Производството е по реда на 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на И. Н. С., чрез процесуалния ѝ представител адв. Павлов, за изменение на Решение № 10020/20.10.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 5078/2025 г., в частта за разноските.
В молбата за изменение се излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция се явява прекомерно, като се излагат подробни съображения в тази връзка. Моли Решение № 10020/20.10.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5078/2025 г. да бъде изменено в частта на присъдените разноски, като се намалят разноските за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция до 900 лв. или 1080 лв. с ДДС.
Ответникът по молбата – „Фератум България“ ЕООД оспорва искането за изменение на Решение № 10020/20.10.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5078/2025 г., в частта за разноските по съображения изложени в писмено становище. Моли искането да се остави без уважение.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че искането е допустимо – подадено е в законния срок и от страна срещу присъдени в нейна тежест разноски.
Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
За да осъди И. Н. С. за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1760,24 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 1525,55 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съдът е взел предвид направените и доказани от касационния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение. Взел е предвид и направеното от ответника по касация възражение за прекомерност, като не е намерил основания за намаляване на адвокатското възнаграждение. Съдът не намира основания за промяна на становището си, предвид изложените в молбата по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК съображения за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Както се сочи в становището на Фератум България“ ЕООД правната и фактическа сложност на делото е над средната.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебната практика се приема, че критериите, по които следва да се определи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение при направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното са видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото, като изброяването не е изчерпателно. Целта на присъждането на разноски е да се възстанови материалното положение, съществуващо преди образуване на делото и да се репарират направените от невиновната страна разходи, въз основа на представените доказателства за извършването им.
В случая уговореният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото, като съдът не взема предвид минималния размер в закона относно размера на адвокатското възнаграждение, предвид решение на СЕС по дело С-438/22 и предмета на делото – по Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните).
С оглед на изложеното съдът следва да отхвърли молбата на И. Н. С., чрез процесуалния ѝ представител адв. Павлов, за изменение на Решение № 10020/20.10.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5078/2025 г. в частта за разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. Н. С., чрез процесуалния ѝ представител адв. Павлов, за изменение на Решение № 10020/20.10.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5078/2025 г., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.