Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) чрез пълномощника гл.юрисконсулт Т. Колева срещу решение № 10974/28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7433/2024 год. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед за налагане на санкции № РД-12-191/04.07.2024г на „МЕДИДОМ” АД гр. София. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че не е налице нарушение на индивидуалния договор на дружеството с НЗОК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу заповедна за налагане на санкции да се отхвърли изцяло. Претендира разноски за държавна такса.
Ответникът „МЕДИДОМ” АД гр. София с подаден отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адвокат А. Велинов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по представен списък.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е заповед за налагане на санкции № РД-12-191/04.07.2024г на директора на СЗОК, с която на „МЕДИДОМ” АД гр. София са наложени санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000лв за нарушение по чл.16, ал.3, т.2 от договор № 22-8057/01.07.2022 г , изменен с допълнително споразумение от 20.07.2023г и санкция „прекратяване на договора“ за нарушение по чл.16, ал.3, т.7 от договора.
От фактическа страна по делото е установено, че е извършена проверка на дружеството, назначена със Заповед № РД-18-749/28.05.2024г. на директора на СЗОК, за която е съставен Протокол № РД-18-749-1/11.06.2024г. В него е констатирано, че на 30.04.2024г. Г. Г. А. е получила Протокол от ЛКК № 20240430148026/30.04.2024г., а на следващия ден е подала електронно заявление за отпускане на ПСПСМИ с код 130101 – Антидекубитална възглавница и код 130103 – Антидекубитален дюшек, получило одобрение на 08.05.2024г. Помощните средства са отпуснати от жалбоподателя на 14.05.2024г., за което е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от страна на заявителя от С. И. А. – снаха на заявителката Г. А. въз основа на представено изрично писмено пълномощно от лицето с увреждане. Установено е, че помощните средства са отпуснати на 14.05.2024г. – антидекубиталната възглавница в 16,37 часа, а антидекубиталният дюшек в 16,38 часа, а заявителят е починал на 13.05.2024г.
След връчване на протокола дружеството е подало писмено възражение срещу него. Изготвена е докладна записка от 28.06.2024г. с предложена санкция, която е възприета в оспорената заповед.
За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема, че е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че информацията за смъртта на Г. Г. А. е постъпила от ГДГРАО в специализирания софтуер на НЗОК на 17.05.2024г. в 22.00 часа, т.е. данните за смъртта на заявителя на помощното средство не са били въведени в специализирания софтуер на НЗОК към датата на отпускане на помощните средства и служителят на оспорващото дружество не би могъл да установи този факт. Според съда несвоевременното попълване на актуални данни в специализирания софтуер и последиците от това не може да бъдат вменени в отговорност на дружеството и спрямо него да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на договора. В тази част заповедта е отменена поради липса на мотиви, тъй като административният орган не е обсъдил, че изпълнителят е бил в обективна невъзможност да узнае факта на смъртта на заявителя и не е изложил съображения защо приема, че въпреки по-късното въвеждане на данните за смъртта на Г. А. в специализирания софтуер, отговорността за отпускането на помощните средства е на дружеството.
По отношение на втората санкция незаконосъобразността е обоснована с приложимост на разпоредбата на чл.70, ал.2 ППЗХУ към отпускането на помощните средства на заявителя Г. А. от изпълнителя по договора. Визираното в нормата условие помощните средства да се отпускат на лицето с увреждане или упълномощено от него лице, в случая е изпълнено, а административният договор (сключеният между страните индивидуален договор) няма възможност да преурежда тази норма, респ. да я допълва, след като в нея изрично са предвидени условията за предоставяне на помощните средства.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правните изводи на съда за липса на сочените в заповедта за налагане на санкции нарушения напълно се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях.
Административен съд София град е установил фактическа обстановка, по която няма спор между страните, а именно, че изписаните помощни средства са предадени от изпълнителя по сключения с НЗОК договор № 22-8057/01.07.2022 г, изменен с допълнително споразумение от 20.07.2023г, след смъртта на заявителя и фактически са получени от лице без нотариално заверено пълномощно. Спорният въпрос от правна страна дали това поведение следва да се санкционира като нарушение на индивидуалния договор е разрешен правилно и в съответствие с целите на Закона за хората с увреждания.
В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че коректното отразяване в оспорената заповед на постъпилата информация за смъртта на лицето от ГРАО в специализирания софтуер на НЗОК с няколкодневно закъснение, не променя извода за неправилно ангажиране на договорната отговорност на „МЕДИДОМ” АД гр. София по чл.16, ал.3, т.7 от индивидуалния договор (изпълнителят няма право да отчита ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, за които се установи, че са починали към момента на отпускане) с оглед липсата на нормативно предвиден способ, позволяващ му да провери статуса на заявителя в момента на предоставяне на помощните средства. Доводът на касатора за безспорно извършено „същинско“ нарушение на чл.16, ал.3, т.2 от индивидуалния договор, предвиждащ, че изпълнителят няма право да предоставя ПСПСМИ/ремонтни дейности на лица, различни от лицата с увреждания или посочените в заявленията упълномощени лица, освен в случаите на приложено нотариално заверено изрично пълномощно, е убедително отречен от първоинстанционния съд след анализ на относимата правна регламентация - чл.73, ал.1 от Закона за хората с увреждания, чл.70, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания и чл.43 от Наредба № 10/2009г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Съдебният акт е изцяло съобразен с постоянната практика на ВАС по този вид правни спорове – решения по адм.д. № 5153/2025 г., № 4215/2025 г. ,№ 5304/2024 г., № 2493/2024 г и др.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
В тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно представения договор за правна помощ от 19.05.2025 г. и доказателствата за плащането им възлизат на сумата 1920 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10974/28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7433/2024 год. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на „МЕДИДОМ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 1“, бл.28, вх.Б сумата от 1920,00 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.