Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Индивидуална практика за първична медицинска помощ (ИППМП) „Дейони – д-р Р. Т. Р.“ ЕООД, ЕИК 204420530, гр. Бяла Черква против Решение № 552/18.02.2025 г., постановено по административно дело № 496/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу Заповед за налагане на санкция № РД–09-1238/25.7.2023г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Велико Търново, за допуснатите от лечебното заведение четири нарушения, на основание чл.414, ал.1 Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД) 2020-2022 г. и са наложени четири броя санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на по 100 лева или общо 400 лева, като така определения размер е бил намален за сумата от 50 лева за всяка от санкциите и съответно за сумата от 200 лева общо за всички.
Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, директорът на Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново, в писмен отговор от 26.03.2025 г. изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С Решение № 552/18.02.2025 г. по административно дело № 496/2023 г., Административен съд - Велико Търново е изменил Заповед за налагане на санкция № РД-09-1238/25.07.2023 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново, в частта на наложените санкции от по 100 лева относно извършени нарушения при диспансерни прегледи и диспансерни наблюдения на здравноосигурените лица (ЗОЛ): В. Т., Г. П., А. С. и К. Н., като намалил размера на финансовите неустойки от 100 на 50 лева; отхвърлил жалбата в останалата част и присъдил разноски
Предмет на касационен контрол е първоинстанционното съдебно решение в частта му, с която е отхвърлено оспорването във връзка с наложените санкции под формата на финансови неустойки.
Решението е правилно в обжалваната му част.
По делото е установено, че е извършена тематична проверка, назначена със Заповед № РД -09-1020/21.06.2023 г. на Директор РЗОК, с вид и обхват проверка изпълнението на индивидуален договор № 041074/10.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и допълнителното споразумение към него, в съответствие с общите и специални условия на НРДМД 2020-2022, по посочена докладна записка.
Проверката е приключила на 30.06.2023 г. със съставяне на Протокол № ПМ 124/30.06.2023 г. и Протокол за неоснователно получени суми, в който са отразени констатациите на проверяващите, като възражение от проверяваното болнично заведение не е постъпило.
С процесната заповед (предмет на съдебен контрол пред административния съд) са наложени санкции – финансови неустойки за четири случая за нарушение на чл. 30, т. 1 и 2 от НРДМД 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗО, като е наложена санкция финансова неустойка в размер от по 100 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., за това че на пациентите не е била осигурена в пълния обем договорената медицинска помощ.
Съгласно чл. 414, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв.
Лечебното заведение като изпълнител на болнична медицинска помощ е извършило нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, представляващо основание за налагане на санкции по чл. 414, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., свързани с реда за оказване на медицинска помощ.
От доказателствата по всички случаи, в. т.ч и от заключението по съдебно-медицинска експертиза, се установява, че положената медицинска грижа не е в обема, предвиден, съгласно правилата определящи я. По делото е установено, че на три от посочените и постъпили в болницата ЗОЛ не са назначени съответните медицински изследвания, а по отношение на едно от тях е констатирана липсата на отразени в амбулаторните листове снет и описан очен статус за основната диагноза.
Доказателствата по делото установяват нарушения на чл.30, т.1 и 2 от НРД за МД 2020-2022г. във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО, за което е и ангажирана отговорността на ИППМП „Дейони – д-р Р. Т. Р.“ ЕООД, гр. Бяла Черква.
Съгласно посочените разпоредби изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД и предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената.
Наложените санкции - финансова неустойка са в размер на по 100 лева за четирите нарушения или общо 400 лева на основание чл. 55, ал. 2, т.2 и т.3 ЗЗО, за нарушение на чл. 30, т. 1 и 2 НРДМД 2020-2022 г., но не е възможен контрол дали те са в съответствие с констатираните нарушения. Директорът на РЗОК не е изложил мотиви досежно размера на санкциите, които административният съд законосъобразно е ценил като нереализиращи в достатъчна степен дискреционните правомощия на органа и поради което правилно е редуцирал същите до минимален размер.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно, като такива следва да се присъдят в размер на 200 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 552/18.02.2025 г., постановено по административно дело № 496/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу изменената Заповед за налагане на санкции № РД–09-1238/25.7.2023г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Индивидуална практика за първична медицинска помощ (ИППМП) „Дейони – д-р Р. Т. Р.“ ЕООД, ЕИК 204420530, гр. Бяла Черква, да заплати на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.