Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, подадена от пълномощника старши юрисконсулт Лазаров, против решение № 27662 от 19.12.2024 г., постановено по административно дело № 9748/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменена по жалба на „Медико-техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД, ЕИК 205114401, заповед за мотивиран отказ № РД-09-254/16.09.2024 г. на директора на РЗОК - Пловдив; 2) изпратена преписката на ответника за ново произнасяне по заявление вх. № ЗД-08-1/21.08.2024 г. от „Медико-техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, в срок от 30 дни от влизането в сила на постановения съдебен акт; 3) осъдена РЗОК - Пловдив да заплати на „Медико-техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД сумата в размер на 2050 лв., представляваща разноски по делото.
По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу отменената със съдебния акт заповед. Касаторът моли и за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, включително и на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено/претендирано от другата страна.
Ответникът по касация „Медико-техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД, ЕИК 205114401, действащ чрез процесуалните представители адвокат Дацев и адвокат Андонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да се остави в сила като правилно. Претендира и да бъдат присъдени направените разноски по делото за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде отменено.
Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение (VІ отд.), счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в оспорената му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С процесната заповед на основание чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г. във връзка с чл. 42, т. 1, т. 2 и т. 17 от ПУД на НЗОК, е отказано на „Медико-техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД по заявлението му от 21.08.2024 г. сключване на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани от НЗОК. Органът се е мотивирал с едностранното прекратяване от директора на РЗОК - Пловдив на предходен аналогичен договор между страните със същия предмет (заповедта за прекратяване е обжалвана пред АССГ и съдебният спор не е приключил), подавани жалби пред него от лица с увреждания срещу „Медико-техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД и образувани във връзка с това досъдебни производства (също неприключили).
За да уважи сезиралата го жалба срещу тази заповед първоинстанционният съд е приел, че тя е незаконосъобразен административен акт – издаден при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че директорът на РЗОК - Пловдив не е проверил дали кандидатът за сключване на нов договор отговаря на изискванията на чл. 44, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г., каквото е изискването на чл. 44, ал. 4 от същата наредба, а вместо това е въвел недопустимо допълнителни условия към заявителя: да не е налице съдебен спор във връзка с аналогичен договор; да не са налице жалби срещу изпълнението/изпълнителя по договора; да няма образувани досъдебни производства.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание.
Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени.
В хода на производството пред Административен съд – София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за казуса факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Установените от съда по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното му вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика.
Въз основа на задълбочената съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед поради нарушения на относимите материалноправни изисквания (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). При изготвянето на проверявания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС.
Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд – София-град.
За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва изрично да се отбележи, че съгласно релевантната правна уредба единственото условие за постановяване на мотивиран отказ за сключване на договор като процесния (по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО) е кандидатът да не отговаря на условията по чл. 44, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г., наличието на които даже не е обсъждано от административния орган. Съдът е извършил проверка по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК за противоречие на оспорения пред него акт с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като подробно е обсъдил мотивите, изложени в административния акт, и данните в административната преписка, и е установил, че в случая административният орган е мотивирал отказа си за сключване на конкретния договор с неотносими към регламентираната в Наредба № 10/2009 г. процедура за сключване на договорите по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО твърдения за наличие на факти и обстоятелства.
При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти процесната заповед материално законосъобразно е била отменена, като съдът се е съобразил и с практиката на ВАС, VІ отд. по сходни случаи. Деловодните разноски също са присъдени коректно, предвид изхода на спора по главния петитум на първоначалния жалбоподател.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде възприета. Като е уважил подадената до него жалба като основателна, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 1300 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощен да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27662 от 19.12.2024 г. постановено по административно дело № 9748/2024 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Пловдив да заплати на „Медико-техническа лаборатория Новеламед“ ЕООД, ЕИК 205114401, разноски за водене на делото в касационната инстанция в размер на 1300 (хиляда и триста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.