Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по касационна жалба на “Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус” ООД, ЕИК: 130586470, чрез юрк. В. Хаджиангелов срещу Решение № 8203 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 12255/2024 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на санкции № РД-09-1169/21.11.2024 г., издадена от директора на РЗОК- Перник.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.
Твърди, че съгласно протокола за извършената проверка и видно от мотивите на оспорената заповед, административния орган не е установил липса или неизправност на медицинско оборудване или обзавеждане. Счита, че установената липса на реактив /консуматив за оборудването/, представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД във връзка с § 1, т. 4 от ДР на НРД за МД 2023 -2025 г., поради което не следва да бъде наложено наказание.
Излага и доводи за приложимост на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с установените 12 бр. нарушения, свързани с изискванията за работа с медицинска документация, както и съображения относно механизма на вземане на биологичния материал и правната възможност регламентирана в чл. 244, ал. 2, IV от НРД
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесната заповед за налагане на санкции. Претендира присъждане на направените в производствата пред АССГ и ВАС разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.
Ответникът - Директорът на РЗОК - Перник не е взел становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-09-1169/21.11.2024 г., издадена от директора на РЗОК- Перник, с която на лечебното заведение /ЛЗ/ са наложени имуществени санкции, както следва: 1. за нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска документация - финансова неустойка в размер на 100 лева, умножена по 12 броя констатирани нарушения за липса на подпис на пациент в Направление /бланка МЗ-НЗОК № 4/, с който удостоверява, че му е взет биологичен материал – в общ размер 1200 лева, на основание чл. 457, ал.1 във вр. чл. 453, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025г. 2. За нарушаване на изискванията за налично медицинско оборудване и обзавеждане – финансова неустойка в размер на 50 лева, на основание чл. 456, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025г.
Първоинстанционният съд е установил, че между НЗОК и „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД е сключен договор за оказване на медико-диагностична дейност № 140688/24.10.2023 г.
Със заповед № РД-09-1094/06.11.2024 г. на директора на РЗОК-Перник е наредено да бъде извършена пълна проверка на „СМДЛ Рамус“ ООД от 06.11.2024 г. до 12.11.2024 г. във връзка с дейността на лечебното заведение по сключения по реда на НРД за МД 2023 – 2025 г. договор № 140688/24.10.2023 г., като заповедта е връчена на пълномощник на дружеството на 06.11.2024 г.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 424 от 12.11.2024 г., връчен на същата дата на представляващия „СМДЛ – Рамус“ ООД. Констатирани са следните нарушения: 1. Липса в ЛЗ на реактив за извършване на ВСМДИ „Изследване на урина - Микроалбуминария“, с което са нарушени чл. 20, ал. 2 и чл.113 от НРД за МД 2023-2025 г. и Приложение № 10 към нето и 2. Липсата в 12 бр. направления /бланка МЗ-НЗОК № 4/на подпис на пациент, с който се удостоверява, че е взет биологичен материал за изследване – нарушение на чл.55, ал.2, т.4 от ЗЗО и чл.244, ал.2, IV, чл.245, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. във връзка с Приложение № 2 към него в частта указания за попълване на направление за медико-диагностична дейност по т.8.
Срещу констатираните нарушения не е подадено възражение, поради което на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 463, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. е издадена обжалваната Заповед за налагане на санкции № РД-09-1169/21.11.2024 г. В нея са възприети констатациите от извършената проверка и са наложени санкции за констатираните нарушения.
За да отхвърли жалбата срещу обжалваната заповед за налагане на санкции, съставът на АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗО – директорът на РЗОК- Перник, същата отговаря на законоустановените изисквания за форма и мотивираност на административния акт по чл. 59, ал. 2 АПК, като са изложени фактическите и правни основания за издаването й, издадена е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е счел, че касаторът е извършил посочените в обжалваната заповед нарушения, а именно, че от приетите писмени доказателства по преписката безспорно се установява, че в дванадесет подробно индивидуализирани направления липсва подпис на пациент, с който се удостоверява, че е взет биологичен материал за изследване, както и че лабораторията е нарушила изискванията за налично медицинско оборудване, след като не разполага с реактив за извършване на ВМСДИ „Изследване на урина – микроалбуминурия“.
Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
По делото безспорно се установява, че в 12 бр. конкретно идентифицирани направления /бланка МЗ-НЗОК № 4/ липсва подпис на пациент. Направлението за медико-диагностична дейност /бланка МЗ-НЗОК № 4/ е първичен медицински документ, съгласно чл. 244, ал.2, т.4 от НРД за МД 2023 – 2025 г. В НРД /т.8 от Приложение № 2/ изрично е предвидено, че пациентът подписва направлението за медико-диагностична дейност, с което удостоверява, че му е взет биологичен материал или е извършено образно изследване. Горното обосновава извода, че подписът на пациента е задължен реквизит с оглед на възможността да се проследи дали в действителност е извършено съответното изследване. При евентуално възникнал съдебен спор относно удостоверените в него факти, направлението като официален удостоверителен документ се ползва с материална доказателствена сила, поради което и абсолютно необходимо е да съдържа задължителните реквизити, в това число и подпис на пациента.
Неизпълнението на горното съставлява нарушение на изискванията за работа с първична медицинска документация, а съгласно чл. 457, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лева.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че правилно на „СМДЛ – Рамус” ООД са наложени дванадесет отделни санкции „финансова неустойка” всяка в размер на по 100 лв., предвид броя на установените нарушения, в съответствие с чл. 453, ал.2 от НРД. Предвид обстоятелството, че се касае за липса на съществен реквизит в първичен медицински документ – подпис на пациент, както и обстоятелството, че това се отнася за 12 отделни броя от проверените направления, правилно съдът е счел и, че наложената санкция законосъобразно е определена в размер на 100 лева,
В касационната жалба за пръв път е наведено възражение, че по отношение на наложената санкция намира приложение разпоредбата на чл.453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г. Съгласно посочената разпоредба по изключение, извън случаите по ал. 2 – 6, за констатирани нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация от раздел Х от глава седемнадесета и раздел ХII от глава деветнадесета, за първо нарушение се налага една санкция, независимо от броя на констатираните нарушения. В тези случаи длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО правят предписания за отстраняването им, а при последващо нарушение от този вид се налага санкция за всяко едно констатирано нарушение.
По делото не са ангажирани доказателства и не е установено 12-те еднотипни нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, да са установени за първи път по отношение на касатора.
Последният е разполагал с възможност да направи възражение срещу съставения му протокол за проверка № 424/12.11.2024 г. и да докаже, че установените нарушения свързани с изискванията за работа с медицинска документация са установени за първи път, което не е направил. Същият не е навел и доводи за приложение на разпоредбата на чл. чл. 453, ал. 7 НРД за МД 2023-2025 г. в производството пред първоинстанционния съд. Изтъкнатите в касационната жалба оплаквания, че извършеното нарушение свързано с медицинската документация се явява първо за дружеството, не следва да се обсъждат предвид обстоятелството, че тези факти се навеждат едва с касационната жалба, а в касационното производство е налице забрана за нови фактически установявания, съобразно правилото на чл. 220 от АПК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна ЛЗ е извършило и другото установено нарушение, а именно, че е нарушило изискванията за налично медицинско оборудване, след като не разполага с реактив за извършване на ВМСДИ „Изследване на урина – микроалбуминурия“.
Съгласно чл. 113 от НРД за МД 2023-2025 г. лечебно заведение за СИМП/лечебно заведение за болнична помощ по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 10 "Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП". Съгласно санкционната разпоредба на чл. чл. 456, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв.
По делото не е спорно, че при извършената проверка е установена липсата на налични консумативи и реактиви необходими за извършване на договорения с НЗОК/РЗОК пакет медико-диагностични дейности, а именно: реактив за извършване на ВСДМИ „Изследване на урина - микроалбуминурия“. Липсата на реактив представлява нарушение на правилата свързани с наличието в лечебното заведение на необходимото медицинско и техническо оборудване.
Неоснователни се явяват възраженията на касатора, че липсата на налични количества реактив не следва да се счита за нарушение, тъй като същото представлява маловажен случай и не следва да бъде налагано наказание.
В § 1, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 г. лимитивно е определено кои случаи са маловажни по смисъла на чл. 449, ал. 4. Липсата на консуматив, какъвто е реактива, не попада в обхвата на посочените в приложение № 9 и № 10 консумативи, каквото изискване е въведено в разпоредбата предвиждаща приложение на правилото за маловажен случай.
Наложената санкция от 50 лв. е в минимален размер и настоящият касационен състав подкрепя извода на първоинстанционният съд, че същата е правилно определена и справедлива, с оглед степента на опасност на извършеното нарушение.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.
По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8203 от 10.03.2025 г. постановено по адм. дело № 12255/2024г. на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно.