Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Групова практика за извънболнична първична дентална помощ - 2014" ООД, гр.Стара Загора, против Решение № 2381/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 624/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-19-393/04.07.2024г. на Директора на РЗОК-Стара Загора.

Касационният жалбоподател излага подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че е доказано извършването на посочените в заповедта нарушения, като при извършването на проверката не са спазени изискванията на Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023 г.. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което заповед № РД-19-393/04.07.2024г. на Директора на РЗОК-Стара Загора да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът Директор на РЗОК-Стара Загора с подаден отговор чрез процесуален представител главен юрисконсулт Б. Минева оспорва касационната жалба като неоснователна..

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Групова практика за извънболнична първична дентална помощ - 2014" ООД, гр.Стара Загора против Заповед № РД-19-393/04.07.2024г. на Директора на РЗОК-Стара Загора, с която на лечебното заведение, са наложени четири санкции по чл.59 ал.11 т.1 пр. първо буква „а“ от ЗЗО вр. с чл.59 ал.13, пр. първо от ЗЗО и чл.159 ал.1 от НРД за ДД за 2023-2025г и чл.49 от Индивидуален договор (ИД) № 241967/06.10.2023 г. във връзка с чл.70 ал.1 от НРД за ДД за 2023-2025г – „Прекратяване на договор №241967/06.10.2023г, частично по отношение на лекаря по дентална медицина – д-р Т. Г. М.“. Санкциите са наложени за четири случая на отчетени дентални дейности, които не са извършени от лекаря по дентална медицина д-р Т. Г. М..

За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е приел за доказани по делото фактическите констатации на органа, изложени в оспорената заповед - отчетени дентални дейности като извършени за заплащане на лечебното заведение от РЗОК не са били извършени на здравно осигурените лица от д-р Т. Г. М.. Тези обстоятелства са счетени за съставомерни по чл.59, ал.11,т.1,б „а“ от ЗЗО, чл.159, ал.1 от НРД за дентални дейности за 2023-2025г., във връзка с чл.49 от ИД № 241967/06.10.2023 г. и обосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция по чл.59,ал.13 от ЗЗО.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Спорните по делото фактите са установени въз основа на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства, като съдът е обосновал изводите си защо дава вяра на едни доказателства, а не приема други. Тези изводи са логични и последователни, поради което се възприемат изцяло от касационната инстанция. По делото е установено, че по време на тематична проверка на изпълнителя на дентална помощ „Групова практика за извънболнична първична дентална помощ - 2014" ООД, гр.Стара Загора по изпълнение на индивидуален договор № 241967/06.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, извършена въз основа Заповед № РД-18-393/12.04.2024г, изменена относно срока със Заповед № РД-18-477/17.05.2024 г. на Директора на РЗОК-Стара Загора, е установено, че за м. ноември и м. декември 2023 г. и м. март 2024 г. са отчетени, но неизвършени прегледи и дентални дейности от д-р Т. Г. М. на 4 здравно осигурени лица.

Отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, съставлява основание за прекратяване на договора - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 159, ал.1 от НРД за дентални дейности за 2023-2025г. При наличие на такива безспорно установени факти директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания, санкцията „прекратяване на договор" по отношение на лекаря, отчел неизвършена дейност.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на фактите по делото, като е предоставил възможност на страните да ангажират достатъчно доказателства за изясняване на техните твърдения и възражения.

Като е отхвърлил подадената жалба на лечебното заведение Административен съд Стара Загора е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2381/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 624/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Решението е окончателно.