Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба с вх. № 10970/05.05.2025 г. от изпълнителния директор на Национален център за информация и документация (НАЦИД) В. Минчева, чрез главния секретар на НАЦИД В. Цанкова (надлежно упълномощен правоспособен юрист), срещу решение № 13089 от 14.04.2025 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 9974/2024 година. Излагат се подробни доводи за недопустимост, процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото последното противоречало на относимата международноправна и национална нормативна уредба, касаеща признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища. Оспорва се първоинстанционното решение и в частта на присъдени разноски по делото. Представят се писмени доказателства за установяване на касационните основания. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба Л. Б. П. чрез адв. С. Димитрова, е подал отговор в законоустановения срок. Сочи, че касационната жалба е неоснователна и поради това моли оспорваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено заключение, че първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано. Поради това предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

След като взе предвид доводите на страните и установеното от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред АССГ е било образувано по повод на жалба, подадена от Л. Б.  П. срещу Решение № 06-00-371/16.09.2024 г. на изпълнителния директор на НАЦИД, издадено на основание чл. 12, ал.1 и ал. 2 във връзка чл. 11 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Обн. ДВ, бр. 69 от 2000 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 16.05.2023 г.) и чл. 23, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Националния център за информация и документация (Обн., ДВ, бр. 59 от 2018 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 21/2020 г.), с което било отказано да признаване на висше образование). С цитираното решение (процесният административен акт) административният орган е отказал признаване на висше образование на Л. Б.  П. на базата на диплома на ОКС „Бакалавър“ по специалност „Бизнес науки (Счетоводство и финанси)“, издадени от „Университет в Шефилд“, Великобритания, след обучение, проведено в гр. Солун, Република Гърция.

С определение № 20898/23.10.2024 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствена тежест на страните, като е указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, включително да ангажира доказателства относно изложените в жалбата твърдение; указал е също така на ответника (НАЦИД), че в негова доказателствена тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в това число, че е спазена процедурата и че актът е издаден от компетентен орган, като ответникът следва да ангажира доказателства относно изложените в оспорения акт фактически и правни основания.

В рамките на проведеното съдебно дирене пред първата инстанция АССГ е приел за установени следните факти:

На 10.10.2018 г. жалбоподателката П. е подала заявление в НАЦИД с вх. № 06-00-371 за признаване на диплома за висше образование с образователно-квалификационна степен "Бакалавър" по специалност "Бизнес науки/Счетоводство и финанси/", издадена от "Университет в Шефилд", Великобритания. В заявлението е посочено, че държава по седалище на завършеното висше училище е Великобритания, а място на провеждане на обучението е в гр. Солун, Република Гърция. Със заявлението е представена диплома, според която обучението е проведено от "Солунски свободен университет" в гр. Солун, Република Гърция.

На 26.10.2018 г. жалбоподателката уведомила НАЦИД, че желае доброволно прекратяване на процедурата по академично признаване.

Със заявление от 30.08.2024 г. П. е поискала възобновяване на процедурата по академично признаване.

В отговор на запитване от НАЦИД, с писмо от университета в Шефилд, Великобритания, същият е уведомен, че жалбоподателката се е обучавала в периода от 01.10.2003 г. до 30.09.2006 г. в бакалавърска програма, след завършването на която е придобила образователно-квалификационна степен "бакалавър на изкуствата", покрила е всички предвидени дисциплини и е издържала съответните изпити по специалност "Бизнес науки/счетоводство и финанси/" на 18.07.2006 година.

По делото е бил представен Договор между Шефийлдския университет, Великобритания, колежа CITY Liberal Arts /Градски колеж за свободни изкуства/ гр. Солун, Република Гърция и дружеството G. E, Strategakis Ltd /"Д. И Стратегакис" ООД/, гр. Солун, Република Гърция. АССГ е приел, че договорът е влязъл в сила на 01.10.2002 г. и е със срок до 30.09.2007 година. С договора страните са се споразумели при спазване на условията му колежът да провежда обучение по програмите, одобрени от университета и упоменати в приложенията към договора, с цел завършване на тези програми от студентите в колежа и получаване на базова или на по-висока академична степен, сертификат или диплома от университета.

В преписката по делото са били приложени: превод на диплома, издадена от Шефийлдския университет, с която се удостоверява, че след надлежно положен изпит на 18.07.2006 г. на жалбоподателката е присъдена образователно-квалификационна степен "Бакалавър", специалност "Бизнес науки/счетоводство и финанси/" и превод на академична справка.

От своя страна със заповед от 29.01.2024 г. министърът на образованието и науката е определил състав на Съвета по академично признаване. Изпълнителният директор на НАЦИД със заповед от 16.02.2023 г. е определил секретаря на Съвета по академично признаване и заместниците му в случай на отсъствие.

На 12.09.2024 г. е било проведено заседание на Съвета по академично признаване. На заседанието присъствали определените със заповедта на министъра на образованието и науката - председател и трима от членовете. За заседанието е изготвен протокол, в който е записано, че членовете на Съвета изслушали и обсъдили експертните становища на длъжностните лица и консултантите по представените документи за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища и взели решение по т.ІІ.1 да се откаже на Л. П. признаване на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Решението е мотивирано с това, че представеният от заявителката документ за признаване е издаден от чуждестранно висше училище, признато от компетентен държавен орган на съответната държава по местонахождение на висшето училище за част от системата й на светско висше образование, но обучението е проведено в структури на територията на друга държава, които не са открити и не функционират по законоустановения ред. Посочено е, че съгласно чл. 16 от Конституцията на Република Гърция обучение за придобиване на степен на висшето образование се провежда единствено от държавни образователни институции и съгласно чл. 16, т. 8 създаването на институции на университетско ниво от частни лица е забранено. Записано е и, че Солунският свободен университет в гр. Солун, Република Гърция получава лиценз за провеждане на професионално обучение едва през 2008 г. по реда на Закон 3696/2008 в Република Гърция, който уреждал само нетрадиционно професионално обучение, провеждано от колежи на територията на Република Гърция след средно образование, но не и академично висше образование по смисъла на гръцката Конституция.

Установява се също така, че касаторът е приложил превод на чл. 16 от Конституцията на Република Гърция със становището си по жалбата до АССГ на П.. Според ал. 1 на чл. 16 изкуството и науката, научните изследвания и обучението се извършват безплатно и това е задължение на държавата. В т. 8 на чл. 16 от Конституцията е записано, че създаването на институции на университетско ниво от частни лица е забранено.

От своя страна жалбоподателката П. е представила пред първоинстанционния съд специално удостоверение от 20.02.2020 г. (квалифицирано от първоинстанционния съд неправилно като „Апостил“), издадено от Д. Халкиа – ръководителя на отдел „Колежи“ към Генерален секретариат за професионално образование, обучение и учене през целия живот към Министерство на образованието и религиозните въпроси на Република Гърция, ведно със заверен превод на български език.

С въпросното удостоверение, ръководителят на отдел "Колежи" при Министерство на образованието и религиозните въпроси на Република Гърция е удостоверил, че на компанията с търговско име "CITY COLLEGE LIMITED LIABILITY COMPANY" е предоставен лиценз за колеж № 108278/ IА/05-08.2013 /официален държавен вестник /ФЕК/ 2012/в/14-8-2013/, с действащо име "CITY COLLEGE", в съответствие с разпоредбите на алинея 03, параграф 0, член първи на закон 4093/2012 и член 30 от закон 4111/2013, който лиценз е актуализиран с решение № 3118/К1/9.1.2017 /ФЕК 193/В/30.1.2017/. Посочено е също, че предлаганите програми за обучение, съгласно Приложение № 199169/ IА/27-12.2013 към лиценз № № 108278/ IА/05-08.2013 за "CITY COLLEGE" и измененията в Приложенията от 2014 г., 2015 г. и 2016 г. "CITY COLLEGE" предлага бакалавърски и магистърски програми за обучение, базирани на споразумение за валидиране с Университета в Шефилд, Великобритания.

Представено е било също така удостоверение от 12.09.2021 г. (квалифицирано неправилно от първоинстанционния съд като „Апостил“), издадено от ръководител на дирекция "Информация", DOATAP - Гръцки NARIC, в което е посочено, че ATEEN отговаря за оценяването на професионалната еквивалентност на чуждестранни дипломи за висше образование, издадени от признати университети, след завършване на програма за обучение в колеж в Република Гърция, свързан с чуждестранния университет. Посочено е било, че дипломи, предлагани от колежи в Гърция, се признават като професионално еквивалентни на дипломите за висше образование, предлагани от гръцката формална образователна система, съгласно процедурите и условията на подточка 16 от Закон 4093/2012 на Република Гърция. Освен това е било посочено, и че дипломи, издавани преди 2009 г. се признават със задна дата от гръцките власти въз основа на Директива 89/48/ЕИО "за обща система за признаване на дипломи за висше образование, издадени след завършване на професионално образование и обучение с продължителност поне три години", Директива 92/51/ЕИО "за втора обща система за признаване на професионално образование и обучение като допълнение към Директива 89/48/ЕИО" и Директива 2005/36/ЕС "за признаване на професионални квалификации" и тези права били разширени със задна дата за квалификациите, вече придобити от завършилите такива хомологационни споразумения. Изрично е било посочено още и, че диплома, издадена от университета в Шефилд след обучение в "CITY COLLEGE" може да получи професионално признание от компетентните гръцки власти.

Въз основа на горното, АССГ е преценил, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, но доколкото липсват мотиви относно посочените директиви и Закон 4093/2012 на Република Гърция в оспорения административен акт, не е ясно органът взел ли ги е предвид и ако ги е обсъдил защо е постановил отказ. Поради това, съдът е стигнал от правна страна до извода, че органът не е събрал необходимата информация и не е изложил аргументи за относимата правна уредба за признаване на висше образование на жалбоподателката, последица от което са били допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Поради тази причина, АССГ е отменил оспореното решение на изпълнителния директор на НАЦИД, а преписката е върната на органа за ново произнасяне.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но с неточни мотиви. Това е така, защото:

Правният извод на съда, че административният орган не бил изложил аргументи за относимата според него правна уредба за признаване на висше образование на жалбоподателката не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал, както и с приетото от фактическа страна от АССГ. Напротив – в оспорваното решение на изпълнителния директор на НАЦИД изрично е посочено, че отказът е постановен на основание чл. 12, ал. 1, т. 2. и ал. 2 във връзка чл. 11 от Наредбата и чл. 23, ал. 2 от ПУДНАЦИД и административният орган е изложил подробни мотиви за приложението на цитираните разпоредби. Същият се е мотивирал, като е навел доводи, че според него Солунският свободен университет в гр. Солун, Гърция е получил лиценз за провеждане на професионално обучение едва през 2008 г. по реда на Закон 3696/2008 г. на Република Гърция, който урежда само нетрадиционно професионално обучение, провеждано от колежи на територията на Република Гърция след средно образование, но не и академично висше образование по смисъла на гръцката конституция. Тоест той е счел, че приложимият чуждестранен нормативен акт, който следва да се вземе предвид е Закон 3696/2008 г. на Република Гърция, предвид преценката на основанията за отказ, регламентирани в чл.12 от Наредбата и по-конкретно да се прецени дали Солунският свободен университет функционира по законоустановения ред на Република Гърция и дали предлаганото от него образование до деня на издаването на процесната диплома (18.07.2006 г.) от Университета в Шефилд отговаря на дефиницията за „висше образование“, изложена в чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Доколкото това е така, административният орган се е обосновал, че според него представеният от заявителката П. документ не подлежи на академично признаване, тъй като макар, че същият е бил издаден от чуждестранно висше училище, признато от компетентен държавен орган на съответната държава по местонахождение на висшето училище за част от системата ѝ на светско образование (Университета в Шефилд“, Великобритания), но обучението е проведено в структури на територията на друга държава (Солунски свободен университет“, Република Гърция), които не са открити и не функционират по законоустановения ред.

Следователно не е налице липса на аргументация или непълнота в процесния административен акт относно считаната от административния орган за относима правна уредба за признаване на висше образование, което да обуславя процесуална или материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Проблемът с процесния административния акт се състои в друго, а именно, че липсват каквито и да било доказателства по административната преписка, от които да става ясно какво е съдържанието на Закон 3696/2008 г. на Република Гърция (с превод на български език), който административния орган е взел предвид, за да приложи нормата на чл. 12, ал.1, т. 2 от Наредбата. Напротив – в административният акт са изложени единствено изводи на административния орган, без същите да бъдат категорично установени по реда на АПК (включително чрез експертизи за установяване на съдържанието на правото на Република Гърция). От своя страна пред АССГ единствено е бил представен български превод на текста на чл. 16 от Конституцията на Република Гърция.

Следва да бъде отбелязано, както стана ясно по-горе, че административният орган е носел в първоинстанционното производство доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване относно правните и фактическите основания за издаването на процесния административен акт, съответно и на чуждата правна уредба при преценката за приложимост на чл. 12, ал.1, т. 2 от Наредбата. Това не е било извършено. Напротив – проведено е било насрещно и непълно доказване спрямо същите тези факти от жалбоподателката П., чрез представянето на горепосочените официални удостоверения от 20.02.2020 г. и от 12.09.2021 г., от които може да се направи косвен извод, че досежно преценката на статута на Солунския свободен университет (дали същият може да провежда академично висше образование) в периода на провеждането на обучението на  П. (02.06.2003 г. – 12.07.2006 г.) съществува и друг относим нормативен акт, а именно Закон 4093/2012 на Република Гърция. Съгласно подточка 16 от него дипломите, предлагани от колежите в Гърция, се признават като професионално еквивалентни на дипломите за висше образование, предлагани от гръцката формална образователна система, съгласно процедурите и реда, посочени в същата подточка.

Нещо повече - в удостоверението от 20.02.2020 г., издадено от Д. Халкиа – ръководител на отдел „Колежи“ към Министерството на образованието и религиозните въпроси на Република Гърция, изрично е било посочено още и това, че диплома, издадена от университета в Шефилд след обучение в "CITY COLLEGE" може да получи професионално признание от компетентните гръцки власти. От своя страна съдържанието на Закон 4093/2012 г. на Република Гърция, ведно с придружен към него превод не е бил представен от жалбоподателката, за да е налице яснота дали са били спазени процедурите и условията на подточка 16 от Закон 4093/2012 г. на Република Гърция.

Поради гореизложеното, може да се направи обоснован извод, че административният орган не е изяснил докрай въпроса за съдържанието на относимото гръцко право и по този начин е нарушил принципа на служебното начало – чл. 9, ал. 2 АПК. Същият не е провел всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая при гарантиране на правата и интересите на участващите в производството страни чрез събиране на доказателства, включително чрез назначаването на експертиза по чл. 49 АПК за изследването на съдържанието на относимо право на Република Гърция. Поради тази причина изпълнителният директор на НАЦИД е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото извършеното от него нарушение е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, и ако не беше то допуснато, би могло да се стигне и до друго административен акт с различно съдържание. С оглед на това, правилно и законосъобразно като краен резултат, първоинстанционният съд е отменил акта като процесуално незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Доколкото това е така, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, а касационната жалба да бъде оставена без уважение.

При новото разглеждане на преписката административният орган следва да се съобрази с указанията, дадени в касационното решение.

Предвид изхода на спора, разноски за водене на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба на основание чл. 236 вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, които са в размер на 850 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13089 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 9974/2024 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Национален център за информация и документация да заплати на Л. Б.  П. сумата 850 (осемстотин и петдесет) лева разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.