На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 15:36 часа:

СЪДЪТ обяви, че на основание чл. 150, ал. 4 ГПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Д. С. Х., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. Митрева, надлежно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ: Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, редовно призована, представлява се от юрк. Антова и юрк. Генадиева, надлежно упълномощени.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: М. Р. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Д. Иванова, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Н. Е. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Ф. Рачев, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: С. Н. Н., редовно призована, се явява лично.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: М. И. Х., редовно призована, явява се лично и се представлява се от адвокат Ф. Рачев, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Д. Л. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Д. Иванова, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Н. М., редовно призована, се явява лично.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Т. О. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат М. Славова, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Б. И., редовно призована, не се явява, представлява от адв. Каналиев, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Б. Д. И., редовно призован, се явява лично.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Я. А. В., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат М. Славова, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: З. Г. Р., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат М. Славова, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Е. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат М. Славова, с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА: Х. К. М., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Д. Иванова, с пълномощно по делото.

Преди даване ход на делото в съдебното заседание за поправка и допълване на съдебния протокол от 05.11.2025 г.:

Производството е по чл. 151 ГПК вр. с чл. 144 АПК.

С молби вх.№ 23198/06.11.2025 г., вх.№23649/11.11.2025 г. и вх.№24221/17.11.2025 г., подадени в срока по чл. 151, ал.1 вр. с чл.144 АПК жалбоподателят по делото – Д. С. Х. е поискала поправка и допълване на съдебния протокол от откритото съдебно заседание, проведено на 05.11.2025 г. по настоящото адм. дело № 32/2025 г. по описа на Върховния административен съд.

1.С първата от молбите жалбоподателката разглежда евентуални възможности за възникване на основания за поправка на съдебния протокол, изброява процесуалните действия, които е извършила, изяснява свои виждания по разглеждането на делото, анонсирайки свои тези: за статута на членовете на СК на ВСС и възможностите им да изпълняват своите правомощия в случаите на навършена пенсионна възраст; за допуснати в хода на конкурсната процедура съществени нарушения на административнопроизводствени правила, произтичащи от работата на конкурсната комисия; за статута на съдиите и други.

Върховният административен съд, първи състав на шесто отделение, като съобрази, че настоящото производство е за поправка и допълване на съдебния протокол намира развитите искания и съображения по молба вх.№ 23198/06.11.2025 г. за несъответстващи на фактическите състави по чл. 151, ал.1 ГПК, вр. с чл.144 АПК и поради това за недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане. Доколкото в молбата се съдържат правни тези по съществото на спора те ще бъдат обсъдени в мотивите на съдебното решение.

2.С молба вх.№23649/11.11.2025 г. жалбоподателката Д. Х. сочи, че липсва отразяване на съществени процесуални действия както на съда, така и нейни, които са станали причина да представи своите становища и искания в предварително подготвен писмен вид.

Страната, претендираща поправка на протокола констатира, че:

2.1-Никъде в протокола не е отразено, че съдът е приел искане за преюдициално запитване в представен от нея писмен вид.

2.2-Не са отразени забележките на председателя на състава и личните му разсъждения за това, че много би могъл да каже по въпроса за причините, поради които делото не е насрочвано, но не иска да споделя със страните.

2.3-На места в протокола са отразени нейни изявления, които са реплика на изявленията на съдебния състав, но не са отразени изявленията на председателя на съдебния състав.

2.4-Жалбоподателката заявява своето озадачение от изказването на адвокат Славова, отразено в протокола, че „Знае за усилията, които съдът е положил да приключи делото, но че обективни пречки не са позволили това да се случи.“

2.5- Молителката в настоящото производство споделяйки за свои вътрешни преживявания и усещания оценява реплика на председателстващия съдебния състав, че напоследък е много модерно да се прави искане за преюдициално запитване във връзка с компетентността на СК на ВСС като изблик на спонтанност, който свидетелства за предварителна настройка за неоснователност на искането ѝ, съпътствано от лишаването и от възможност да го обоснове устно. Моли тази реплика да се впише в съдебния протокол.

2.6-Поставя въпроса за липсата на размяна на книжа във връзка с преюдициалното запитване

2.7-Прави обяснение за своя реплика, че не разполага с медия за разлика от в. Капитал, като отбелязва, че същата е правилно отразена в съдебния протокол, но настоява да бъдат отразени и репликите на съдебния състав във връзка с нея.

2.8-Жалбоподателката Х. възприема молби вх. рег. №22271/28.10.2025 г. и вх.рег.№19831/03.10.2025 г. от заинтересовани страни, докладвани от съда и отразени в съдебния протокол като засягащи нейната професионална чест и достойнство, заявявайки, че неправомерно са били неглижирани от съда като такива.

Във връзка с гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че в молба вх. №23649/11.11.2025 г. липсва ясна и точна конкретизация, като конкретна част от съдебния протокол досежно която следва да бъде извършена поправката или допълването. Сам по себе си този порок формира нередовност и като краен резултат недопустимост, но доколкото с последващата молба вх.№24221/17.11.2025 г. жалбоподателката Х. санира по-голяма част от исканията си същите ще бъдат обсъдени в поредността и последователността заявена от нея в пункт 3 на настоящите мотиви.

3. С молба вх.№24221/17.11.2025 г. жалбоподателката Д. Х. прави следните искания:

3.1. моли да се допълни протокола на стр.2, след изчитане на явилите се страни с доклад на молба вх.рег.№22787/03.11.2025 г. от адв. Митрева -

3.2. моли протоколът да бъде допълнен с всички изявления на адв. Ф. Рачев и конкретно с изявлението му, че според него жалбоподателката би следвало да има 22-23 години юридически стаж и в този смисъл разсъждава дали тя знае или не знае, че разпоредбата на чл.139 от АПК не е идентична с регламента в ГПК, за да поддържа (жалбоподателката) искане за отлагане на делото“

3.3. моли на стр.3 да бъде отразена развилата се дискусия между нея и председателя на състава на Върховния административен съд във връзка с приложените молби вх. рег.№ 19831/03.10.2025 г. и вх.рег.№ 22271/28.10.2025 г., подадени от заинтересовани страни (искането е сходно по смисъл и значение с посоченото в т.2.8 по-горе, съдържащо се в молба вх.№23649/11.11.2025 г.)

3.4. моли на стр.5 от протокола да бъдат отразени всички прекъсвания, с реплики и дуплики в изказването ѝ направени непосредствено преди изявлението ѝ, „че не разполага с медия и вестник „Капитал“ , което е рефлектирало върху нейните изявления като нелогични. (искането е сходно с посоченото в т.2.7, съдържащо се в молба вх.№23649/11.11.2025 г.)

3.5. Предвид липсата на яснота на стр.6 от протокола, че съдът приема писмено становище ведно с приложени към него доказателства моли да се диференцира с определение къде приключва нейното изявление и къде започва произнасянето на съдебния състав.

3.6. Претендира на стр.9 от протокола след изявлението ѝ „Имам искане за преюдициално запитване“ да бъдат вписани въпросите и изявлението на председателя на съдебния състав на Върховния административен съд че “напоследък е станало много модерно да се иска преюдициално запитване относно компетентността на СК на ВСС“. Жалбоподателката настоява записването на тези реплики защото според нея от тях прозира предварително неглижиране на извършеното процесуално действие.( Искането е сходно по смисъл и значение с посоченото в т.2.5 по-горе, съдържащо се в молба вх.№23649/11.11.2025 г.)

3.7.На стр.9-11 от протокола според жалбоподателката е налице пропуск в отразяване на процесуалното действие от страна на съдебния състав, че приема в писмен вид документ, представляващ ИСКАНЕ за допускане на преюдициално запитване (искането е сходно по смисъл и значение с посоченото в т.2.1, съдържащо се в молба вх.№23649/11.11.2025 г.)

3.8. Жалбоподателката Х. посочва, че липсва диспозитив по всички доказателствени искания, оставени без уважение след оттеглянето на съвещание на съдебния състав. Доколкото се касае за пропуск на съда, а не за непълнота на протокола не прави искане за поправка на протокола. Моли също съдът да допълни своето определение с диспозитив към подробно изложените мотиви, ако счита, че е постановил такова определение и е обявил същото в съдебно заседание и ако това се потвърди от звукозаписа.

3.9. Не е протоколирано запитването от страна на проф. Славова как ще се снабди с копие от искането, поради което жалбоподателката моли да се отрази в съдебния протокол това нейно изявление – въпрос към председателя и да се отрази неговия отговор.

3.10. Жалбоподателката се позовава на множество пропуски, част от които счита за оценъчни досежно нейните качествата като например прекъсването от страна на председателя на съдебния състав във връзка с изясняване на терминологичните значения на понятията „правилно“ и „законосъобразно“ в административното право или изявлението на проф. Славова досежно неразбирането от страна на жалбоподателката на предмета на доказване в административния процес, поради което моли да се преработи протокола като бъдат вписани всички реплики и прекъсвания, които във вида, в който са в съдебния протокол изграждат несвързаност на изявленията ѝ.

Претендира съдебния протокол да се преработи като в него се включат всички изказвания на съда и страните, всички забележки и прекъсвания, всички реплики и дуплики, които са спестени от неговото съдържание, конкретно при прекъсване на устните изложения на жалбоподателката.(Същото искане е направено и в края на втората молба)

Върховният административен съд, шесто отделение като съобрази заявените искания, прие за установеното следното:

Производството по чл. 151 ГПК вр. с чл. 144 АПК е „процес относно процеса“. В случая същото се провежда във фазата след даване ход на устните състезания, но в качеството си на квазипроизводство за него съдът също следи служебно за допустимостта му.

По т.3.1 за липсата на определение от съда за доклад на молба вх.рег.№22787/03.11.2025 г., подадена от процесуалния представител на жалбоподателката - адв. Митрева е видно от съдебния протокол от 05.11.2025 г. на стр.4, че в последните три абзаца долу съдът се е произнесъл с определение във връзка с тази молба и искането ѝ за отлагане на делото. От заявените становища на явилите се страни е видно, че молбата е предявена на всяка една от тях преди даване ход на делото, а техните становища са записани в съответствие с реда за предоставяне на тази им възможност от съдебния състав на Върховния административен съд. Дали определението на съда по хода на делото и по подадената молба за отлагането му следва да бъде постановено две страници по-нагоре или там където е ситуирано в съдебния протокол от 05.11.2025 г. е въпрос на преценка от председателя на състава на Върховния административен съд и след като той (респ. съдебният състав) е предпочел то да бъде отразено в съдебния протокол там където реално се е случило в поредицата от процесуални действия на съда и страните, спазвайки точната им хронология недопустимо е неговото прередактиране по усмотрение на който и да било от участниците в процеса.

По т.3.5 за заявената липса на яснота между изявлението на страната и доклада на съда по представените от нея доказателства на стр.6 от съдебния протокол от 05.11.2025 г. Върховният административен съд, счита че следва да отбележи, че съдебният протокол съгласно чл.150, ал.2, изр. първо от ГПК, вр. с чл.144 АПК се съставя под диктовката на председателя на съдебния състав. Негово правомощие е да диктува протокола и в съдебното заседание. Ирелевантно за спора е редакционното оформление на исканията за доказателства, заявени както писмено, така и устно от жалбоподателката след като същите съответстват на извършените по делото процесуални действия. Разпоредбата на чл.150, ал.2 ГПК следва да се разбира, че председателят на състава (а не участниците в съдебното заседание) определят формата и редакцията, чрез които процесуалните действия и твърдения се отразяват в протокола. В случая липсват твърдения, че доказателствените искания на страната жалбоподател са невярно отразени. Касае се отново за искане за поправка поради редакционни съображения, което детерминира недопустимост на същото.

По т.т.3.7 и 3.8 от искането по чл.151 ГПК, вр. с чл.144 АПК за неприемане на искане за допускане на преюдициално запитване и за липса на диспозитив за оставяне без уважение на направените доказателствени искания (стр.9-11 от съдебния протокол от 05.11.2025 г., заявено и в т.2.1 от молба вх.№23649/11.11.2025 г.) съдът счита, че следва да отбележи, че въпросът с процесуалните аспекти на произнасянето по искането за преюдициално запитване е ясно изяснен на стр.13 трети абзац, а този по доказателствените искания на страната на стр.12 седми и осми абзаци и на стр.13 първи и втори абзаци.

По реда на чл.151, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК може да се иска, респективно да се допусне промяна в удостоверената от съдебния протокол валидно изразена воля и същност на извършените процесуални действия от съдебния състав досежно постановените от него диспозитиви и определения, но не и прередактиране (преформулиране), каквото по същество се търси с искането за поправка и допълване в посочените два случая, още повече, че по същността си постановените актове на съда са ясни по смисъл и съдържание като отхвърлящи доказателствените искания на страната и оставящи искането за преюдициално запитване за допълнително произнасяне.

По т.т. 3.2,3.3,3.9 за допълване на протокола от 05.11.2025 г. с всички изявления на адв. Ф. Рачев и конкретно посоченото във връзка със стажа на жалбоподателката и приложението на чл.139 АПК; за отразяване на развилата се дискусия между жалбоподателката и председателя на състава във връзка с приложените молби вх. рег.№ 19831/03.10.2025 г. и вх.рег.№ 22271/28.10.2025 г. (стр.3 от протокола от 05.11.2025 г.), подадени от заинтересовани страни (искането е идентично по смисъл и значение с посоченото в т.2.8 от молба вх.№23649/11.11.2025 г.); за протоколиране запитване от страна на адв. Славова как ще се снабди с копие от искането за преюдициално запитване и полученият от нея отговор от председателя на съдебния състав, съдът намира за необходимо да отбележи, че съдебният протокол не е стенографски запис и за него е важно да отрази същността на изявленията на страните, която се определя от председателя на съдебния състав, ръководещ заседанието по силата на изричната разпоредба на чл.150, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК. Съдът не участва в дискусии със страните, не дава консултации, не дебатира и не спори с тях. Той може да ги прекъсва, когато се отклоняват от допустимите процесуални действия, може в съответствие с принципа за служебното начало да им указва, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото не сочат доказателства, да им даде процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса предмет на производството или конкретната фаза от процеса (чл.9, ал.3 и ал.4 АПК). Страните не разполагат с подобно правомощие и е недопустимо участник в процеса да иска промяна на начина на удостоверяване от съда на поведението на страните и на съдебните определения. Както законосъобразно приема константната съдебна практика в подобни случаи: “Да се приеме обратното би означавало да се позволи на всяка от страните до безкрайност да искат насрочване на съдебни заседания за поправки и допълвания на протоколите от предходните заседания, позовавайки се на всякакви недопустими искания, забавяйки и затормозявайки развитието на съдебното производство“. Същественото при процесуалните действия и изявления в съдебното заседание и тяхното отразяване в съдебния протокол се определя от председателстващия съдебното заседание, а не от страните, от техните пълномощници или съдебния секретар.

По т.3.10 и т.т. 3.4, 3.6,

Жалбоподателката се позовава на множество пропуски, част от които счита за оценъчни досежно нейните качествата като например прекъсването от страна на председателя на съдебния състав във връзка с изясняване на терминологичните значения на понятията „правилно“ и „законосъобразно“ в административното право, квалифицирането и от председателя на съда като „цивилист“ или „пеналист“ във връзка с терминологичните неточности при ангажиране на доказателства във връзка с предмета на спора или изявлението на проф. Славова досежно неразбирането от страна на жалбоподателката на предмета на доказване в административния процес, поради което моли да се преработи протокола като бъдат вписани всички реплики и прекъсвания, които във вида, в който са в съдебния протокол изграждат несвързаност на изявленията ѝ.

Претендира съдебния протокол да се преработи като в него се включат всички изказвания на съда и страните, всички забележки и прекъсвания, всички реплики и дуплики, които са спестени от неговото съдържание, конкретно при прекъсване на устните изложения на жалбоподателката. (Същото искане е направено и в края на втората молба), както и с конкретните и изявления „че не разполага с медия и вестник „Капитал“ , което е рефлектирало върху нейните становища като нелогични или в оценката за модерност на сезирането на Съда на Европейския съюз с преюдициални запитвания досежно статута на Висшия съдебен съвет, в качеството му на орган с изтекъл мандат.

Съгласно чл.171, ал.4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им дава указания, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.

Прави впечатление избирателния подход, по който жалбоподателката представя прекъсванията ѝ от председателя на съдебния състав във връзка с указанията, давани ѝ досежно извършваните процесуални действия от страните. Видно от съдебния протокол, изготвен по звукозаписа, воден в съдебното заседание е, че след всяко прекъсване на страната е предоставяна неограничена възможност във времето за развиване на нейните тези. Така от 15 страници съдебен протокол, две от които са посочване на явилите се по делото страни, 6 страници (т.е. почти половината) са изявления, искания, възражения, становища на жалбоподателката.

Този факт красноречиво сочи, че след всяко прекъсване на всяка от страните по делото е била предоставена възможност за пълноценно развиване на допустимата и относима теза и това касае не само жалбоподателката, но и заинтересованите страни – адв. Рачев, в качеството си на процесуален представител бе прекъсван два пъти, прекъсвани бяха и адв. Славова, адв. Иванова, съдия Соня Найденова и съдия Невин Шакирова. Независимо от прекъсванията, никоя от страните не прие това за обидно, унижаващо, уронващо престижа ѝ на магистрат. Нещо повече на стр.6 първи абзац самата жалбоподателка изрично заявява, че нейните „притеснения не са от съдебния състав, а от това, че фокусът на делото е изместен от законосъобразността на решенията които обжалва, върху личността на съдия Д. Х.“.

Заявените от страната твърдения за несвързаност на отразените нейни изявления в съдебния протокол от заседанието от 05.11.2025 г. не кореспондират с наличните факти. Изявленията на жалбоподателката Х. се отличават с яснота, мотивирани са и са извършени в съответствие с указанията на съда в съответното процесуално време и място от развилия се процес. Съобразявани ведно с приложените към делото писмени молби от същото заседание (макар и дублиращи се с отразеното в съдебния протокол) същите сочат за надлежно, точно и в съответствие с процесуалните правила заявени процесуални действия по защита на нейните правата и интереси.

Що се касае за терминологичните уточнения, същите целяха да създадат яснота у страната за служебните задължения и правомощия на съда за произнасяне по всички основания за незаконосъобразност на атакуваните индивидуални административни актове по чл.146 АПК, включително и досежно порока нищожност във връзка не само с твърдяното от жалбоподателката основание по чл.146, т.1 АПК.

В съдебния протокол от 05.11.2025 г. всички изявления на жалбоподателката, включително и исканията ѝ за отвод са записани, като паралелно са приети и в писмен вид. Протоколът е изготвен според звукозаписа от заседанието и по този начин е изключена всяка възможност за неточно и непълно отразяване на изявленията на жалбоподателката. От правно значение е не дословният израз, а смисълът на съществените изявления и действия на страните, и то само тези, които са правнорелевантни. Езиковото прередактиране на съдебния протокол, без да се променя същността на удостоверените изявления и действия, извършени в заседанието е недопустимо.

Върховният административен съд не споделя изразеното становище на жалбоподателката за засегната нейна самооценка по повод употребените при указанията му квалификации, че един действащ магистрат може да бъде цивилист, пеналист или административист.

Недопустимо е искането на жалбоподателката за допълване на протокола с липсата на размяна на книжа във връзка с направеното от нея преюдициално запитване.

Обстоятелството, че по делото не се яви процесуален представител на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, от близо 50 и повече от работещите служители с юридическо образование в администрацията на кадровия орган, не създава задължение за Върховния административен съд да изпрати копие от искането за преюдициално запитване на жалбоподателката до неявилата се, но редовно призована за съдебното заседание страна. На всеки от участниците в процеса бе предоставен 14-дневен срок за становища, в който период, а и включително до постановяване на съдебното решение (вече почти месец) всеки от тях би могъл да се възползва.

Не е ясно как неразменянето на книжа, каквото задължение съдът няма във вече висящото производство, рефлектира върху двата възможни състава на чл.151, ал.1 ГПК за допълване или поправка на протокола. След като нещо не е направено това означава, че не е извършено и ако същото съставлява процесуално нарушение всяка от страните може да се позовава на него, но не и да иска процедура по чл.151 ГПК.

Ролята на процесуален субституент, особено в производство по поправка на съдебния протокол в случая е неналична. В този смисъл и искането в тази му част е недопустимо.

По искането за отвод на съдебния състав, съдържащо се в т.II от молба вх.№ 23649/11.11.2025 г.. жалбоподателката Д. Х. заявява, че новира същото по отношение на съдията-докладчик по делото и го разширява за председателя на съдебния състав.

Отводът на съдията – докладчик е новиран с основанието, че тя е участвала и е била назначена за съдия във Върховния административен съд след спечелване на конкурс от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, поради което би следвало да се счита пристрастна досежно преценката за компетентността на този орган. Смята, че съдията докладчик има право да се запознае с мотивите към искането за отвод, съдържащо се в писменото становище, представено от жалбоподателката в съдебно заседание от 05.11.2025 г. и сам да прецени, дали участието му в този процес, вкл. и по преценката за допустимост на преюдициалното запитване не изисква замяната с друг, чието назначение не е от административния орган, в състава на който не влизат членове, избрани от квотата на съдиите и които не са съдии към момента на вземане на решенията. Наред с горното за жалбоподателката е останала неясна причината, поради която съдия с безспорен опит и авторитет, постанови определение за предварително изпълнение, в което не изложи мотиви по активната процесуална легитимация на молителите като част от преценката за допустимост на искането и като част от съдържанието на съдебния акт.

Постъпило е и искане за отвод на съдиите Весела Николова и Бойка Табакова поради произнасянето им с определение № 11370/13.11.2025 г. по адм. дело № 7579/2025 г. на Върховния административен съд по въпроси сходни с поставените в преюдициалното искане от жалбоподателката Х. по настоящото дело.

Основанията за отвод към председателя на съдебния състав са заявени във връзка със съдържанието на съдебния протокол от 05.11.2025 г., в което жалбоподателката твърди, че са спестени всички негови изказвания и забележки, както и неотразяването на нейното процесуално действие в съдебното заседание, а именно внасянето в писмен вид на искане за преюдициално запитване. Тези действия включително и използваните от него „недомлъвки“ (израз, използван от жалбоподателката), че знае причините за забавянето на делото създават според нея усещането, че този съдебен състав се е съобразявал с външни фактори, които не са свързани с изискването за безпристрастност. В допълнение страната се позовава на протоколираната на стр.3 изр. последно от съдебния протокол от 05.11.2025 г. реплика на адв. Славова, че „Знае усилията, които съдът положи да приключи производството и че обективни пречки не позволиха това“.

Съгласно чл.22 ГПК, вр. с чл.144 АПК не може да участва като съдия по делото лице: 1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; 2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; 3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; 4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото; 5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото; 6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.

Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не е налице нито едно от основанията за отвод на съдиите от съдебния състав.

Функцията по правосъдие във Върховния административен съд се осъществява от съдебни състави, а не еднолично, т.е. не е осъществено и обективно няма как да бъде осъществено твърдението на жалбоподателката, въведено като основание за отвод, че за нея е „останала неясна причината, поради която съдия с безспорен опит и авторитет, постанови определение за предварително изпълнение, в което не изложи мотиви по активната процесуална легитимация на молителите като част от преценката за допустимост на искането и като част от съдържанието на съдебния акт“.

Касае се за съдебен акт, постановен от съдебен състав на Върховния административен съд и приносът на всеки от съдиите е равностоен. Персонализирането на постановеното определение с личността на съдията-докладчик e процесуално неиздържано.

Във връзка с основанията за отвод на съдиите произнасяли се по искане за преюдициално запитване със сходен предмет. Така заявено същото е неоснователно. Възприемането на подобен подход като основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК би означавало всеки един съдия да не може да разгледа повече от един иск, една жалба, едно дело, един правен спор в определена материя, защото при второто такова той вече ще се е произнасял по сходен въпрос и следователно по критериите на жалбоподателката ще бъде заинтересован. Още повече, че в случая се касае за искане, което е процесуално по своята правна природа и следователно винаги различно от предходни подобни, предвид различията във фактическите и правни твърдения на конкретния материалноправен спор.

Искането за отвод на председателя на състава на съда е неоснователно, тъй като не може да бъде отведен съдия от разглеждане на делото затова, че е съблюдавал за реда в съдебната зала, напътвал е страните за своевременно и точно извършване на заявените от тях процесуални действия, прекъсвал е неотносими искания и отклонения във връзка с изясняване на обстоятелства, стоящи вън от предмета на спора.

Едно от качествата или недостатъците на председателя на съдебния състав е, че той никога не говори с „недомлъвки“. Неоповестяването на причините за забавянето на съдебното производство не се дължат на опити за влияние на външни фактори, както интерпретира своите императивно-атрибутивни преживявания жалбоподателката. Юристите, работещи в правната материя във връзка със статута, функционирането и осъществяването на съдебната власт са наясно пред какъв фундаментален проблем постави бъдещото правораздаване по подобен род дела, постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 30.04.2025 г. по съединени преюдициални дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23. Проблем, който не би могъл да бъде разрешен в един ден, седмица или месец, проблем който забави разглеждането на всички дела по Закона за съдебната власт. Бяха проведени множество семинари, съвещания, анализи, произнасяния във връзка със зачитане действието на това съдебно решение. Имаше очакване, че законодателят ще направи нещо по въпроса, за което беше сезиран с множество законодателни инициативи, но всъщност се оказа, че само той не направи нищо. Усилия за решаването на проблема положиха всички останали институции – съдилища, прокуратура, адвокатура, научна общност, ВСС, Инспекторат към ВСС и когато адв. Славова коментира, че е наясно с обективните пречки за финализирането на спора по делото в предвидените от закона срокове, като уважаван представител на научната общност и в битието ѝ на адвокат, поставял също пред съда този въпрос да се правят подобни инсинуации като тези в искането за отвод настоящият състав на Върховния административен съд намира за неетично.

По изложените съображения не са налице основания за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд.

Воден от горното и на основание, чл.151 ГПК, вр. с чл.144 АПК, чл. 23 ГПК вр. с чл.144 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Шесто отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими молби вх. № 23198 / 06.11.2025 г., вх. №23649 / 11.11.2025 г. и вх. № 24221 / 17.11.2025 г., с които жалбоподателката по делото – Д. С. Х. е поискала поправка и допълване на съдебния протокол от откритото съдебно заседание, проведено на 05.11.2025 г. по настоящото адм. дело № 32/2025 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Д. С. Х. за отвод на съдиите по делото Бойка Табакова, Весела Николова и Тодор Тодоров.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Протоколът е съставен под диктовка на председателя в съдебно заседание, което приключи в 16:18 часа и след изслушване на изготвения звукозапис.