Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Петров, за отмяна на влязло в сила Решение № 12074/11.11.2024 г. по адм. дело 6883/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на шесто отделение. В искането се твърди, че горепосоченият съдебен акт противоречи на Решение № 6526/29.05.2024 г., постановено по адм. дело №12197/2023 г. по описа на ВАС, тричленен състав на трето отделение. Претендира се наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК, във връзка с чл. 237, ал.1 АПК.

В искането за отмяна се поддържа наличие на явно противоречие между двете решения, което се изразява не само в пряко противоречие между техните мотиви, но и в противоречие на техните диспозитиви. Наведени са доводи за пълен идентитет между предмета на правните спорове по двете противоречащи си решения на ВАС, по които се разглежда един и същ индивидуален административен акт - Решение № РД-Е112-30/06.03.2018 г., издаденото от управителя на НЗОК, при идентични страни - управителя на НЗОК и жалбоподателя Ж. А. С.. Независимо от обстоятелството, че двете влезли в сила решения на ВАС имат отчасти различен предмет, тъй като в единия случай по същество спорът е срещу индивидуалния административен акт, а от друга страна е налице спор относно наличието на право на обезщетение за претърпени вреди от жалбоподателя, в искането за отмяна се поддържа, че е налице припокриване в предмета на двете дела. Във връзка с горното, са развити съображения, че в исковото производство по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), спорът относно законосъобразността на административния акт е част от предмета на делото. По изложените доводи, в искането за отмяна се твърди наличие на посочената в Тълкувателно решение (ТР) № 6/2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ВАС, хипотеза за наличие на пълен идентитет между две влезли в сила съдебни решения и когато предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело. С оглед на обстоятелството, че искателят намира, Решение №12074/2024 г. по адм. дело № 6883/2024 г. по описа на ВАС за неправилно, иска на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, неправилното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по искането за отмяна – Ж. А. С., чрез адв. Т. Евтимова и адв. М. Димитрова, в писмен отговор поддържат становище за недопустимост и неоснователност на искането за отмяна. Развити са съображения, че цитираните съдебни решения са постановени по дела с различен предмет - едното гражданско дело с предмет съществуване в полза на ищцата на материални субективни притезателни права, а другото административно с предмет на оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт. Посочено е, че споровете по реда на ЗОДОВ, по силата на изрична законова разпоредба, са подведомствени на административните съдилища. Производствата са искови и спорни, като имат за предмет материални субективни права на ищеца или гражданскоправни отношения. От друга страна, делата, които имат за предмет законосъобразността на административни актове или административноправни отношения, развиващи се между субект на публична власт и субект на частното право, са същински административни дела. Аргументирана е теза за липса на предпоставките на чл. 239, т.4 АПК - идентитет на страните, идентитет на предмета, противоречие между постановените по гореописаните дела съдебни решения, т.е диспозитиви. Претендира се искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлено като неоснователно. Иска се присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т.4 АПК.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.

Предмет на искането за отмяна е Решение № 12074/11.11.2024 г. по адм. дело 6883/2024 г. по описа на ВАС, тричленен състав на шесто отделение, с което е отменено Решение № 4166 от 10.05.2024 г. по адм. дело № 2282/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е обявено за нищожно Решение № РД-Е112-30/06.03.2018 г. на Управителя на НЗОК относно постановен, на основание чл.19, ал.7, т.2 от Закона за здравното осигуряване, във връзка с прилагане на чл.20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от Националната здравноосигурителна каса (формуляр S2), на задължително здравноосигурено по българското законодателство лице. Преписката е изпратена на Управителя на Национална здравноосигурителна каса за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Наведените в искането за отмяна доводи за наличие на хипотезата на чл. 239, т.4 АПК са относно противоречие с Решение № 6526/29.05.2024 г., постановено по адм. дело №12197/2023 г. по описа на ВАС, тричленен състав на трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 5842 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 3753/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което са отхвърлени исковете, предявени от Ж. А. С. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Националната здравноосигурителна каса за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 37 650.00 евро за периода от 10.12.2016г. до 05.04.2018г., неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева, за периода от 10.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава за периода 10.12.2016г. – 05.04.2018 г.

Исковете с правно основание по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение са предявени за вреди, претърпени от административен акт - Решение № РД-Е112-234/23.11.2016г. на управителя на НЗОК, с което е отказано на Ж. А. С. издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S 2/, което с Решение № 2552/18.04.2017г. по адм. дело № 108/2017г. на АССГ е отменено като незаконосъобразно, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Горното съдебно решение е оставено в сила с Решение № 12765/25.10.2017г., постановено по адм. дело № 6979/2017г. по описа на ВАС.

При така установените факти, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, обосновава следните правни изводи:

Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като новелата на чл. 239, т. 4 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г., противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Законът поставя като изрично условие съвпадение освен в субективните предели на силата на пресъдено нещо и на обективните предели на силата на пресъдено нещо. Под „обективни предели” се разбира предметът, за който силата на пресъдено нещо важи, т.е. това, което придобива качеството на „пресъдено нещо”, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. Законът ограничава предметния обсег на силата на пресъдено нещо, като съзнателно го отъждествява с предмета на делото, защото с подаване на искането /оспорването/ страните се съсредоточават върху претендираното или отричано субективно право – неговото съществуване или не. За да е налице такова тъждество, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание, така и с оглед времето, за което се претендира.

В разглеждания случай нормативно установените предпоставки, разписани в хипотезиса на нормата на чл. 239, т.4 АПК не са налице.

Липсва както обективно, така и субективно тъждество между адм. дело №12197/2023 г. и адм. дело 6883/2024 г. и двете по описа на ВАС, като предмет на първото е спор относно наличието на право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от жалбоподателя (материални субективни притезателни права), а по второто спорът е относно законосъобразността на индивидуален административен акт.

Предметът на всяко дело се определя от правните твърдения на жалбоподателя (основанието на жалбата) и нейния петитум. Видно от гореизложеното, обективните предели на сила на пресъдено нещо (СПН) на Решение № 5842/06.10.2023г. по адм. дело № 3753/2018г. по описа на Административен съд София-град, 22-ри състав, оставено в сила с Решение № 6526/29.05.2024г. по адм. дело № 12197/2023г. по описа на ВАС, обхващат съдебно отречените материални субективни притезателни права на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от административен акт - Решение № РД-Е112-234/23.11.2016г. на управителя на НЗОК.

От своя страна, обективните предели на СПН в Решение № 12074/11.11.2024г. по адм. дело № 6883/2024г. по описа на ВАС обхващат съдебно прогласената нищожност на оспорвания индивидуален административен акт - Решение № РД-Е112-30/06.03.2018г. на управителя на НЗОК.

Последното е издадено след съдебната отмяна на Решение № РД-Е112-234/23.11.2016г. на управителя на НЗОК и изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне, с което е възстановена висящността на административното производство, обусловена от постановеното Решение № 2552/18.04.2017г. по адм. дело № 108/2017г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 12765/25.10.2017г. по адм. дело № 6979/2017г. на ВАС. Новото произнасяне е предпоставено от образуване на ново административно производство, като издаденият повторно индивидуален административен акт е предмет на самостоятелен контрол за законосъобразност, в контекста на основанието по чл. 177, ал. 2 АПК.

Горното налага извод за липсата на идентитет в предмета по делата.

Предвид изложеното, основателни са доводите на ответника по искането за отмяна, съобразно които в рамките на адм. дело № 3753/2018г. по описа на Административен съд София-град (адм. дело № 12197/2023г. по описа на ВАС, трето отделение), ищцата е претендирала обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили като последица от различен индивидуален административен акт - Решение № РД-Е112-234/23.11.2016г. на Управителя на НЗОК, който вече е бил отменен с влязло в сила съдебно решение, а не от Решение № РД-Е112-30/06.03.2018г. на Управителя на НЗОК.

Производствата по двете дела се развиват по различен процесуален ред, обусловен от регулираното правоотношение, което освен липса на обективно тъждество между делата, обуславя и липса на изискуемия се идентитет между страните по тях.

При исковете с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по аргумент от чл. 205 АПК надлежен ответник по иска за обезщетение е юридическото лице – Национална здравноосигурителна каса, представлявано от органа - управителя, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В съдебните производства по оспорване на законосъобразността на административни актове ответник по делото е органът – управителят на Националната здравноосигурителна каса, издал административния акт - чл. 153, ал. 1 АПК.

В Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. № 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия е проведено разграничението на функциите на юридическото лице от тези на административните органи в структурата им, които по силата на нормативен акт са носители на определени права и задължения. В контекста на изложеното, неоснователни са доводите в искането за идентитет между страните, респективно субективно тъждество между делата.

В конкретния случай, липсва противоречие между постановените по гореописаните дела съдебни решения. Ползващите се от СПН субективни права и правни отношения, които са били съдебно потвърдени/съдебно отречени с процесните съдебни решения не си противоречат. Противоречието, което се твърди от искателя в настоящото производство касае оценката на доказателствени средства, а от там и фактическите констатации на съда по цитираните дела, както и неговите изводи относно правното значение на едни или други установени по делото факти. Касационните доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт, поради което касационни доводи не са допустими.

Поради липсата на обективно и субективно тъждество по делата, обусловено от индивидуализиращите всяко производство основания, искания, както и страните по тях, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на соченото от искателя съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 249 АПК, основателна се явява акцесорната претенция на ответната по искането за отмяна страна, за присъждане на съдебни разноски. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 0947743 /18.07.2025 г., от адвокат Т. Евтимова от САК е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). По изложените мотиви и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Т. Евтимова следва да бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000 лева (хиляда лева) за осъщественото процесуално представителство пред съда, което да бъде изплатено от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

ОТХВЪРЛЯ искането на Управителя на Националната здравноосигурителна каса за отмяна на влязло в сила Решение № 12074/11.11.2024 г. по адм. дело 6883/2024 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като постановено в противоречие на влязло в сила Решение № 6526/29.05.2024 г. по адм. дело №12197/2023 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на адвокат Т. Евтимова с личен № 4800205910 в регистъра на САК, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.