Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез началника на отдел „Правно и административно обслужване“ Й. Йорданов, против Решение № 4694/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 455/2025 г. по описа на Административен съд– Варна, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № РД-253С-34/22.01.2025 г., поправена със Заповед №РД-25ЗС-43/11.02.2025 г., с която на аптека „Марешки Лозенец 2“- гр.София /собственост на дружеството/, за девет нарушения по чл.8, ал.1, т.6 от Индивидуален договор № 226694/01.01.2024 г. и индивидуален договор от 2021 г., е наложена санкция „финансова неустойка“ общо в размер на 450 лева, по 50 лева за всяко от нарушенията.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е постановил своя съдебен акт в нарушение на чл.168, ал.1 от АПК и не е проверил законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспорва извода му за незаконосъобразност поради липса на самостоятелна правосубектност. Обосновава извод, че зад аптека „Марешки Лозенец 2“ стои нейният собственик, а именно „Фармтрейд София“ ООД и дори да е допуснато нарушение при посочване на адресата, то не е от категорията на съществените. Поддържа обаче, че конституирането на „Фармтрейд София“ ООД като страна по делото вместо аптека „Марешки Лозенец 2“ е такова нарушение. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, по същество на спора, с което да се потвърди заповедта като законосъобразен и правилен акт. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 200 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в двете съдебни инстанции.
Ответникът „Фармтрейд София“ ООД, представляван от управителя В. С. М., чрез адв. Наков, оспорва изцяло касационната жалба в депозиран писмен отговор, като излага подробни аргументи в подкрепа на първоинстанционното решение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.
От фактическа страна е установено, че между НЗОК и „Фармтрейд София“ ООД е сключен ИД № 226694/01.01.2024 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. За изпълнението на този договор, със Заповед № РД-25-802/15.11.2024 г., е наредено за периода от 18.11.2024 г. до 22.11.2024 г. да бъде извършена пълна проверка на аптека „Марешки Лозенец 2“- гр.София, с ръководител на аптеката – маг.фарм.Б. А., собственост на „Фармтрейд София“ ООД, представлявано от В. С. М.. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № РД-25-802-1/.11.2024г., ведно със съставен от същите служители Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-802/20.11.2024 г. В констативния протокол са отразени извършени нарушения на чл. 8, ал. 1, т. 6 от „индивидуалния договор за 2021 г.“, т.е. без надлежна индивидуализация на същия, изразяващи се в това, че на конкретно посочени в протокола дати от 2023 г., на определени здравноосигурени лица, индивидуализирани с ЕГН, в аптеката са отпускани по посочени електронни предписания лекарствени продукти по същите МКБ за 30 дни, т.е. извършено е дублиране на лекарствени продукти по едно и също МКБ, в рамките на срока на лечение, за който е предписан същият.
Срещу констатациите е подадено възражение, разгледано от арбитражна комисия, която обаче не е стигнала до решение поради равен брой гласове „за“ и „против“. Предвид хипотезата в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, управителят на НЗОК е издал мотивирана заповед, с която е наложил санкция „финансова неустойка“ общо в размер на 500 лв., по 50 лв. за всяко от нарушенията и която заповед впоследствие е била поправена със Заповед № РД-25ЗС-43/11.02.2025 г., като е отстранена допусната очевидна фактическа грешка- установени са 9 нарушения с наложени санкции от общо 450 лв.
При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд е изложил съображения, че е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че недопустимо са наложени санкции за нарушение на „индивидуалния договор за 2021 г“, тъй като такъв липсва, а е налице и ограничението по чл. 51 ал. 2 от Договор № 226694/01.01.2024 г. Според съда, по делото са представени както двата договора, така и анексите към първия от тях и от тези доказателствени средства се установява безспорно, че между страните има договорни отношения от 16.12.2021 г., както и към настоящия момент, като установените нарушения са за 2023 г. В този смисъл е спазен и предвиденият в чл.51 ал.2 от договора от 2024 г. едногодишен срок от влизането му в сила, в който процедурите по контрол се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнението на предходния договор между страните.
Съдът обаче е преценил, че възражението за липса в заповедта на посочен надлежен адресат е основателно. Посочването на аптека „Марешки Лозенец 2“ като задължено лице в оспорената заповед представлява нарушение на материалния закон, тъй като санкции не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото нормативен акт не предвижда това.
Решението е правилно.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Законосъобразността на обжалвания административен акт е обсъдена на всички основания по чл.146 от АПК.
Прецизен е изводът на съда, че за административния орган, с оглед задълженията му по чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК, както и предвид нормата на чл.76, ал.5 от ЗЗО, е възникнало задължението да обсъди наведените възражения, в частност това за липсата на достъп до информация за брой дни на предходно отпускане от друга аптека, като в този случай управителят на НЗОК е бил длъжен да извърши допълнителни проверки и да изложи собствени мотиви по установените факти. Като се е позовал само на констатациите от протокола от извършената проверка, без да обсъди и/или да събере допълнителни доказателства по възражението, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на оспорения акт.
Съгласно чл. 72 ал. 9 от ЗЗО, контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, се извършва при условия и ред, определени с издадената, в изпълнение на чл. 72 ал. 10 от ЗЗО, Инструкция № РД-16-10/01.03.2022 г. В чл. 17, ал. 3 от нея е регламентирано, че санкциите за констатирани нарушения на договорите с НЗОК се налагат на притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, а съгласно чл. 222, ал. 1 от Закона ЛПХМ, право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт, а в предвидените от закона случаи - с помощник-фармацевт.
Правилен е изводът на съда, че поради своята правноорганизационна форма аптеката не може да субект на отговорност за нарушения на договора с НЗОК, сключен с търговеца на лекарствени продукти. Твърдяната от касационния жалбоподател идентичност между „Фармтрейд София“ ООД и аптека „Марешки Лозенец 2“ не намира законово оправдание. Посочването на ненадлежен адресат представлява нарушение на материалния закон, тъй като санкции не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото нормативен акт не предвижда това, поради което и за оспорваната заповед е налице отменителното основание по чл.146, т. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, конституирайки „Фармтрейд София“ ООД като жалбоподател в съдебното производство. Правото на жалба е обусловено от наличие на правен интерес за оспорващия, дори той да не фигурира като адресат на административния акт. Съдът е обсъдил наличието на правен интерес, с чиито аргументи касационната инстанция се солидаризира изцяло, тъй като с процесната заповед могат да бъдат нарушени или застрашени негови материални права или законни интереси като страна по договора с НЗОК и собственик на аптеката, в която са констатирани нарушения. Доводите в този смисъл обективират и нуждата му от защита по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4694/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 455/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.