Производството е образувано по частна жалба на Д. С. Х. против Определение от 23.06.2025 г., постановено по административно дело № 32/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение.

С оспореното определение е допуснато предварително изпълнение на решения по протокол № 43 от дистанционно заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.11.2024 г. чрез видеоконферентна връзка, както следва : решение по т. 5.1. за повишаване на М. Р. Д. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.2. за повишаване на Н. Е. И. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.3. за повишаване на С. Н. Н. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.4. за повишаване на М. И. Х. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.5. за повишаване на Д. Л. П. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.6. за повишаване на Н. Р. М. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.7. за повишаване на Т. К. Б. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, решение по т. 5.9. за повишаване на Б. Б. И. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.10. за повишаване на Б. Д. И. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.11. за повишаване на Я. А. В. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.12. за повишаване на З. Г. Р. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия, решение по т. 5.13. за повишаване на Е. Л. К. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия и решение по т. 5.14. за повишаване на Х. К. М. в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд - гражданска колегия.

В частната жалба се съдържат доводи за недопустимост на определението, като постановено по искане на лица с неустановен правен интерес, поради което се иска неговото обезсилване. Алтернативно се сочи неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на закона и се иска отмяната му.

Ответната страна Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет оспорва частната жалба и моли съдебното определение да бъде оставено в сила.

Ответните стани Н. Е. И. и Б. Д. И. не изразяват становище по спора.

Останалите ответници Н. Р. М., М. Р. Д., Д. Л. П., Х. К. М., Е. Л. К., З. Г. Р., Т. К. Б., Я. А. В., М. И. Х., Б. Б. И. и С. Н. Н. лично или чрез упълномощен адвокат оспорват частната жалба и изразяват становище за нейната недопустимост, алтернативно сочат доводи за неоснователност на жалбата.

Мнозинството от членовете на настоящия петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия счита частната жалба за процесуално недопустима.

Съдебното производство по административно дело № 32/2025 г., в хода на което е постановено процесното определение е образувано по жалба на Д. С. Х. против горепосочените решения по протокол № 43 от дистанционно заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и подлежи на разглеждане по реда на чл. 187 ЗСВ, във връзка с чл. 193, ал. 8 ЗСВ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗСВ жалбата спира изпълнението на обжалваните решения, освен ако съдът постанови друго, каквото е постановено в случая посредством допуснатото предварително изпълнение на решенията на основание чл. 167, ал. 1 АПК. Върховният административен съд разглеждащ същинското производство се произнася с решение, което е окончателно съгласно чл. 187, ал. 3 ЗСВ. Тоест, специалният закон предвижда изключение от общия принцип, залегнал в чл. 131 АПК за двуинстанционно съдебно производство, като ограничава решаването на спора на една инстанция.

Оспореното определение е постановено по искане, което има акцесорен характер, като с него за ограничен период от време до разрешаване на същинския спор по същество се решава единствено въпросът с предварителната изпълняемост на оспорения административен акт. Настоящото производство е с акцесорен характер, следователно пътят на защита по него би следвало да е идентичен с този по главното съдебно производство, или искането да се разглежда и решава на една инстанция, чийто съдебен акт следва да е окончателен.

Действително, в разпоредбата на чл. 167, ал. 3 АПК е предвидена обжалваемост на определението по искането за допускане на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Но тази разпоредба е обща и е приложима за съдебните производства в общия случай, когато законосъобразността на акта се проверява на две съдебни инстанции в съответствие с принципа на чл. 131 АПК и с оглед на систематичното й място в Глава десета на АПК, регламентираща оспорването на административни актове пред първа инстанция. Специалният закон в случая предвижда изключение от този принцип, което изключение важи както за главното, така и за акцесорните съдебни производства, след като друго не е разписано изрично в закона. След като същинският въпрос за законосъобразността на оспорения акт подлежи на решаване от една съдебна инстанция, то и въпросът касаещ неговата предварителна изпълняемост следва да се реши в едноинстанционно производство. Приемането на противното виждане би разширило неоправдано инстанционната съдебна проверка по отношение на съпътстващ главното производство въпрос, при отсъствие на такава възможност за самия акт по съществото на спора. Следователно, оспореното определение е окончателен съдебен акт, какъвто ще бъде и решението по жалбата, повдигнала главния спор.

Предвид изложените мотиви, частната жалба на Д. С. Х. против Определение от 23.06.2025 г., постановено по административно дело № 32/2025 г. по описа на Върховния административен съд, се явява недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответните страни М. И. Х., Т. К. Б., Я. А. В., Е. Л. К. и З. Г. Р. следва да се присъдят своевременно поисканите и извършени съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. С. Х. против Определение от 23.06.2025 г., постановено по административно дело № 32/2025 г. по описа на Върховния административен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 9687/2025 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Д. С. Х., [ЕГН] да заплати на М. И. Х., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Д. С. Х., [ЕГН] да заплати на Т. К. Б., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Д. С. Х., [ЕГН] да заплати на Я. А. В., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Д. С. Х., [ЕГН] да заплати на Е. Л. К., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Д. С. Х., [ЕГН] да заплати на З. Г. Р., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.

Определението е окончателно.