Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) Плевен срещу решение № 1309/04.04.2025г по адм. дело № 948/ 2024г по описа на Административен съд – Плевен, с което е отменена негова Заповед № 15-РДПС-0018/03.09.2024г. за заличаване на М. П. В. от гр. Плевен, от Регистъра на утвърдени приемни семейства, воден в РДСП – Плевен, потвърдена с Решение № РД-04-0856/08.10.2024г. на изпълнителния директор на АСП гр.София при Министерство на труда и социалната политика. В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е игнорирал настъпила промяна във възможността на М. В. да осигури материални условия за отглеждане на дете в условия на приемна грижа. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – М. П. В. от гр. Плевен, чрез процесуалния си представител адвокат М. Симеонова, в представен писмен отговор и депозирана писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни и предлага съдебният акт да бъде отменен.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № 15-РДПС-0018/03.09.2024г. на директора на РДСП – Плевен за заличаване на М. П. В. от Регистъра на утвърдени приемни семейства, воден в РДСП – Плевен, потвърдена с Решение № РД-04-0856/08.10.2024г. на изпълнителния директор на АСП – гр.София при Министерство на труда и социалната политика.
От фактическа страна е установено, че М. П. В. е утвърдена като професионален приемен родител със Заповед № ЗД-ЗДПГ01-0014 от 17.02.2016 г. на директор на РДСП – Плевен. Със Заповед № 15-РДСП-0025 от 26.07.2021 г. на директора на РДСП – Плевен е допусната промяна в профила по подаденото заявление, като е прието, че приемното семейство е подходящо за настаняване на едно дете на възраст от 0 до 3 години, с лека степен на увреждане, без предпочитания към пол и етническа принадлежност на детето, с готовност за спешно настаняване и заместваща приемна грижа. От 2016 год. до издаване на оспорения административен акт В. е осигурявала грижа за три деца, последното от което е малолетната В. М., настанена със заповед на директора на ДСП от 11.12.2023 г.
В Годишен преглед на професионално приемно семейство за периода м. февруари 2023 г. – м. март 2024 г., изготвен от ОЕПГ – Плевен, са изложени констатации за промяна на местоживеенето на В. и за занижени хигиенно – битови условия в дома й при полагане на грижите за детето В., но е изразено становище, че одобрението на професионалното семейство на В. може да бъде продължено до осиновяване на настаненото в момента в дома й дете.
На 25.06.2024 г. от Областен екип по приемна грижа за Община – Плевен е изготвен социален доклад, в който е изложено становище за наличие на промяна в обстоятелствата, съгласно чл.22, ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (НУРКПУПСНДТ), изразяващи се в това, че В. вече не живее в собствено жилище, а в квартира с наем в размер на 450 лв. месечно, за която договорът е сключен на 12.05.2023 г. и е със срок до 31.05.2024 г., без наличие на анекс за неговото продължаване след тази дата и гаранции за осигуряване на необходимите условия за живот /жилищни и безопасни/ по отношение на настаненото при нея дете В.. Посочено е, че са нарушени договорните отношения по чл.27, ал.5 от Закона за закрила на детето, както и тези в рамковото споразумение, сключено между Община Плевен като доставчик на услугата и приемния родител. Изложени са доводи за констатирани занижени хигиенно-битови условия в дома на приемния родител, вкл. и след отправени препоръки от ОЕПГ. Направен е извод за установен риск от неуспех на приемната грижа поради наличие на рискови фактори, свързани с неразрешени проблеми от страна на В., налагащи кризисни и трудни ситуации от финансов характер и липса на материална обезпеченост, ригидно мислене по отношение нагласата й за участие в приемната грижа, липса на мотивация за ангажиране на качествена приемна грижа, употреба на тютюневи изделия в жилищното помещение. В заключение е направено предложение за заличаване на М. В. от Регистъра на професионалните приемни семейства по чл.31, ал.3 от Закона за закрила на детето.
Социалният доклад за оценяване е обсъден на редовно заседание на Комисията по приемна грижа, проведено на 13.08.2024 г., която след обсъждане е счела, че са налице достатъчно данни за подкрепа на направеното предложение за заличаване на професионалното приемно семейство на В. от съответния регистър и единодушно е гласувала решение в този смисъл. С процесната заповед № 15-РДПС-0018/03.09.2024г. на директора на РДСП – Плевен В. е заличена от Регистъра на утвърдени приемни семейства по идентични мотиви с изложените в социалния доклад. Тя е оспорила заповедта по административен ред и жалбата й е отхвърлена с Решение № РД-04-0856/08.10.2024г. на изпълнителния директор на АСП – гр.София при Министерство на труда и социалната политика.
По делото са приети като доказателства протоколи за домашно посещение, протоколи от проведени срещи и описи с приложени касови бележки в оригинал, разпитани са свидетели.
Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед за заличаване от регистъра за утвърдените приемни семейства. Относно обстоятелството, че жалбоподателката не е уведомила своевременно ОЕПГ – Плевен за промяна в местоживеенето си съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от НУРКПУПСНДТ, посочва, че в тази разпоредба не е дефинирано изискване за своевременност и последващото уведомяване не е възпрепятствало по никакъв начин дирекция „Социално подпомагане“ или ОЕПГ – Плевен да изпълняват функциите си, което се установява от данните по делото. За недоказан е приет мотивът на административния орган, че приемният родител не полага необходимите качествени грижи, като не осигурява подходящи хигиенно-битови условия и здравословна среда за отглеждане на детето и не задоволява по най-добрия начин неговите потребности. След обсъждане на административната преписка и събраните допълнително доказателства е направен извод, че соченото основание на чл. 10, ал.1, т. 1 от НУРКПУПСНДТ - промяна във възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището си, не се констатира от представените писмени доказателства. Отбелязва, че не е налице нормативно установено изискване приемната грижа да се осъществява в собствено, а не в наето жилище. Приема констатацията за наличие на недобри хигиенни условия в жилището за еднократна и очевидно касаеща изолиран случай, тъй като липсват данни за наличие на системна занемареност, а посочените в съответните протоколи проблеми са отстранени предвид липсата на подобни констатации и препоръки в тази насока при последващи срещи и домашни посещения.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правните изводи на съда в насока незаконосъобразно процедиране от органите за социално подпомагане напълно се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях.
В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че заличаването от Регистъра на утвърдени приемни семейства е мярка, която се прилага за постигане на заложената в НУРКПУПСНДТ цел, в случаите, когато промяната в обстоятелствата води или може да доведе до опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Такава опасност в случая административният орган не е доказал. Само наличието на промяна на обстоятелствата не обосновава възможността за заличаване на приемното семейство от регистъра.
След обстоен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал е формулиран обоснован извод за незаконосъобразност на мярката. Правилна е констатацията на административния, че липсват доказателства ответницата по касация да не отговаря на изискванията посочените в заповедта чл.10, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от НУРКПУПСНДТ. В разпоредбата на чл.10 от Наредбата се изисква при оценяване на кандидатите за приемно семейство да се прави преценка на: 1. възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището си; 2. притежаването на лични качества на кандидатите за полагане на "приемна грижа" по отглеждането и възпитанието на дете в сътрудничество със социалния работник от дирекция "Социално подпомагане", работещ с детето, и/или с доставчика по чл. 4, ал. 1, както и с биологичното семейство, когато това е в интерес на детето; 3. разбирането на същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на кандидатите за предоставяне на услугата.
Настъпилата промяна в местоживеенето на М. В. не се отразява сама по себе си на възможността й да осигурява материални условия за отглеждане и развитие на дете като приемно семейство, нито е показател за липса на мотивация и капацитет за осигуряване на приемната грижа. Данните по делото сочат, че М. В. притежава изискуемите лични качества да бъде приемен родител. Състоятелни аргументи в обратната насока не са наведени от органа. Доводът за нарушена доверителна връзка между партньорите в приемната грижа, което според органа се дължи на несподеляне на информация за действителната причина за промяна на местоживеенето на В., не е достатъчно основание за заличаване на професионално приемно семейство, доколкото не се установява този факт да е в противоречие с интересите на настаненото дете. С поведението си М. В. не е демонстрирала липса на необходимите качества, за да предоставя пълноценно и в полза на детето грижата на приемен родител.
Неоснователен се явява и оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалвания съдебен акт. В качеството му на касационно основание, необосноваността е порок, който опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в преценката на фактите. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Доколкото за него не се установяват сочените касационни основания за отмяна, то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а предвид липсата на направена такава от ответника – разноски не му се следват.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1309/04.04.2025г, постановено по адм. дело № 948/ 2024г по описа на Административен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.