Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от А.Александрова, в качеството й на директор, чрез процесуален представител юрк.В. Александров, срещу Решение № 861 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 172/2025 г. по описа на Административен съд - Шумен.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е приел, че срокът на инвалидизиране е некоректно определен.
Посочва, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.70 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.
Ответникът – Д. Р. С., чрез процесуален представител адв. Г.Бонева, с писмен отговор и писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
Ответниците –ТП на НОИ - Шумен, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Шумен, Агенция за хората с увреждания и ТЕЛК II състав към УМБАЛ Д-р Ст.Киркович АД-Стара Загора, редовно призовани, не вземат становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Съдът е установил, че с ЕР № 90505/17.11.2023 г. на ТЕЛК – МИ МВР Д. С. в качеството му на служител на РСПБЗН град Нови Пазар е освидетелстван чрез личен преглед, като му е определен 48% ТНР за срок от 2 години, т.е. до 01.11.2025 и дата на инвалидизиране 17.11.2023г.С. обжалвал това решение пред НЕЛК и Специализиран състав по Вътрешни,белодробни и ССЗ болести с ЕР№ 90693/15.04.2024г отменила изцяло решението на ТЕЛК и го върнала за ново освидетелстване с конкретни указания.Междувременно на 02.01.2024г С. напуснал държавната си служба в МВР и се регистрирал като самоосигуряващо се лице – управител на Дира 77 ЕООД.Въз основа на решението на НЕЛК е издадено ново ЕР№ 93494/10.09.2024г на ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ д-р Ст.Киркович АД гр.Стара Загора,като освидетелстването е извършено по документи,с което на С. е определена 60% ТНР поради общо заболяване за срок от една година и дата на инвалидизиране 17.11.2023г.Това експертно решение било обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ Шумен в частта по отношение на определения процент ТНР и датата на инвалидизиране. Специализиран състав по Вътрешни,белодробни и ССЗ болести на НЕЛК с ЕР№ 90403/20.02.2025г е отменено ЕР на ТЕЛК ,като е определен нов процент ТНР-56% поради общо заболяване за срок от две години и е определена нова дата на инвалидизиране- 10.09.2024г.Липсват мотиви защо НЕЛК посочва,че новата дата на инвалидизиране следва да е 10.09.2024г.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, чл. 3 от НМЕ, чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 49, ал. 1 от същия правилник, при спазване на изискуемите се форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила.
По отношение спазването на материалния закон, съдът е посочил, че при липсата на мотиви за промяната на първоначалната дата на инвадизиране от 17.11.2023г/ когато е извършено освидетелстване на лицето/ на 10.09.2024г/ когато ТЕЛК не е провел личен преглед на С./ при липсата на данни и доказателства,че състоянието му се е подобрило след първоначалното освидетелстване.Възприетата от НЕЛК нова дата на инвалидизиране- 10.09.2024г ,която съсответства на датата на постановяване на второто решение на ТЕЛК се явява в противоречие с разпоредбата на чл.70 ал.5 вр. ал.1 НМЕ.
В заключение е формирал извода, че НЕЛК е постановила незаконосъобразен административен акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона и тъй като естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, след отмяната на административния акт, делото следва да бъде изпратено като преписка на НЕЛК – София за ново произнасяне по жалбата против ЕР № 93494 от 10.09.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ Д-р Ст.Киркович АД гр.Стара Загора в частта му относно определената дата на инвалидизация, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на НЕЛК, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.
Спорният по делото въпрос е коя следва да е началната дата на загуба на работоспособността или датата на инвалидизиране / задължителен елемент на всяко ЕР/, е момента в който е настъпила трайната неработоспособност, като тази дата е свързана с правото на осигурително плащане /пенсия за инвалидност/.
Анализът на разпоредбите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от НМЕ сочат на извода, че при определяне на същия или по-нисък процент ТНР, датата на инвалидизиране се определя при първото освидетелстване на лицето и не се променя при следващо преосвидетелстване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването /чл.69, ал.2 НМЕ/.
С оглед изложеното, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че при липсата на ново освидетелстване на ответника по касация към дата 10.09.2024г,при липса на данни дали същият е бил в отпуск за временна нетрудоспособност,както и да е бил трудоустроен и да е преминал на работа с по ниска квалификация- хипотези по ал. 2 и 3 на чл.70 НМЕ,както и ри категоричната липса на данни за обстоятелствата посочени в ал.6 и 7 от чл.70 от НМЕ,то единствено приложима в случая се явява разпоредбата на ал.5 на чл.70 НМЕ.Независимо от обстоятелството,че към 02.01.2024г С. е напуснал системата на МВР,същият е продължил трудовата си активност като самоосигуряващо се лице- управител на Дира 77 ЕООД,поради което и към датата на решението на НЕЛК продължава да се труди. Ето защо и правилни са изводите на първоинстанционния съд,че за първоначална дата на инвалидизиране следва да бъде приет деня,в който ответника по касация е бил освидетелстван.
По изложените съображения, като е приел, че оспореното решение на НЕЛК е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, основателна се явява претенцията на ответната страна – Д. Р. С. за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 861 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 172/2025 г. по описа на Административен съд - Шумен.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на Д. Р. С., с [ЕГН], от гр.Плиска сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.