Производство е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по частна жалба от „Съншайн холидейс“ ЕАД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Определение № 10461 от 30.09.2025 г. по адм. д. № 1571/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането му за спиране на изпълнението на Ревизионен акт /РА/ № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предложеното обезпечение – фотоволтаична инсталация, не е вещ, която е ликвидна и е невъзможно да бъде обект на принудително изпълнение в цялост. Подчертава, че фотоволтаичната инсталация функционира самостоятелно, произвеждайки електрическа енергия и може да бъде демонтирана и преместена, дори и за целта да са необходими определени разходи. Намира, че балансовата стойност е ясен показател за стойността на актива и след като същата чувствително надхвърля задълженията по процесния РА, то неговото предварително изпълнение следва да бъде спряно до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. В тези насоки излага подробни доводи, като претендира и присъждане на сторените разноски.
Ответникът по частната жалба – Кметът на Община Варна, чрез процесуален представител, с писмено възражение оспорва основателността й. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „Съншайн холидейс“ ЕАД за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 5, предл. първо от Закона за местните данъци и такси.
За да достигне до извод за неоснователност на искането, решаващият състав е приел, че макар балансовата стойност на фотоволтаичната инсталация към датата на искането да е 308 781,10 лв. и да надвишава задълженията по РА, то естеството на предложеното обезпечение не позволява да се направят обосновани предположения, че в случай на принудително изпълнение инсталацията ще може да бъде реализирана на тази или на близка стойност, или поне на стойност, покриваща публичните задължения на дружеството. Счел е, че липсва правна възможност инсталацията да бъде запазена като едно цяло и собствеността върху нея да бъде прехвърлена със съответното вещно право, както и че същата не може да представлява интерес при евентуално принудително изпълнение поради ограничението, че е за собствени нужди, тоест произведената от нея електроенергия може да бъде потребявана само от един потребител - самият хотел. По тези съображения, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението на обжалвания РА и предявеното искане следва да се отхвърли.
Така постановеното определение е неправилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 във вр. с чл. 157, ал. 3 ДОПК основателността на искането за спиране на изпълнението на РА е обусловено от представянето на доказателства за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането следва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Нормата на чл. 153, ал. 5 във вр. с ал. 4 предвижда, че в случаите, при които представеното обезпечение не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, преценката се осъществява съгласно предложеното обезпечение, като изпълнението може да бъде спряно като се задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. В тези хипотези, по аргумент от чл. 153, ал. 5 ДОПК, спирането има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
В случая, с процесния РА за „Съншайн холидейс“ ЕАД са установени задължения за внасяне на данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периоди 2019—2023 г. в общ размер от 191 433,08 лв. Главницата по задължението е в размер на 135 705,66 лв., а лихвите начислени с ревизионния акт са в размер на 55 727, 42 лв. Лихвите по задължението от датата на издаване на РА до датата на подаване на искането за спиране на изпълнението на процесния РА са в размер на 9 552,21 лв. Поради това главницата и лихвите към датата на подаване на искането възлизат общо в размер на 200 985,29 лв.
С искането е направено предложение за обезпечение на вземанията чрез налагане на запор върху движима вещ, представляваща фотоволтаична инсталация за собствени нужди, с капацитет 102 kWp. Съгласно представените доказателства фотоволтаичната инсталация е монтирана в хотел "Мимоза", който представлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.513.614.6. Изградена е по проект № BG-RRP-4.021-0183-С01 и е на стойност 311 900 лева без ДДС, като е изплатена изцяло, въведена е в експлоатация на 23.06.2025 г. и функционира към настоящия момент. Предложената система е данъчно амортизируем актив, чиято балансова стойност към датата на искането е 308 781,10 лева, съгласно представени счетоводни документи.
При тези релевантни факти, настоящият състав намира, че стойността на предложеното обезпечение покрива общия размер на главницата по РА и лихвите върху нея, включително и за периода от 29.09.2025 г. до подаване на искането за спиране на изпълнението на РА. Ето защо данни обезпечението и при липсата на данни обезпечението да не е годно да послужи за целите, за които е направено следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 157, ал. 3 ДОПК, поради което искането за спиране на изпълнението се явява основателно.
Като е приел друго, Административен съд-Варна е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вмести него да бъде постановено спиране на изпълнението на обжалвания РА до разрешаване на спора за законосъобразността му с влязъл в сила съдебен акт.
При този изход на спора и направеното искане в полза на „Съншайн холидейс“ ЕАД, гр. София, следва да се присъдят осъществените от него в производството разноски в размер на 3 150 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 150 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Този размер е определен от съда след редукция на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 8 350 лв. с оглед направеното от насрещната страна възражение за прекомерност. Същото, след преценка на фактическата и правна сложност на спора, се явява основателно и обуславя намаляването на коментираното възнаграждение от 8 350 лв. на 3 000 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 във вр. с чл. 157, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 10461/30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1571/2025 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, до влизането му в сила или отмяната му с влязъл в сила съдебен акт.
ЗАДЪЛЖАВА компетентния публичен изпълнител в 7-дневен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното от „Съншайн холидейс“ ЕАД, гр. София, като обезпечение имущество.
СПИРАНЕТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Съншайн холидейс“ ЕАД, гр. София, сумата от 3 150 лв., представляваща осъществените в производството разноски.
Определението не подлежи на обжалване.