Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Столична здравноосигурителна каса СЗОК чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Т. Колева против решение № 10569/26.03.2025 год. постановено по адм. дело № 12885/2024 год. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменена негова Заповед № РД-12-339/03.12.2024 год. в частта относно размера на наложените две санкции „финансова неустойка“ над 200 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че лечебното заведение е извършило описаните в заповедта нарушения. Претендира се отмяна на решението в обжалвана част и присъждане на разноски за касационната инстанция за държавна такса.
Ответникът по касационната жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса УМБАЛ „Софиямед“ ООД в писмен отговор излага съображения относно нейната неоснователност. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Подадена е и касационна жалба от УМБАЛ „Софиямед“ ООД представлявано от Й. Л. П. чрез процесуален представител С. А. Джилджов срещу решение № 10569/26.03.2025 год. постановено по адм. дело № 12885/2024 год. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед № РД-12-339/03.12.2024 год. в частта относно размера на наложените две санкции „финансова неустойка“ до 200 лева. Касаторът счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави искане съдът да отмени решението в обжалвана част и да присъди разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба на УМБАЛ „Софиямед“ ООД директорът на Столична здравноосигурителна каса в писмен отговор излага становище по съществото на спора.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
И двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени в преклузивния 14 дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Производството пред АССГ е образувано по жалба на УМБАЛ „Софиямед“ ООД срещу Заповед № РД-12-339/03.12.2024 год. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на лечебното заведение са наложени две санкции „финансова неустойка“ всяка по 500 лева. Санкциите са наложени на основание чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025 год. за нарушение на чл.30 от НРД за МД за 2023-2025 год., чл.24а, чл.24б и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и съответно за нарушение на чл.405, ал.2 от НРД за МД за 2023-2025 год. и чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО.
Със Заповед № РД-19-1405/21.10.2024 год. е разпоредено извършването на проверка на лечебното заведение за спазване на НРД за МД за 2023-2025 год . и на индивидуалния договор за оказване на болнична медицинска помощ. Контролните органи са установили, че ЗОЛ Л. Б. Г. е заплатил сумата от 150 лева за изготвяне на кинезитерапевтичен план, но в ИЗ липсва приложено искане/заявление за изготвяне на такъв план подписано от пациента. Същият пациент е заплатил и сумата от 900 лева за избор на лекар/екип от медицински специалисти, но приложеното към ИЗ заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти не е подписано от пациента.
По отношение на ЗОЛ П. Б. М. е установено, че същият е хоспитализиран на 07.08.2024 год. и дехоспитализиран на 09.08.2024 год. по КП № 240 като съгласно терапевтичния фиш, температурния лист и отчета за вложените лекарствени продукти терапията е приложена на пациента на 07.08.2024 год. Проведената терапевтична процедура е кодирана на 15.08.2024 год.
Заповедта е обжалвана от лечебното заведение като с процесното решение състав на Административен съд София-град е намалил размера на наложените санкции финансова неустойка от 500 лева на 200 лева.
При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същата е издадена от компетентния орган директора на Столична здравноосигурителна каса и в предвидената писмена форма. След анализ на събраните писмени доказателства е прието, че констатациите в заповедта за извършени нарушения на чл.30 от НРД за МД за 2023-2025 год., чл.24а, чл.24б и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и на чл.405, ал.2 от НРД за МД за 2023-2025 год. изцяло се потвърждават. Наложените максимални санкции са приети за немотивирани и поради това са изменени до минималния предвиден размер от 200 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените аргументи.
Съгласно нормата на чл.24а, ал.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги като една от тях е избор на лекар или екип от медицински специалисти-ал.1, т.3. Съгласно чл.25 от Наредбата допълнително поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т.3 се заявяват писмено от пациента, който попълва заявление по образец съгласно приложението, а съгласно ал.2 заявлението задължително се подписва от пациента. В настоящия случай видно от приложеното към ИЗ на ЗОЛ Л. Б. Г. заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти липсва подпис на пациента.
Правилни са изводите на съда относно допуснато нарушение на чл.405, ал.2 от НРД за МД за 2023-2025 год. по отношение на ЗОЛ П. Б. М.. Съгласно този текст изпълнителите на БМП сключили договор с НЗОК ежедневно подават файлове по електронен път в утвърден от НЗОК формат за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга като файловете съдържат информация за хоспитализираните, преведените и дехоспитализираните пациенти по съответните КП включваща извършените дейности съгласно ДЛА на съответната КП; вложените медицински изделия, които се заплащат извън цената на съответните КП; приложените лекарствени продукти, които се заплащат извън цената на съответните КП, по пациенти; верификационните данни (индивидуален идентификационен белег съгласно Регламент (ЕС) 2016/161) на приложените лекарствени продукти за всеки пациент; цените по фактури на опаковките, от които са приложените количества лекарствени продукти за всеки пациент; формираните, използваните или неизползваемите остатъци лекарствени продукти за деня и др. Следователно като е отчело проведената терапевтична процедура на пациента на дата след неговата дехоспитализация лечебното заведение е допуснало нарушение на горепосочените норми, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност.
Напълно се споделя становището на съда по отношение размера на санкциите, които са намалени до предвидения в чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025 год. минимум предвид липсата на мотиви за налагането им в максимален размер, каквито са задължителни при налагане на предвидено в правна норма относително определено наказание. Правилно е отчетена и липсата на конкретни отегчаващи обстоятелства, които да обусловят различен правен резултат.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.
И двамата касатори са претендирали разноски, но предвид изхода на спора такива не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10569 от 26.03.2025 год. постановено по адм. дело № 12885/2024 год. по описа на Административен съд София град.
Решението е окончателно.