Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по подадената касационна жалба от А. М. З., лично и със съгласието на майка си И. П. Б., който към момента на провеждане на съдебното заседание по настоящото дело е навършил пълнолетие и действа лично, срещу решение № 514 от 01.04.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г. на Административен съд - Шумен.
С обжалваното решение АС - Шумен е отхвърлил оспорването по жалба на А. М. З., действащ сам и със съгласието на майка си И. П. Б. към този момент, срещу заповед № РД 12-145/18.11.2024 г. на директора на [заличен текст] гр. Шумен, с която на жалбоподателя, в качеството му на ученик от [заличен текст] клас е наложена санкция по чл. 199, ал. 1, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование - "преместване в друго училище", която е в сила за учебната година - 2024/2025 г. и е със срок - до края на учебната 2024/2025 година.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът не е установил точно фактическата обстановка по спора и е достигнал по погрешни правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Прави оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, които са довели до ограничаване правото му на защита. В тази насока сочи, че съдът неправилно е отказал да допусне в качеството на свидетел по делото неговия баща, с което е нарушил разпоредбата чл. 204, ал. 2, предл. 2-ро ЗПУО, както и ученика Н. С., пряк свидетел на събитията, предмет на спора по делото. Излага доводи, че в производството по издаване на обжалваната заповед и пред съда не е разпитан нито един пряк свидетел, всички доказателства и доказателствени средства са събрани и изготвени от лица, които не са възприели пряко инцидента, за който му е наложена обжалваната санкция. В резултат на допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила съдът е възприел фактическа обстановка, която не е основана на годни доказателства. Счита за необоснован извода на съда, че на визираната в заповедта дата на нарушението на училищните правила е държал нож на територията на училището и умишлено е застрашавал живота и здравето на друг ученик, което е довело до психически тормоз на последния. Намира за недоказано, че е извършил нарушение на чл. 172, ал. 1, т. 6 ЗПУО, което да е станало на територията на училището и че е употребявал алкохол в нарушение на забраната по чл. 172, ал. 1, т. 5 ЗПУО. Поддържа несъставомерност на нарушенията на чл. 172, ал. 1, т. 3, 9 и 10 ЗПУО. Излага доводи, че съдът не е обсъдил възраженията му за допуснати нарушения в производството по издаване обжалваната заповед и е пренебрегнал данните за положителна промяна в поведението на жалбоподателя във връзка с въпроса изчерпани ли са всички останали мерки, които следва да се предприемат преди налагане на санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се уважи първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - директорът на [заличен текст] гр. Шумен, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Намира, че съдът е установил правилно фактическата обстановка и е изложил подробни, правно и логически обосновани изводи за законосъобразност на оспорената заповед, поради което счита, че следва да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е установил релевантните фактически обстоятелства по спора и въз основа на подробен и точен анализ на събрания доказателствен материал по делото е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед.
Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и изискуемо съдържание.
Съдът е установил от фактическа страна, че на 28.10.2024 г. в двора на [заличен текст] гр. Шумен между учениците А. З. и А. М. възникнала ситуация, при която А. З. заплашил ученикът А. М. с носения от него нож, след което захвърлил ножа в близките храсти. Приел е също за установено, че и двамата ученици били употребили алкохол. Свидетели на случващото се станали ученици от училището, а сигнал за инцидента подала учителката по физическо възпитание и спорт. Посочил е, че събитията, съпътстващи инцидента, взаимоотношенията между двамата ученици, причините, довели до неправомерната проява, са установени в хода на административното производство и коректно са отразени в обстоятелствената част на обжалваната заповед. Съдът е обсъдил данните по административната преписка и събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство относно допуснатите нарушения на законовите разпоредби и вътрешни правила на учебното заведение от жалбоподателя и аргументирано е приел, че същите кореспондират с изложените факти в обстоятелствената част на оспорената заповед.
Правилно е установил, че при издаване на оспорената заповед са спазени административно производствените правила. Изложените от съда фактически обстоятелства във връзка с проведената процедура по санкциониране на ученика кореспондират с данните по делото и се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на административно производствените правила, които неправилно не са отчетени от първоинстанционния съд, не намират опора в доказателствения материал по делото и са неоснователни. Неоснователни са също доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради отказ да конституира като заинтересована страна в процеса М. З. - баща на касационния жалбоподател. Съдът правилно е посочил, че родителските права са възложени на майката, производството се провежда с нейно участие и не са налице основания за конституиране на бащата на непълнолетния ученик като заинтересована страна по делото. Отказът на съда да допусне поискания от касатора свидетел не сочи на нарушение на правата на защита на ученика. Гласните доказателства са поискани във връзка с изясняване на фактическата обстановка, описана в заповедта. В тази насока по делото са изслушани като свидетели педагогическият съветник, заместник директорът по учебната дейност и класният ръководител на жалбоподателя, изслушани са обясненията на А. З. и тези на неговата майка И. Б.. След попълване на делото с доказателства, съдът правилно е приел, че събраните свидетелски показания и обясненията на страните, преценени поотделно и в съвкупност с останалата доказателствена маса очертават безпротиворечиво релевантните за спора фактически обстоятелства. Поради това отказът на съда да се събира и други гласни доказателства не е нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна на обжалваното решение.
Неоснователни са касационните доводи за нарушение на материалния закон от съда при преценка на законосъобразността на обжалваната заповед поради неточно отчитане на релевантните факти и неправилни правни изводи за пропорционалност на наложената мярка "преместване в друго училище" на касационния жалбоподател.
Съгласно чл. 200, ал. 4 ЗПУО санкциите "преместване в друго училище" и "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" се налагат за тежки или системни нарушения.
Съдът правилно е посочил, че според чл. 199, ал. 1 от ЗПУО на учениците се налагат санкции след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната им мотивация и за преодоляване на проблемното поведение, което се явява задължителна предпоставка преди предприемане на действия по издаване на акт за санкциониране на съответния ученик. Дейностите за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученик са регламентирани в чл. 45 от Наредбата за приобщаващото образование. Съгласно визираната разпоредба се прилагат една или повече от следните дейности за въздействие върху вътрешната мотивация: обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му; използване на посредник при решаване на конфликт в училище; консултиране на детето или ученика с психолог/педагогически съветник; създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин; насочване на детето или ученика към занимания, съобразени с неговите потребности; индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество); участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището, включително определяне на възможности за участие на ученика в доброволчески инициативи; други дейности, определени в правилника за дейността на институцията. В обжалваната пред първата инстанция заповед е отразено, че за преодоляване на проблемното поведение на ученика, включително за преосмислянето на постъпката му от неизпълнение на задълженията му като ученик и за нейните последствия са предприети и проведени съответните приложими дейности по мотивация и преодоляване на проблемното поведение по чл. 186, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗПУО, но мерките за преодоляване на дефицитите в поведението, включително проведените разговори с майката на ученика, не са постигнали желаните резултати. Съдът мотивирано е кредитирал позицията на директора на учебното заведение, че мерките за въздействие не са постигнали положителен ефект, поради което е преминато към налагане на санкция. В тази насока съдът правилно се е позовал на становищата на Координационния съвет към гимназията, на класния ръководител и на педагогическия съветник и е достигнал до обоснован извод, че последователно и в съответствие с изискването на чл. 68, ал. 2 от Наредбата за приобщаващото образование отговорните лица са предприели действия по отношение на ученика, насочени към преодоляване на проблемното му поведение, изразени в провеждани разговори между него и класния му ръководител, в проведени консултации с педагогическия съветник в училището, при които са коментирани действията му и последствията от тях върху цялата училищна общност, включително нарастващото безпокойство сред учениците в гимназията, но предприетият набор от действия не е постигнал целения резултат. Основното съображение в тази насока, залегнало в заповедта и подкрепено от съда, е липсата на приемане и осъзнаване от страна на ученика на стореното от него и на последиците от поведението му.
За да наложи обжалваната санкция "преместване в друго училище" до края на учебната 2024/2025 година, директорът на учебното заведение е приел, че с действията си ученикът умишлено е нарушил разпоредбите на чл. 172, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 9 и т. 10 ЗПУО и съответните им задължения от действащия Правилник за дейността на [заличен текст] гр. Шумен за учебната 2024/2025 г. Посочил е, че допуснатите от ученика нарушения обуславят системност по смисъла на чл. 200, ал. 4 ЗПУО, т. к. са повече от две и преценени в тяхната съвкупност съставляват тежко нарушение на дисциплината в училище. В тази връзка са отчетени предишните наложени санкции за аналогични провинения, като в рамките на учебната година е визирана предходна заповед за сходно провинение, с която му е наложена санкция "забележка", както и отразените в електронния дневник забележки и отсъствия. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че описаните действия на жалбоподателя не са установени и съдът неправилно не е подложил на критичен анализ доказателствения материал по делото. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е достигнал до обосновани изводи, че А. З. заедно със ученика А. А. е употребил алкохол, имал е провокативно поведение спрямо ученика А. М. и го е заплашил с носения от него нож, като тези простъпки покриват фактическите състави на нарушенията по чл. 172, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 9 и т. 10 ЗПУО и съответните им задължения от действащия Правилник за дейността на учебното заведение. Съдът е обсъдил конкретните прояви на жалбоподателя и е приел, че преценени в тяхната съвкупност, действията на ученика правилно са квалифицирани като тежки и показващи системно нарушение на задълженията, които учениците имат в училище - да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие; да не участват в хазартни игри, да не употребяват тютюн и тютюневи изделия, алкохол и наркотични вещества; да не носят оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност; да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището и правилника за дейността на институцията. Съдът е разгледал различните аспекти на възникналата негативна ситуация в учебното заведение и е формирал точен извод, че административният орган правилно е определил тежестта на нарушението, отчитайки значението на санкцията, както спрямо санкционирания ученик, така и спрямо училищната общност. Правилно и обосновано съдът е приел, че наложената санкция е съобразена с тежестта на нарушенията, поради което се явява подходяща и пропорционална с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция. В обобщение, съдът правилно е приел, че не са налице основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяна на оспорената заповед и отхвърлил като неоснователно оспорването й.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касационният жалбоподател А. М. З. следва да заплати на [заличен текст] гр. Шумен направените разноски пред касационната инстанция в размер на 750лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 от 01.04.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г. на Административен съд - Шумен.
ОСЪЖДА А. М. З. да заплати на [заличен текст] гр. Шумен сумата 750лв., разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.