Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), представлявана от директора А. Александрова, чрез процесуален представител юрисконсулт В. Александров, против Решение № 438/17.03.2025 г., постановено по адм. дело № 383/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отменено Експертно решение № 90964 от заседание № 48/30.04.2024 г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, в частта относно определения срок за инвалидност и относно чуждата помощ. Преписката е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр.2 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответникът – Р. Г. К., чрез процесуален представител адв. Й. Георгиев, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила.
Ответникът – Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт А. Дончева, в писмен отговор развива доводи за неправилност на обжалваното решение.
Ответниците - ТЕЛК към МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД, Агенция за хората с увреждания и Регионална дирекция "Социално подпомагане" не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение № 90964 от заседание № 48/30.04.2024 г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ в частта, с която на освидетелстваното лице е определен срок на трайно намалена работоспособност - 3 години, вместо пожизнен и относно преценката за липса на потребност от чужда помощ.
С оспорения административен акт е потвърдено по всички поводи Експертно решение № 90303 от заседание № 38/22.02.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, гр. Дупница, с което на Р. Г. К. е определена 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР), за срок - 3 години, без чужда помощ и с водеща диагноза [заличен текст].
Първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр.), във връзка с чл. 3 от Наредбата на медицинската експертиза (НМЕ), но в противоречие с материалноправните разпоредби.
Изложени са мотиви, че липсва яснота по отношение изводите на административния орган досежно определения срок на ТНР, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), който изисква НЕЛК да се произнася с мотивирано експертно решение.
След анализ на относимата правна уредба относно дефинитивните състояния и разграничение на различните хипотези, съотнесени към разпоредбата на чл. 101а ЗЗдр., първоинстанционният съд извежда, че срокът на степента на трайно намалена работоспособност се определя в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Посочено е, че целта на законодателя е да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, като се определи пожизнен срок ТНР, при положение че не може да настъпи еволюция на състоянието им във времето.
В заключение е прието, че в обжалваното експертното решение, в частта по отношение на определения срок ТНР, липсват мотиви, от които да следва изводът, че от НЕЛК е извършена преценка дали с оглед приетата диагноза са налице едно или повече дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване.
По спорния въпрос досежно установяване потребност от чужда помощ за освидетелстваното лице с определена пожизнено 100% ТНР, първоистанционният съд приема, че от органа не са изложени мотиви, обосноваващи отказа му. Във връзка с горното е формиран решаващ извод, че липсата на мотиви препятства съда да осъществи контрол за законосъобразност на експертното решение, поради което същото следва да бъде отменено, в обжалваната му част.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Кюстендил, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.
Експертните решения имат двойствен характер – на медицински заключения и на административен акт, а при издаването им органите на медицинската експертиза действат в условията на обвързана компетентност, като имат конкретни правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние, временната неработоспособност и срока, процент на загуба и срок за действието.
Съгласно чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
Първоинстанционният съд обосновано приема, че обжалваното експертно решение на НЕЛК, в частта относно определения срок за ТНР и относно преценката за потребност от чуждата помощ, е издадено при липса на конкретно посочени фактически и правни основания.
В експертното решение на НЕЛК бланкетно е посочено, че случаят не се обхваща от основанията на чл.69, ал.4 и ал.7 НМЕ и не следва пожизнен СИ. В издадения акт не са изложени съображения относно определения срок ТНР – 3 години, както и липсва задължителна преценка по чл. 101а ЗЗДр., във връзка с чл. 69, ал. 4 и ал. 5 НМЕ относно динамиката на уврежданията, тяхното развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността, респективно при множество увреждания кои от тях са дефинитивни, с оглед определяне на пожизнен срок на инвалидността.
В разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ попадат лица с "дефинитивни състояния", а в чл. 69, ал. 5 лицата които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че в случая разграничението се основава на определени медицински критерии, на които отговарят всички лица от една група по ал. 4 - които имат само едно състояние, което е дефинитивно и другата група по ал. 5 - лицата, които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Въведените от законодателя разграничения са единствено въз основа на медицински критерии. Съгласно разпоредбата на чл. 69а, ал.1 НМЕ е предвидено допускането на изключение от случаите по чл. 69, ал. 5 при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, лицето да поиска да бъде освидетелствано/ преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са дефинитивни състояния. В посочената разпоредба изрично е предвидено, че в тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност.
Потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане по силата на чл. 61, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 НМЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 НМЕ чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. При тълкуване на посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт следва извод, че органите на медицинската експертиза действат при условията на обвързана компетентност, като във всички случаи на ТНР над 90% се прави преценка за потребността от чужда помощ. Критериите, въз основа на които се прави преценката, са фактически, т.е. дали при констатираните заболявания, водещи до ТНР над 90% лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно. Независимо, че НЕЛК е потвърдила 100% ТНР, в решението липсва преценка дали лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно, въпреки че в наличната медицинска документация се съдържат данни за ограничени ежедневни дейности.
Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадения акт. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, но за да е спазено това изискване, следва тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което да е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган. Видно от доказателствата по делото така заложеното изискване не е спазено в настоящия случай. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи относно съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство поради недопускане изготвяне на съдебно – медицинска експертиза. По делото не се установява, от ответника в първоинстанционното производство да е формулирано искане за назначаване на съдебна експертиза, обусловено от необходимостта на специални знания за изясняване на възникнали въпроси в областта на медицината. Съдебната експертиза е доказателствено средство, което с оглед на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприеме, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Липсата на мотиви, фактически и правни основания, в издаденото експертно решение, в частта относно определения срок за ТНР и относно преценката за потребност от чуждата помощ, не могат да бъдат допълнени или заменени със заключение на вещо лице.
Във връзка с изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 438/17.03.2025 г., постановено по адм. дело № 383/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.