Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 193, ал. 8, във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Делото е образувано по жалба от Д. С. Х., съдия в Окръжен съд Варна, понастоящем съдия в Софийски градски съд, против решения по протокол № 43 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 19.11.2024г, в частта от т. 5.1 до т. 5.15 включително, с изключение на т. 5.8, като по отношение на т.5.15 в частта по т. 5.15.72.
В жалбата и допълнението към нея са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решенията на СК на ВСС поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон, състоящи се в опорочена процедура по подбор на членовете на конкурсната комисия - съдии от ВКС; общоизвестни основания за пристрастност на членовете на конкурсната комисия - съдии от ВКС, поради които същите е следвало да се отведат; в липсата на реално приложение на два от трите критерии по чл. 192, ал. 1 ЗСВ, предвидени като такива при оценяването; в липсата на ясен еднакъв за всички кандидати механизъм, въз основа на който са подбрани от комисията съответните 3 броя актове (неправилно възприемани от комисията като дела) за проверка; във формалното оценяване и класирането на кандидати, чийто съдебни актове и/или дела реално не са били прегледани от комисията; формалната проверка до степен на липса на такава от страна на административния орган (СК на ВСС) по отношение на законосъобразността на дейността на конкурсната комисия. В писмената защита се навеждат доводи за нищожност и допълнителни основания за незаконосъобразност на оспорените решения.
Направено е искане за отмяна на оспорените решения и връщане на преписката на СК на ВСС с указания за избор на нов състав на конкурсна комисия, която да извърши безпристрастно и обективно класиране на кандидатите, за които решението на ВСС по Протокол № 43 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 19 ноември 2024 г., не е влязло в сила. Претендира се присъждане на разноски по представен списък и се прави възражение за намаляване възнаграждението на адвокатите на другите страни, които представляват повече от една страна в производството.
В съдебно заседание от жалбоподателката е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), свързано с компетентността на органа, постановил обжалваните решения,по следните алтернативно поставени въпроси:
1 .Допустима ли е с оглед член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа за независимост на съдиите, правна уредба и практика на държава членка, според която по силата на постановено тълкувателно решение на конституционен съд на държавата членка, висшият кадрови орган на съдебната власт, имащ отношение към статута на съдиите, а именно - СК на ВСС, да продължава да изпълнява правомощия, относими към съдийската независимост, в частност да избира съдии за най- високата съдийска длъжност и да ги назначава на длъжността „Съдия във ВКС“ като по този начин косвено влияе върху тълкувателната дейност на ВКС занапред до настъпване на основание за прекратяване на трудовото правоотношение с назначените съдии, при следните фактически положения, по отделно:
1.1. към датата на избора и постановяване на акта на назначаване, Съдийска колегия на ВСС функционира при условие на изтекъл мандат;
1.2. съставът е намален от 14 на 11 съдии, част от които не са действащи съдии, поради настъпила пенсионна възраст, съответно не разполагат с компетентност да упражняват правомощията си по чл. 30, ал.5, т.1 и т. 4 ЗСВ,
1.4 един от членовете на СК на ВСС трайно и последователно не участва в гласувания за избор на административни ръководители,
1.5. друг член, като принципно положение, гласува „против“ всички кандидати, независимо от притежаваните от тях нравствени и професионални качества;
1.6. един от членовете на СК на ВСС по право, а именно Председателят на ВАС, не може да участва в гласуването, поради изтекъл мандат за длъжността „Председател на ВАС“, или
2. Допустима ли е с оглед член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа за независимост на съдиите, правна уредба и практика на държава членка, според която кадровите въпроси по назначенията за най- високите съдийски длъжности в Република България, каквито са „ Съдия във ВКС“ и „Съдия във ВАС“ да са предоставени на СК на ВСС с изтекъл мандат, както и при настъпила пенсионна възраст на част от членовете на СК, които са избрани с оглед длъжността „съдия“ в съответния съд и предвид постановеното вече решение на СЕС от 30.04.2025г. по съединени дела С-313/23, С -316/23 и С-332/23, според които при сходна фактическа обстановка е прието, че друг орган с по-ограничени функции, но част от структурата на ВСС, а именно ИВСС упражнява правомощията си след изтекъл мандат в противоречие с правото на ЕС относно съдийската независимост.
Ответникът СК на ВСС чрез процесуалните си представители юрисконсулти Антова и Генадиева с представено писмено становище и в съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна.
Заинтересованите страни М. Р. Д., Д. Л. П. и Х. К. М. чрез пълномощника си адвокат Д. Иванова в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна. Молят да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски по представен списък.
Заинтересованите страни Н. Е. И. и М. И. Х. чрез пълномощника си адвокат Ф. Рачев в представен писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят да бъде отхвърлена и да се присъдят разноски. Адвокат Рачев пледира за присъждане на възнаграждение за осъществената защита на Н. И. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Заинтересованите страни С. Н. Н., Н. М., Б. И. и Б. Д. И. в представени писмени отговори изразяват становища за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Заинтересованите страни Т. Б., З. Г. Р., Е. К. и Я. А. В. чрез пълномощника си адвокат М. Славова, а Я. А. В. и в лично представен писмен отговор, оспорват жалбата като недопустима и неоснователна. Молят да бъде отхвърлена и да се присъдят направените разноски по представен списък.
Върховният административен съд, шесто отделение в настоящия съдебен състав намира, че жалбата на Д. Х. е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от лице с правен интерес от оспорването - жалбоподателката е участвала в конкурс за повишаване и заемане на длъжността "съдия" във Върховен касационен съд-гражданска колегия, но не е назначена поради попълване на местата. Качеството на участник в конкурса безспорно обуславя правен интерес от търсената съдебна защита, независимо от мястото на класиране на оспорващата, защото това би било без значение, ако конкурсната процедура бъде призната за опорочена.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
С решение по т.5 от протокол №12/04.04.2024 г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС е обявен, на основание чл. 180 ЗСВ конкурс по реда на чл. 189, ал. 2 ЗСВ за повишаване и заемане на 13 (тринадесет) длъжности „съдия” във Върховен касационен съд – гражданска колегия. Обявата за конкурса е публикувана и във вестник „Труд“ на 18.04.2023 година.
По делото няма спор, че след обнародване на решението в Държавен вестник, бр. 35/18.04.2023 г., в 14-дневния срок за прием на документи заявления за участие в конкурса са подали 88 кандидати, сред които жалбоподателката и заинтересованите лица, които са допуснати до участие в конкурса с решения на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия (КАК към СК на ВСС) по пр. № 18/29.05.2023 г., след извършена по реда на чл. 191, ал. 3 от ЗСВ проверка.
На 28.06.2023 г. е проведен Пленум на съдиите във ВКС - ГК за избор чрез жребий на членове на конкурсната комисия. От деканите на ЮФ в страната са представени списъци на хабилитирани преподаватели, въз основа на които от СК на ВСС, на основание чл. 36, ал. 3, предложение второ от Наредба № 1 от 09.02.2017г, се одобрява поименен списък на хабилитираните учени по гражданско право, които да вземат участие в конкурсната комисия по конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – Гражданска колегия. Поименният състав на конкурсната комисия е определен по предложение на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС с решения на СК по пр. № 23/11.07.2023 г., пр. № 25/26.07.2023 г. и пр. № 6/27.02.2024 г. във вр. с § 7 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1/09.02.2017 г. Редовни членове са Г. Димитрова -съдия във ВКС, Д. Стоянова - съдия във ВКС, М. Соколова - съдия във ВКС, А. Бонева - съдия във ВКС, проф. д-р А. Мингова - хабилитиран учен в СУ "Св. Климент Охридски". Резервни членове са П. Стоев - съдия във ВКС, В. Йорданов - съдия във ВКС и проф. д-р В. Попова - хабилитиран учен в СУ „Св. Климент Охридски“. Конкурсната комисия е конституирана на 18.09.2023 г., когато от членовете й за председател единодушно е избрана съдия М. Соколова.
Конкурсната комисия е извършила класиране на кандидатите според общата им оценка, формирана въз основа на резултатите от трите цифрови компонента, получени след извършена преценка по реда на чл. 40а от Наредба № 1/09.02.2017 г. След преценка и анализ на данните за кандидатите по чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и чл. 40а, ал. 1 от Наредбата конкурсната комисия е поставила обща оценка, формирана по реда на чл. 40а, ал. 4 от Наредбата като средноаритметична от трите цифрови оценки по чл. 40а, ал. 1, т. 1 - т. 3 от Наредбата.
На 12.06.2024г е изготвено Мотивирано становище към протокола на конкурсната комисия за класиране на кандидатите. След обявяване на класирането на 13.06.2024 г. са постъпили възражение от участника М. В. с изложени твърдения за допуснати нарушения в конкурсната процедура и искания от жалбоподателката Д. Х. за запознаване с конкурсната документация, какъвто достъп й е осигурен.
С решение Р-7 от протокол № 27 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС, проведено на 30.09.2024г, е предложено на СК на ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането.
От жалбоподателката е подадено възражение с рег.№ ВСС-12150/07.10.2024г срещу работата на конкурсната комисия с доводи за непочтеност и пристрастност на членовете й, въз основа на което е направено искане за прекратяване на конкурса.
С решение по т.12 от протокол №37/08.10.2024 г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС е отложено разглеждането на мотивираното предложение на Комисията по атестиране и конкурси за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане на 13 длъжности „съдия” във Върховен касационен съд – Гражданска колегия. Изискана е от заместника на председателя на ВКС и ръководител на Гражданска колегия на ВКС допълнителна информация под формата на справка има ли участие от членове на конкурсната комисия, заседаващи в постоянни състави в съответните четири граждански отделения, със съдиите, командировани във ВКС-Гражданска колегия, които съдии са същевременно и участници в качеството на кандидати в конкурса за повишаване във ВКС-ГК, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол № 12/04.04.2024 г. (обн. ДВ, бр. 35/18.04.2023 г.).
С решение по т.5 от протокол № 38/15.10.2024 г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС е отложено разглеждането на точката, включваща мотивираното предложение на Комисията по атестиране и конкурси.
В проведеното на 19.11.2024г дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка СК на ВСС след проведени дебати приема оспорените решения с 10 гласа „за” и 0 гласа „против”, с които са повишени в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд-Гражданска колегия д по т. 5.1 М. Р. Д., по т.5.2 Н. Е. И., по т.5.3 С. Н. Н., по т.5.4 М. И. Х., по т.5.5 Д. Л. П., по т.5.6 Н. М., по т.5.7 Т. Б., по т.5.9 Б. И., по т.5.10 Б. Д. И., по т.5.11 Я. А. В., по т.5.12 З. Г. Р., по т.5.13 Е. К. и по т.5.14 Х. К. М., а с решение по т. 5.15.72 поради попълване на местата е прекратено гласуването за жалбоподателката Д. С. Х..
От правна страна настоящият съдебен състав достига до следните изводи:
От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и трайно установената практика на СЕС недвусмислено следва, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, е длъжна да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на правото на Съюза. Настоящият състав на Върховния административен съд съобразява, че може да бъде освободен от това задължение само ако установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда, или че правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение (в този смисъл Решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 21, от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports, C 495/03, EU:C:2005:552, т. 33 и от 4 октомври 2018 г., Комисия/Франция /Удръжка върху доходи от капитали/, C 416/17, EU:C:2018:811, т. 110). Преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство.
В решение от 15 март 2017 г., постановено по дело С-3/16, Lucio Cesare Aquino, Съдът посочва, че посочените в трета алинея от чл. 267 ДФЕС юрисдикции имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение. Според СЕС тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на съюзното право, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, а той е такъв, когато отговорът му, независимо от това какъв е, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото. Основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта му за действително решаване на даден правен спор. Именно затова, съгласно неотклонната практика на СЕС, припомнена включително в решение от 31 март 2022 г. по дело С-96/21, DM/CTS Eventim AG & Co KGaA, в рамките на въведеното с чл. 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран.
Освен това следва да се има предвид, че задължителният характер на вече дадено от Съда тълкуване по член 267 ДФЕС може да лиши предвиденото в чл. 267, ал. 3 от ДФЕС задължение от основание и така да го изпразни от съдържание, по-специално когато повдигнатият въпрос е по същество идентичен с въпрос, който е бил вече предмет на преюдициално решение по подобно дело, или a fortiori, по същото национално дело, или когато разглежданият правен въпрос е разрешен в установена практика на Съда, независимо от естеството на производствата, по които е постановена тази съдебна практика, и дори да няма пълно съвпадане на спорните въпроси (в този смисъл решения от 27 март 1963 г., Da Costa и др., 28/62—30/62, EU:C:1963:6, т. 75 и 76, от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 13 и 14, от 4 ноември 1997 т., Parfums Christian Dior, C‑337/95, EU:C:1997:517, т. 29 и от 2 април 2009 г., Pedro IV Servicios, C‑260/07, EU:C:2009:215, т. 36.
В контекста на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд съобразява, че Конституционният съд на Република България се е произнесъл относно понятието „мандат на орган на власт“ в свое Решение №13 от 15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението мандатът представлява установен период от време, в който орган на публичната власт осъществява правомощия, предвидени в Конституцията или в закон. Мандатът на органа предопределя и времевия обхват на изпълнението на функциите от неговия персонален състав, но органът на власт не престава да съществува дори неговите членове да са в невъзможност да изпълняват определените им властнически правомощия и упражняването на власт. Трябва да се отбележи, че има съществена разлика между изтичане на мандат на членове на колективен орган и функционално съществуване на органа, като част от конституционноустановените органи на държавна власт в страната. Принципът за разделение на властите, установен с Конституцията на България и по същество основен постулат в демократичното общество, не би могъл да съществува, ако поради изтичане на мандатите на отделните членове на колективен орган от държавната власт се приеме, че органът не притежава компетентност да приема решения в рамките на възложените му правомощия.
Според последващата тълкувателна практика на Конституционния съд на Република България (Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г.) и според тълкувателната практика на СЕС (Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23), когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределеният мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото. В цитираното решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства.
Съгласно Определение № 8513/19.08.2025г по адм. дело № 6562/2025г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, в цитираното решение Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на поставения въпрос, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората.
Настоящият състав на ВАС напълно споделя изложеното становище и като счита, че с решението по посочените по-горе съединени дела от 30.04.2025г Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на лимитативно определени функции на членовете на ИВСС, намира, че това решение следва да се прилага от националния съд единствено в контекста на фактите, установени от СЕС и запитващия съд и съобразно изрично посочените в решението на СЕС правомощия на членовете на Инспектората към ВСС да изпълняват функции, които са и потенциално биха могли да засегнат независимостта на съдиите - проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед налагане на дисциплинарни наказания на магистратите. Направеното от СЕС тълкуване не може да бъде пряко съотнесено към дейността на ВСС, доколкото членовете на съответните колегии на ВСС имат, извън дисциплинарната дейност, множество други нормативно установени функции, посочени в чл.30, ал.2 и ал.5 от ЗСВ. С оглед посоченото различие приложимостта на разрешенията за ИВСС към дейността на ВСС не произтича директно и от Определение № 7/24 юли 2023г. на Конституционен съд по конституционно дело № 9/2023 г., в което като аргумент за отклоняване на питането на главния прокурор относно мандата на ВСС Конституционният съд се е позовал на Тълкувателно решение №12 от 2022 г. по к.д. №7/2022 г., касаещо дейността на ИВСС. В цитираното определение съдът е потвърдил становището си, че функционирането на постоянно действащ държавен орган не се прекратява с изтичането на мандата на изборните членове по смисъла на чл. 130, ал. 4, изр. първо от Основния закон.
Коментираните в писмената защита на жалбоподателката изпитвани „съмнения“ от определени органи в продължаващата легитимност на ВСС с изтекъл мандат на всички членове с изключение на Председателя на ВКС всъщност не са намерили обективен израз в съответен акт на тези органи. Затова, ако се приеме за недопустимо продължаващото изпълнение на мандата на отделните членове на ВСС (в който понастоящем един от членовете на професионалната квота има действащ мандат, а към момента на приемане на оспорените решения такива са двама членове), това би довело до невъзможност за функциониране на този орган на държавна власт и би рефлектирало върху съществуването на независимата съдебна власт в страната. Такъв резултат обективно ще има по-силен негативен ефект върху установената в полза на магистратите съдийска независимост, отколкото преценката на настоящия състав дали упражняването на власт от съответната колегия на ВСС, обективирано в постановени решения за назначаване на класирани кандидати в конкурсна процедура, засяга съдийската независимост до посочената в решението на СЕС степен.
В Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23 на СЕС от 30.04.2025г. е дадена насока на националния съд за преценка дали издадените от такъв орган актове засягат независимостта на съдиите, ако не са осъществени посочените предпоставки в отговора на въпрос 1. За разлика от Инспектората на ВСС спрямо ВСС е налице законова регламентация на ограниченията, които се налагат на този конституционен орган в условията на изтекъл мандат на членовете на този орган - чл.33, ал.4 и чл.175 ал.1 от ЗСВ (в редакцията към 21.01.2025г. - ДВ бр. 6/2025г.). Следва да се има предвид и действащата норма на чл.173, ал.15 от ЗСВ, която налага времеви граници за определянето на временно изпълняващи функциите на ръководител на върховните съдилища и главния прокурор, като част от ограничаването на функциите на колективния орган на управление на съдебната власт, чиито членове изпълняват задълженията си в условията на изтекъл мандат. На следващо място, гаранции за независимостта на изборните членове на ВСС се съдържат в разпоредбите на чл.17 и чл.18 от ЗСВ, респективно в установените там несъвместимости за заемане на длъжността. Изискуемите високи професионални и морални качества на членовете на ВСС са предпоставка за заемане на длъжността, а липсата на решение за предсрочно освобождаване от длъжност по реда на чл.27 от ЗСВ изключва възможността спрямо членовете на ВСС да е упражнено неправомерно влияние при осъществяване на функциите им и да разколебава неутралността им по отношение на противостоящи си интереси.
Всичко изложено обуславя оставяне без уважение на искането за отправяне на преюдициално запитване с посочените въпроси.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателката оплакване, че оспорените решения на СК на ВСС по т. 5.1 до т. 5.15 включително, от която се обжалва само т. 5.15.72, без т. 5.8, по протокол № 43 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 19.11.2024г, са нищожни като приети от орган без материална компетентност, тъй като ВСС, респективно СК към, не са такива органи. Както се посочи, изведените от Решение от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 аргументи са неотносими към конкретния казус и поради това не могат да послужат за обосноваване на доводите за нищожност.
Оспорените решения са приети от СК на ВСС в рамките на предоставената й оперативна самостоятелност, с необходимия кворум по чл. 34, ал. 1 от ЗСВ и с изискуемото мнозинство (с 10 гласа „за” и 0 гласа „против”), след явно гласуване, при спазване изискванията на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ (в редакция преди изм. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.). Обстоятелството, че заседанието е проведено чрез видеоконферентна връзка, не влияе върху валидността и законосъобразността на взетите решения.
Обжалваните решения са в писмена форма и са мотивирани съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ и в съответствие с предвиденото в чл. 146, т. 2 от АПК. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16/1975 г., ОСГК на ВС, фактическите основания могат да се изведат от предхождащите ги предложение на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС, становища по представената по делото конкурсна документация и изказванията на членовете на СК на ВСС в проведените заседания, от които е видно единодушие за приемането на процесните решения. Следователно оспорените решения са приети при спазване на нормативните изисквания за форма на акта
При приемането на решенията от кадровия орган не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за тяхното наличие, обуславящо отмяна на обжалваните административни актове на това основание.
Възражението за опорочена процедура по подбор на членовете на конкурсната комисия е неоснователно. Не се установява от доказателствата по делото поддържаното нарушение на чл.113, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗСВ относно членовете - съдии от ВКС. По преписката са налице данни за двама хабилитирани в областта на гражданското право лица, представени за участие в конкурси с писма от ръководителите на висшите учебни заведения, които не са включени в списъка, от който е избран чрез жребий хабилитираният преподавател, член на конкурсната комисия по настоящия конкурс. Дори да се приеме, че изключването им е процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, защото не нарушава правото на защита на жалбоподателката в качеството й на участник в административното производство или би обусловило друг резултат случая то не се е отразило, нито би могло да се отрази на материалната законосъобразност на оспорените решения доколкото съставът на конкурсната комисия е формиран от юристи с безспорен авторитет в професионалната общност. В подкрепа на този извод са и направените изказвания от членовете на СК на ВСС в проведеното на 19.11.2024г заседание.
В жалбата се поддържа оплакване за „общоизвестни основания за пристрастност на членовете на конкурсната комисия - съдии от ВКС, поради които същите е следвало да се отведат“. Недобросъвестност и/или тенденциозност на член на конкурсната комисия следва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Съгласно практиката на ВАС, познанството между членове на комисията и участници в конкурс не е основание за отвод и не води до отмяна на конкурса. Според тази практика за осъществяване на процедурата по отвод следва да са налице следните кумулативно установени предпоставки: 1) наличие на основателни причини; 2) изложени в писмена форма от съответния избран чрез жребий редовен или резервен член на конкурсна комисия; 3 ) заявлението да е направено пред компетентния орган - съответната колегия на Висшия съдебен съвет; 4 ) в нормативно установения тридневен срок от обявяването на решението. Нито една от тези предпоставки не е реализирана в случая, нито е отправено искане от жалбоподателката за отвод на съдия А. Б. при наличие на съмнения в обективността й. Обстоятелството, че в предходен конкурс се е самоотвела, не може механично да се пренесе в настоящата процедура, още повече, че в стенографския протокол от 09.03.2015 от проведено събеседване с допуснатите кандидати в конкурса за повишаване в длъжност и преместване във Върховен касационен съд – гражданска колегия не са посочени основание и причина за самоотвода. Фактът на самоотвод спрямо един кандидат не влече задължение за съответния член на конкурсната комисия да се отведе за всички кандидати. Касае се за личен акт, свързан със самооценка на междуличностните взаимоотношения и влиянието им върху възможността за даване на обективна експертна оценка. Повишените законови изисквания към конкурсната комисия, изразяващи се в брой членове, включване на действащи магистрати с изискуеми несменяемост, безукорно професионално поведение и съответен ранг, както и на хабилитиран преподавател, е правна гаранция за правилно и безпристрастно оценяване на професионалните качества на кандидатите. От друга страна, приложимата уредба на конкурсните процедури за повишаване в длъжност съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не поставя императивно изискване за изключване на членовете на конкурсната комисия - действащи магистрати, от съответния орган на съдебната власт, за времето на провеждане на конкурса. Систематичното тълкуване на ал. 8 и ал. 9 на чл. 36 от Наредба № 1 /2017 г. води до еднозначен извод, че магистратите, определени чрез жребий за членове на конкурсна комисия, могат да продължат своето участие в разпределението на делата в съответния орган на съдебната власт, в който упражняват функциите си, а в случай на преценка от страна на административния ръководител на този орган, с оглед на натовареността му и организирането на работата му, биха могли да бъдат командировани до приключване на конкурса.
В този смисъл наведените от жалбоподателката съображения са неоснователни и не могат да мотивират отмяна на оспорените части от процесното решение поради опорочено формиране на конкурсната комисия.
Относно възражението на М. В. с peг. № ВСС-6849/08.08.2024 г., допълнено с възражение, peг. № ВСС-6849/14.10.2024 г. до СК колегия на ВСС, във връзка с проведената конкурсната процедура съдът прие в откритото заседание на 05.11.2025г, че са извън предметния обхват на делото и поради това няма да ги коментира по същество. Само за пълнота на изложението се посочва, че дори СК на ВСС да дължи изричен персонален отговор по силата на АПК на подателите на сигнали, каквито по характера си са възраженията на М. В. и жалбоподателката, неизпълнението на това задължение не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга правото на защита, нито обуславя различен правен резултат при недопускането му. Такова бездействие би имало значение само в производство по реда на чл.119 от АПК. В изпълнение на правилото по чл.35 от АПК възраженията са обсъдени, видно от стенографските протоколи № 37 и № 43 от проведените на 08.10.2024 г. и на 19.11.2024г заседания на СК на ВСС и въз основа на тях допълнително са събирани доказателства чрез изискване на справки и други документи от заместник председателя на ВКС, които също са коментирани от ответния административен орган преди вземане на решението. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателката, че не са обсъждани „по същество“, очевидно поддържано само поради факта, че са приети за неоснователни.
Обжалваните решения са приети при спазване на материалния закон и в съответствие с неговата цел - кадрово осигуряване и нормално функциониране на органите на съдебната власт чрез повишаване в длъжност на кандидати, които са най-добре професионално подготвени и отговарят на всички изисквания на ЗСВ за заемане на съответната длъжност.
Съобразно дадените указания в решението от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23, националната съдебна юрисдикция следва при преценка законосъобразността на оспорения административен акт да провери неподатливостта на външно влияние на органа, както и обективността и безпристрастността му във връзка с упражняването на неговите функции, като гаранция за съдийската независимост, чрез съобразяване на всички факти в рамките на производството. Това могат да бъдат изказвания на отделните членове на колективния орган по време на обсъждането на съответното решение, дадени мнения и становища при други техни изяви, които по същество биха могли да ограничат съдийската независимост, предхождани или последвани от изявления и действия на политически представители, които, участвайки по силата на Конституцията на България в конституирането на колективния орган, осъществили засягане по същество на съдийската независимост. Възможно е други обективни факти, установени с доказателства в рамките на самото административно или съдебно производство, да показват наличие на неправомерен натиск върху членовете на колективния орган да приемат едно или друго решение, свързано с упражняваните от него функции. По настоящото дело не са налице такива твърдения и установявания, поради което не би могло да се презюмира, че при упражняването на правомощията по чл.30, ал.2 и ал.5 ЗСВ от членовете на ВСС с изтекъл мандат се пораждат оправдани съмнения у правните субекти за използване на правомощията и функциите на посочения орган за нарушаване независимостта на магистратите, т.е. за засягане на съдийската независимост по начина и до степента, приети в утвърдената практика на СЕС по тълкуването на чл.19 ал.2 от ДЕС вр. чл.47 от ХОПЕС.
Не се споделят оплакванията на жалбоподателката за неправилно приложение на два от трите критерии по чл. 192, ал. 1 ЗСВ, предвидени като такива при оценяването, за липсата на ясен еднакъв за всички кандидати механизъм за подбор от комисията на 3 броя актове за проверка и за формалното оценяване и класирането на кандидати, чийто съдебни актове и/или дела реално не са били прегледани от комисията. Последователно се поддържа в практиката на Върховния административен съд, че дейността на конкурсната комисия е експертна и резултатите от нея, оформени чрез крайна обща оценка за всеки участник, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Тази практика е съобразена с практиката на Съда на Европейския съюз, според която в правомощията на съда при дължимия анализ за законосъобразност на оценката на придобития от кандидатите професионален опит, се включва само проверка дали при упражняването на дискреционните си правомощия конкурсната комисия не е допуснала явна грешка (решения от 13 декември 1990 г., Gonzalez Holguera/Парламент, T-115/89, EU:T:1990:84, т. 54 и от 11 февруари 1999 г., Mertens/Комисия, T-244/97, EU:T:1999:27, т. 44), лишаваща от правдоподобност заключението й (решение от 24 април 2013 г., Demeneix/Комисия, F-96/12, EU:F:2013:52, т. 45).
Съгласно чл. 39 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт в относимата редакция, при провеждането на конкурса за повишаване, конкурсната комисия е проверила по три дела от посочените в представената от кандидата със заявлението за участие в конкурса справка и по три дела извън посочените от кандидата. След проверката на представените от кандидатите дела по техен избор, атестации, проверки от ИВСС и по-горестоящия орган, данните от кадровите досиета, отличия и изисканите от комисията дела, всеки от членовете на комисията е изготвил индивидуален работен протокол, в който са отразени оценките на кандидатите по показателите по чл. 40а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 (последното атестиране, проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, кадровото досие на кандидатите и разгледаните и приключените дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите) и според общите и специфични критерии по чл. 40а, ал. 2 от Наредбата.
Мотивите към протокола за класиране отразяват комплексната средноаритметична оценка на всеки от кандидатите по чл. 40а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. Начинът на оценяване на всеки от компонентите и възприетият подход при избора на дела и при оценяване на знанията и професионалния опит, необходими за изпълнението на конкурсните длъжности, е приложен по един и същи начин спрямо всички командировани и некомандировани кандидати, видно от приобщените индивидуални протоколи, изготвени по реда на чл. 40а, ал.З от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. Критериите при оценяването са приложени идентично към всеки кандидат с конкретно посочване в мотивираното становище въз основа на кои съобразени факти са направени констатации, забележки или отчетени пропуски или слабости в работата, както и с посочване на изводи относно професионалните им качества. Кандидатите са оценени по сходен начин от всички членове на конкурсната комисия, включително и от хабилитираното лице. Освен заинтересованите лица, конституирани като страни по делото, други участници в конкурса също са получили максимални и близки до максималните оценки от членовете на конкурсната комисия. Изложеното дава основание да бъде направен извод, че оценъчната дейност на конкурсната комисия, обективирана в индивидуалните работни протоколи на нейните членове, не обуславя възникване на съмнения в безпристрастността на който и да е от членовете й или неглижиране на възложената работа. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че преценката на членовете на конкурсната комисия, макар да се основава на обективни факти, винаги включва елемент на субективност, който произтича от професионалната компетентност, опита и индивидуалната способност за анализиране на оценяващия. Използваните формулировки за оценяване на процесуални действия, на мотиви и диспозитиви на съдебни актове са част от общоупотребимата юридическа терминология, които няма как да се различават за отделните кандидати и в голямата си част не могат да се заменят с други, поради което само привидно се създава впечатление за бланкетност и клиширано аргументиране.
Недоказани и поради това неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че оценяваните актове и дела реално не са били прегледани от комисията. Не е налице твърдяната произволна подмяна на актове. Видно от представените 85 бр протоколи, всяко изискване на друго дело, извън посочените или определени чрез жребий, е надлежно мотивирано с оглед изискуeмото по чл.40а, ал.1, т.3 от Наредба 1 от 09.02.2017 г оценяване на разгледани и приключени дела, разбирано като дела с влезли в сила крайни актове (с еднакво определени за всички участници характеристика и времеви период по чл.33, ал. 3, т.3 от наредбата - от 18.04.2020г до 18.04.2023г); невъзможност за представяне на конкретен акт или дело поради прилагане към друго дело или поради предоставянето му на конкурсна комисия по други обявени конкурси от ВСС; допусната техническа грешка в номера.
Действително в мотивираното становище не са индивидуализирани изисканите и проверени дела, но предвид приложените към заявлението на кандидатите справки, съставените нарочни протоколи за изискване, а впоследствие съставени протоколи за връщане на делата, категорично и проследимо би могло да се установи по кои от тях са работили членовете на конкурсната комисия.
Несъстоятелно е твърдението за формална проверка до степен на липса на такава от страна на административния орган (СК на ВСС) по отношение на законосъобразността на дейността на конкурсната комисия. Конкурсната комисия е помощен орган и има редица правомощия по оценка на професионалните качества на кандидатите, но съобразно постоянната практика на Върховния административен съд актовете й не подлежат нито на административен, нито на съдебен контрол. С извършваната проверка по чл.193, ал. 4 от ЗСВ преди вземането на решението си по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ СК има задължение да установи наличието/неналичието на материалните предпоставки за стаж, професионални и нравствени качества на кандидатите за заемане на длъжността, както и законосъобразното протичане на етапите на конкурсната процедура, без обаче да е оправомощена да проверява дейността на конкурсната комисия, която по естеството си е експертна. Въпреки това, в проведените обсъждания по време на заседанията на 08.10.2024 и 19.11.2024г, са подложени на преценка тези страни от работата на конкурсната комисия, които са гаранция за безпристрастността й – наличие на общи актове между кандидати и членове, отводи, командироване на участници в конкурса във ВКС.
Не се споделя и разбирането на жалбоподателката за осъществена спрямо нея дискриминация по личен признак. Тезата, че е налице неравно третиране на участниците в конкурса (командировани и некомандировани), е несподелима при действащата нормативна уредба за провеждане на конкурси, разписана в ЗСВ и Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Резултатът от проведения конкурс опровергава възражението за поставяне в по-благоприятно положение на кандидатите, които са били командировани във Върховния касационен съд, Повишаването на командировани кандидати само по себе си не показва предпочитане на определена категория участници. В случая отсъства различно отношение, основано на някой от признаците по чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 21 от Харта на основните права на Европейския съюз - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Убеждението на жалбоподателката, че конкурсната процедура е опорочена на сочените от нея основания, е субективно усещане, което не би могло да бъде преодоляно и в бъдеще без промяна на нормативната база за провеждане на магистратски конкурси в аспектите, сочени от нея като водещи до непрозрачност и необективност на процедурата.
В обобщение настоящият съдебен състав счита, че кадровият орган е действал законосъобразно при издаване на процесните решения, на основата на предоставената в цялост документация по проведения конкурс, ведно с резултатите от класирането по чл. 192, ал. 1 ЗСВ, съобразно изготвени индивидуални протоколи за оценка на кандидатите и протокол за формиране на обща оценка, мотивираното становище на конкурсната комисия по чл. 41, ал. 5 от Наредбата и чл. 192, ал. 3 от ЗСВ, становищата на Комисията по професионална етика към Съдийската колегия на ВСС, изготвени на основание чл. 192, ал. 5 ЗСВ, от които в съвкупност е видно, че кандидатите притежават необходимите професионални и нравствени качества за заемане на длъжността „съдия“ във Върховния касационен съд – гражданска колегия. Събраните по делото доказателства показват, че конкурсната процедура, завършила с оспорените актове, е проведена в пълно съответствие с приложимата правна уредба, включително при спазване на основните принципи в административния процес, сред които са и сочените от жалбоподателката принципи на истинност, равенство и прозрачност, регламентирани в чл.7 и чл.8 и чл.12 от АПК.
По така изложените аргументи настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че жалбата на Д. Х. срещу оспорените административни актове е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора своевременно направеното искане на заинтересованите страни за присъждане на разноски следва да бъде уважено съобразно доказателствата за реалното им понасяне. На основание чл.143, ал.3 АПК в тежест на оспорващата се възлага възнаграждение за един адвокат, заплатено от всяка от заинтересованите страни по представен списък на разноските. На адвокат Ф. Рачев се следва възнаграждение в размер на 1000лв по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата за осъществено процесуално представителство на Н. И., за което са представени доказателства и списък. Претенцията на Б. М. са присъждане на възнаграждение на представлявалия я адвокат при условията на ЗА е неоснователна поради липса на доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство. Доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга такива доказателства могат да представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, каквито обаче в случая няма направени. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, а в случая е представено само пълномощно без договор за правна помощ или изрично изразено волеизявление от упълномощителя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. Х. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Х. против решения по протокол № 43 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.11.2024г, в частта от т. 5.1 до т. 5.15 включително, с изключение на т. 5.8, като по отношение на т.5.15 - в частта по т. 5.15.72.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати на М. Р. Д. сумата от 1000 (хиляда) лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати на М. И. Х., сумата от 1300 (хиляда и триста) лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати на Д. Л. П. сумата от 1000 (хиляда) лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати на Т. Б. сумата от 1000 (хиляда) лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати на Я. А. В. сумата от 1000 (хиляда) лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати на З. Г. Р. сумата от 1000 (хиляда) лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати на Е. К. сумата от 1000 (хиляда) лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати на Х. К. М. сумата от 1000 (хиляда) лв за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Х. да заплати адвокат Ф. Рачев, АК София сумата от 1000 (хиляда) лв за осъществено процесуално представителство по делото при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.