Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. срещу решение № 395 от 19.03.2025 г., постановено по административно дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/670/ФП от 01.08.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Тутракан.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Тутракан, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното:

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед от 01.08.2024 г. на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 15.04.2024 г., на Т. А. Т. е отпусната месечна финансова подкрепа (МФП) по чл. 70, т. 5 от ЗХУ (Закона за хората с увреждания) в размер на 299,82 лв., считано 01.07.2024 г. до 30.04.2029 г. в размер на 57 на сто от линията на бедност. По делото е установено, че Т. А. О. е лице с трайно увреждане над [възраст] възраст, степен на увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ, съгласно ЕР на ТЕЛК от 21.02.2024 г., издадено след отмяна от НЕЛК с ЕР от 28.07.2023 г. на предходно ЕР на ТЕЛК от 02.05.2023 г. Установено е и, че след издаването на първоначалното ЕР на ТЕЛК, на 11.05.2023 г. Т. А. О. е подал за първи път заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, въз основа на което след изготвянето на такава със заповед от 17.05.2023 г. му е отпусната месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 2 от ЗХУ, в размер на 15 на сто от линията на бедност, считано от 01.05.2023 г. Впоследствие поради промяна на обстоятелствата, първо е прекратена отпуснатата МФП, после му е отпусната МФП по чл. 70, т. 3 от ЗХУ, с предвидено в нея доплащане на дължими суми за предходни периоди, а МФП в размера по чл. 70, т. 5 от ЗХУ (най-високия) и максимално допустим срок, е отпусната с процесната заповед от 01.08.2024 г. Издаването на последната е станало, след като на Т. А. Т. е отпусната социална пенсия за инвалидност и е изготвена нова индивидуална оценка на потребностите по последното подадено заявление-декларация от 15.04.2024 г. Недоволен от определената начална дата, твърдейки, че тя трябва да бъде датата на инвалидизиране или датата на подаване на молбата за отпускане на МФП (и двете дати са през месец май 2023 г.), Т. А. Т. е оспорил заповедта пред горестоящия орган. С решение от 28.08.2024 г. директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Силистра е отхвърлил жалбата му, след което оспорващият със същото оплакване е обжалвал заповедта и пред Силистренския административен съд.

За да формулира извод, че сезиралата го жалба е неоснователна, а оспореният с нея административен акт е законосъобразен, Административен съд – Силистра е приел, че в случая материалният закон е приложен правилно. Съдът е изложил от фактическа страна хронологично как се е развил случая, а от правна е посочил, че съгласно чл. 66, т. 2 от ППЗХУ при определяне на размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 4 и т. 5 от ЗХУ се взима предвид видът на получаваната пенсия съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), което е съобразено при издаване на процесната заповед, както и, че съгласно т. 5 от чл. 70 от ЗХУ, за определяне на по-висок размер на финансова подкрепа (съответно 30 или 57 на сто от линията на бедност) се изисква кумулативното наличие на издадено ЕР на ТЕЛК/НЕЛК над 90 %, с определена чужда помощ, и отпусната пенсия за инвалидност или социална пенсия за инвалидност.

Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.

Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Силистренския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни (по арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК). Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) на жалбоподателя досежно определените начална дата на отпуснатата му месечна финансова подкрепа в актуалния размер и срок.

За пълнота следва изрично да се отбележи, че поддържаните и пред касационната инстанция твърдения на жалбоподателя, че началната дата на отпуснатата финансова подкрепа е следвало да бъде датата на инвалидизирането му, респ. датата на подаване на заявлението-декларация за отпускане на МФП (май 2023 г.) не намира нормативна опора, защото изискването е за кумулативно наличие на предпоставките по чл. 70, т. 5 от ЗХУ във връзка с чл. 66, т. 2 от ППЗХУ, при спазване на сроковете, посочени в чл. 66, ал. 1 и ал. 3 от ППЗХУ.

По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд – Силистра следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 395 от 19.03.2025 г., постановено по административно дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Силистра.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.