Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД, ЕИК 206290103, чрез адв. Ю. Л. Дацев, срещу Решение № 3286 от 07.04.2025 г. по адм. дело № 2226/2024 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която жалбата с искането за обявяване на нищожност е отхвърлена. Подадена е и частна жалба срещу прекратителното определение, съдържащо се в същия първоинстанционен акт, в частта, в която производството е оставено без разглеждане като недопустимо. Претендират се разноски.
Изложените доводи за нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.
Ответникът Директор на РЗОК- Плевен редовно призован взима становище по касационната жалба като твърди, че същата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд правилно.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Лайф Съпорт Медикал " ЕООД против заповед за налагане на санкции № РД-09-91/29.08.2024 г. на директора на РЗОК- Плевен, с която на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 23а от договор № 151396/5.06.2024 г. (договора) за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински издалия, в това число изработване и ремонт, заплащани от НЗОК, на "Лайф Съпорт Медикал " ЕООД са наложени седем броя санкции на жалбоподателя - „прекратяване на договора и възстановяване на неоснователно получени суми“.
Съставът на Административен съд - Пловдив е приел по повод предявената от жалбоподателя нищожност на административния акт (Заповед за налагане на санкции № РД-09-91/29.08.2024 г.), че липсват основания за прогласяване на такава. По отношение на материалната незаконосъобразност на акта, намира че същият е оспорен след изтичане на преклузивния срок за обжалване и в тази си част, жалбата е недопустима и не подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо и правилно.
Фактите по делото не са спорни: Между страните на основание чл. 45, ал. 16 от ЗЗО е сключен Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 151396/5.06.2024 г., по силата на който касаторът е поел задължението да осъществява дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.
Договорът и анексът към него са с необходимото съдържание по чл. 43 от Наредба № 10 от 2009 г., в тях е разписана и подробна процедура по налагането на санкции при нарушение разпоредбите на договора, включително и възможността за обжалване на административния акт по съдебен ред. Сключеният между страните в настоящото производство договор съставлява административен такъв по смисъла на чл. 19а от АПК. Административният договор е формален и е сключен по въпроси от значим обществен интерес, а именно - предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. Именно по тази причина неговото съдържание не е определено свободно от страните, а е подчинено на императивни правила, съдържащи се в закон (ЗХУ, ЗЗО и други), респ. в подзаконовите актове по приложението на тези закони. Макар че има съвпадане на две насрещни волеизявления, едната страна в случая има възможността чрез използване на властническия метод да управлява сключването и изпълнението на договора, да налага санкции и да го изменя или прекратява едностранно, така както е разписано и в ЗЗО и приложимите наредби и инструкции.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия предвид разписаното в чл. 24б от договора. В случая проверката на "Лайф Съпорт Медикал " ЕООД е разпоредена със Заповед № РД-08-1435/16.07.2024 г. на Директора на РЗОК – Плевен. Резултатите от проверката и установените нарушения са отразени в Протокол № 36/9.08.2024 г., надлежно връчен на представител на дружеството за запознаване с констатациите на длъжностните лица. Възражение не е постъпило.
Въз основа на съставения протокол от извършената проверка е издадена процесната заповед, като е спазен разписаният в договора ред за налагане на санкции. Именно в чл. 24б от договора е уредено правомощието на директора на РЗОК за констатирани нарушения по изпълнение на договора, да наложи санкции. За всеки от случаите на констатирани нарушения решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи правилността и основателността на изводите на контролните органи за извършено нарушение; всяко от нарушенията е ясно и непротиворечиво описано, а фактическата обстановка е изложена подробно чрез препращане към съответните нарушени от касатора договорни разпоредби, относими към конкретния казус.
Според настоящият състав на Върховния административен съд, решението на Административен съд - Пловдив не страда от посочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват нарушения на компетентността на административния орган, издал процесния акт, както и други съществени такива в проведеното административно производство, които биха довели до нищожността на акта.
Изложените съображения не обосноват извод за издаване на нищожна заповед. Като е отхвърлил жалбата против нея, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
По отношение на прекратителната част на решението на Административен съд – Пловдив, обжалвана с частна жалба на "Лайф Съпорт Медикал" ЕООД, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал жалбата като недопустима поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка по възникване на правото на иска – изтекъл преклузивен срок за оспорване.
Останалите доводи на дружеството, наведени в частната касационна жалба, биха били относими и разгледани в настоящото производство в случай, че жалбата срещу оспорения административен акт беше надлежно упражнена в срок. В настоящия случай, обаче не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция.
Ето защо и решението на Административен съд- Пловдив в обжалваните части за досежно претендираната нищожност и в прекратителната част по отношение на незаконосъобразността, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3286 от 07.04.2025 г. по адм. дело № 2226/2024 г. на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.