Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от П. А. В. от гр.София чрез пълномощника адвокат Ю. Дацев против определение № 8896/ 29.09.2025г по адм.д.№ 8535/ 2025г по описа на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“ и е прекратено производството по делото.
Изложени са оплаквания за неправилност на определението като противоречащо на закона, на практиката на Конституционния съд на Република България и на ВАС. Поддържа се наличие на правен интерес от съдебна защита, обоснован със засягане на основни права от мерките в оспорената норма. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг тричленен състав на ВАС.
Ответниците - министър на финансите и министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалните си представители в подадени писмени отговори оспорват частната жалба като неоснователна. Молят първоинстанционният съдебен акт да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Ответникът министър на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав при Втора колегия намира така депозираната частна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество – за основателна.
Съдебното производство е образувано по жалба от П. А. В. срещу чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
За да остави жалбата без разглеждане като недопустима и да прекрати съдебното производство, тричленният състав на ВАС приема, че оспорваните чл. 8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. не засягат и не застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, както и не създават възможност за бъдещо такова засягане, по начина, по който това е мотивирано в жалбата и с което се обосновава правен интерес от оспорването. Според съда възможността за събиране на данни за преминали пътни превозни средства през зоната за мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици при използването на републиканската платена пътна мрежа със собствено или чуждо пътно превозно средство не нарушава правото на неприкосновеност на личния живот на жалбоподателя. Данните, до които се предоставя достъп, не водят до пряко и непосредствено разкриване на самоличността на собственика на пътното превозно средство, вкл. дали той го управлява или не, а само до проверка дали се извършва нарушение или въз основа на тях се установява извършване на нарушение. Доводът на жалбоподателя, че се предоставя неограничен достъп на МВР до събраните от АПИ лични данни, различни от целите посочени в чл. 167а, ал. 5, т. 1, т. 4, т. 5 ЗДвП, е приет за неоснователен.
Определението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к.д.№ 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го оспорва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебнообжалваемите актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт.
Изложеното означава, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на жалба е наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси.
Разпоредбата на чл. 186 от Административнопроцесуалния кодекс предоставя правото на оспорване на подзаконовите нормативни актове на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Следователно, за да е изпълнено условието за възникване правото на жалба, е достатъчно оспорващият да е подчинен на съдържащите се в подзаконовия нормативен акт норми според правилата за действието на акта по място, време и спрямо лицата и този акт да ограничава или да може да ограничи по какъвто и да е начин правната сфера на лицето.
Твърдението на частната жалбоподателка за засягане на правото й на личен живот и на защита на личните данни се основава на предвиденото в оспорения текст на чл.8 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г задължение на АПИ да осигурява на информационните системи на МВР достъп до данните за преминали пътни превозни средства (ППС) през зоната на мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици, които данни, с изключение на снимковия материал по ал. 3, се предоставят от ЕССПТ чрез уебуслуга на информационна система на МВР, като обхватът на тези данни е регламентиран в Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкцията.
По смисъла на чл.4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
По силата на чл.143, ал.1 от Закона за движението по пътищата ППС се регистрира на името на неговия собственик, а регистрацията се извършва от поделенията на МВР, съгласно чл.2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
Част от визираните в Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкцията данни (регистрационен номер - буквено-цифров низ без разделители; държава на регистрация; идентификатор на камерата, заснела преминаването - уникален за крайпътната станция и идентифицира лентата, в която се е движил автомобилът) съставляват информация, която в своята съвкупност би позволила идентификация на физическо лице собственик или водач на ППС от имащия достъп до този номер и разполагащ със средства, които, разумно погледнато, му позволяват да го използва за идентифициране на собственика на съответното превозно средство или на лицето, което може да разполага с това превозно средство по силата на законно право, различно от собственост (решение от 09.11.2023г по дело С-319/22 на Съда на Европейския съюз, т.48-т.50).
В контекста на цитираната нормативна уредба и съдебна практика предвиденото в оспорените чл.8 и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4 от Инструкция № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. събиране и предаване на МВР на данни за всички преминали ППС може да се квалифицира като „обработване“ по смисъла на чл.4, §2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година и само поради тази своя характеристика да доведе до засягане правата на частната жалбоподателка, която е собственик на моторно превозно средство, регистрирано в Република България.
Събирането, съхраняването и обработването на информация от държавата за дадено лице е дейност, която се намесва в неговия личен живот и по принцип е от естество да засегне правото на неприкосновеност на личността и личния живот, гарантирано от чл.32, ал.1 от Конституцията на Република България, чл.12 от ЕКЗПЧОС, чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права и свободи на Европейския съюз и Закона за защита на личните данни. Конституционният съд на Република България в своята практика приема за намеса в личното пространство на гражданите достъпа до данни, които в своята съвкупност и обем дават възможност да се направят достатъчно обосновани и точни заключения за личния живот на хората, обичайните им действия, навиците им в ежедневния живот, включително контакти, социална среда, местопребиваване – постоянно и временно, пътувания, с тяхната честота, време и точни дестинации (решение № 2 от 09.03.2015г. по к. д.№ 8/ 2014г.).
Проверката дали действително се касае за обработване на лични данни и ако е налице такава дейност, дали тя води до засягане на личния живот на гражданите от страна на държавата, дали е рамките на закона и дали е непропорционална на преследваната от закона цел, както се твърди в първоначалната жалба, е въпрос по съществото на правния спор.
Като е приел жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане с мотиви, които не са относими към преценката за наличие на правен интерес, и е прекратил образуваното въз основа на нея производство, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за разглеждане на жалбата по същество.
По претенциите на ответниците за разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 226 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд при разглеждане на делото.
Водим от горните мотиви, Върховният административен съд, 5-членен състав при Втора колегия
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение № 8896/ 29.09.2025г по адм.д.№ 8535/ 2025г по описа на Върховен административен съд, пето отделение.
ВРЪЩА делото на тричленния състав на Върховен административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.