Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г., гражданин на Украйна, подадена чрез редовно упълномощен адв. Дучева, против решение № 19176 от 04.06.2025 г. по адм. д. № 1130/2025 г., постановено от Административен съд София – град, І отделение - 65 състав. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата му против Отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България с рег. № 5364р-25742 от 25.10.2024г., издаден от директора на Дирекция „Миграция“ при Министерството на вътрешните работи. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нeобоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директорът на дирекция „Миграция“ - МВР, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Терзийска, която в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, в какъвто смисъл представя писмено становище.
Настоящият касационен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от лице, за което постановеното съдебно решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България с рег. № 5364р-25742 от 25.10.2024 г., издаден от директора на Дирекция „Миграция“ при Министерството на вътрешните работи. Първостепенният съд е отхвърлил оспорването, като е приел фактическа страна, че жалбоподателят Е. Г. е подал в срока по чл. 34, ал. 3 ППЗЧРБ заявление № Г-1624/10.05.2024 г. за предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ като чужденец от български произход. Към заявлението са приложени документи, включително удостоверение за раждане, от което е видно, че баща му е от българска народност. По реда на чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ ДАНС е представила становище, че няма данни жалбоподателят да представлява заплаха за националната сигурност. Представен е и актуален трудов договор, съгласно чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ. С писмо № 8121р-6132/25.03.2024 г. главният секретар на МВР е разпоредил при съмнение относно документи за български произход оригиналите да се изпращат за експертна проверка в НИК – МВР. В изпълнение на това указание от жалбоподателя е изискано да представи за изследване удостоверението за раждане в оригинал. Експертна справка № 24/ДОК-437/14.08.2024 г. установила, че представеното удостоверение за раждане I-ЖД № 341067 е „неистинско“, тъй като бланката е отпечатана на мастиленоструен принтер. Въз основа на експертното заключение и на основание чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ директорът на Дирекция „Миграция“ е издал оспорения отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване на Г. Е..
При така установената фактическа обстановка съдът приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 26, ал. 11 ЗЧРБ, и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
За да отхвърли оспорването решаващият състав е счел от правна страна, че заповедта не страда от пороците, визирани в чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, когато предоставеното разрешение или представените документи са получени с измама или са неистински или подправени.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. С приемането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни заключения.
Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел верни изводи, които са в съответствие с приложимия материален закон относно законосъобразност на оспорения административен акт. Настоящата съдебна инстанция, в обхвата на касационната проверка по реда на чл. 218 АПК, намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на процесния административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Поддържаните касационни твърдения не обосновават касационен порок на процесното съдебно решение. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, вкл. чл. 168 АПК, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано.
От приобщените по делото доказателства е изведен правилен извод, че административният орган е изяснил всички относими факти. Обоснован е и изводът на съда за неоснователност доводите в жалбата, че жалбоподателят не е бил информиран, че представеното от него удостоверение е подправено, както и че не бил поканен да даде допълнителни обяснения по документа.
Настоящата касационна инстанция намира, че оспореният отказ е издаден на самостоятелно правно основание - разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ, която се явява специална по отношение на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В случая е осъществен юридическият факт, визиран в хипотезата на посочената норма, а именно: безспорно е установено, че предоставеният от заявителя документ – удостоверение за раждане е подправен. Релевантният юридически факт е установен в хода на административното производство и не е опроверган в рамките на съдебното дирене. Заключението по извършената експертна справка № 24/ДОК-437/14.08.2024 г. е, че приложеното по преписката удостоверение за раждане е неистинско, тъй като бланката на представеното свидетелството е отпечатана на цветен мастиленоструен принтер. Справката има характер на експертиза по смисъла на чл. 49, ал. 1 – 5 АПК, която органът има право да възлага в хода на административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Безспорно в случая е възникнала необходимост от специални знания в областта на науката по отношение на представено удостоверение за раждане. В хода на съдебното производство изводите на експертната справка не са опровергани, а напротив - разпитаният експерт, извършил техническото изследване на документа и изготвил експертна справка № 24/ДОК-437/14.08.2024 г., В. Бачев е свидетелствал, че именно представеният по делото документ – удостоверение за раждане I-ЖД № 341067 е бил обект на изследването му. Експертът заявява, че бланка е отпечатана на мастиленоструен принтер, което е недопустимо и няма как оригинална бланка на официален защитен документ да бъде отпечатана на такъв. Те се отпечатват полиграфически в печатница с комбинация от техники на конвенционален печат, на печатни машини, не на принтер. Според показанията на експерта в случая не е необходимо наличие на сравнителни образци, защото е нарушен фундаменталният принцип на защитените документи, че бланката трябва да бъде полиграфически отпечатана и тази констатация е достатъчна и показателна за извода, че представеното свидетелство не е истинско и първично е опорочено като информация. В показанията си пред съда експертът пояснява, че техниката на печат е една от защитите на защитените документи и след като тя е опорочена, няма как да говорим за изследване след това и няма как документът да е истински. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, оборващи така дадените свидетелски показания. В случая не става въпрос за съмнение или за „допускане“, че процесният документ е подправен, каквито твърдения се навеждат в касационната жалба. Ето защо не се споделят изложените в касационната жалба доводи свързани с произхода на жалбоподателя. В случая, фактическите основания за издаване на неблагоприятен за жалбоподателя административен акт не са свързани с недоказаност на българския му произход, а с представянето в административното производство на неистински документ. В конкретния случай, наличието на български произход на жалбоподателя не би могло да преодолее задължението на административния орган да откаже предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България, при така установените фактически обстоятелства. Настоящата касационна инстанция намира, че в хипотезата на чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за него не съществува възможност да установява по друг начин фактите, удостоверени в подправените документи. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт. При тяхното наличие органът е задължен да издаде акта.
По тези съображения касационният съдебен състав намира, че установените по делото данни са достатъчни, за да обосноват наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 9 ЗЧРБ за постановяване на отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на Е. Г.. Като е достигнал до аналогични правни изводи и е отхвърлил жалбата против оспорения отказ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 АПК разноските остават за жалбоподателя така, както са направени и следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 200 (двеста) лева съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 ГПК. Разноските са дължими на юридическото лице съобразно чл. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19176 от 04.06.2025 г. по адм. д. № 1130/2025 г., постановено от Административен съд София – град, І отделение - 65 състав
ОСЪЖДА Г. Е. /H. Y., гражданин на Украйна, роден на [дата] да заплати на Дирекция „Миграция” при Министерството на вътрешните работи сумата 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.