съдът.
Материално законосъобразна е и преценката на АССГ, че по точки от 6 до 16 от заповедта, допуснатото от административния орган несъответствие между изписването на размера на наложените санкции с цифри и с думи води до неяснота относно волята на управителя на НЗОК в това отношение. Твърдението на касаторовият повереник, че става въпрос за техническа грешка, не може да бъде споделено, защото се касае за грубо нарушение в едно санкционно административно производство, което не може да бъде преодоляно по пътя на тълкуването.
При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти процесната заповед правилно е била отменена в обсъжданите й точки, като съдът се е съобразил и с практиката на ВАС, VІ отд. по сходни случаи. Деловодните разноски също са присъдени коректно, предвид изхода на спора по главния петитум на първоначалния жалбоподател.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него част на заповедта за налагане на санкции, не може да бъде възприета. Като е уважил частично подадената до него жалба като основателна, АССГ е постановил правилен съдебен акт в атакуваната му част, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При установената неоснователност на главното касаторово искане акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, също се явява неоснователна и не следва да се уважи. Основателно обаче при този изход на спора се явява искането на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в производството пред тази инстанция (за предходната АССГ му е присъдил), поради което на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя такова в размер на 200 (двеста) лева, съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от ЗПП (вида и количеството на извършената дейност).
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9194 от 17.03.2025 г., постановено по административно дело № 9277/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която е отменена заповед за налагане на санкции № РД-253С-474/16.08.2024 г. на вр. и. д. управител на НЗОК в частта й по т. 4 и от т. 6 до т. 16 вкл.
В останалата си част съдебното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Софиямед“ ООД, ЕИК 160138163, сумата от 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.