Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров “ ООД , представлявана от д.р М., чрез адв. Кокаларова, против Решение № 2472/17.03.2025 г., постановено по адм. дeло № 1899/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Заповед №РД-25-1625/09.10.2024г., издадена от директор на РЗОК - гр.Бургас, по т.2, в която на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Маджуров“ ООД, на основание чл.76, ал.4 от ЗЗО, чл. 464, ал.3 и чл.473, ал.5 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г., е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева за нарушение по чл.55, ал.2, т.3 и 7 от ЗЗО, чл.33, т.4, във вр. с чл.321, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. и чл.24а, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По наведените в жалбата доводи касаторът иска решениета в оспорената част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде оставена в сила заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Директор РЗОК Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Сотирова, в подаден писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено в оспорената част. Претендира се присъждане на направените разноски.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, действаща чрез директора на РЗОК - Бургас в качеството си на възложител, е сключила индивидуален договор № 021158/11.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с "МБАЛ д-р Маджуров" ООД в качеството му на изпълнител. Със Заповед № РД-25-976/24.06.2024г. директорът на РЗОК - Бургас е разпоредил проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД, с адрес на лечебното заведение: гр. Бургас, [адрес]/, срок за извършването й до 31.07.2024г. и задача контрол по спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. по отношение на дейност за м.05.2024г. по Приложение 2, контрол по писма от Управителя на лечебното заведение и контрол по доклади и справки от РЗОК. Проверката е извършена в периода от 26.06.2024г. до 18.07.2024г. от определените в заповедта контрольори, които констатирали неправомерно изискано доплащане от ЗОЛ З. Ж. С., хоспитализирана в лечебното заведение за периода от 02.05.2024г. до 08.05.2024 г. с История на заболяването /ИЗ/ № 1222 по КП № 197. Пациентката била подала заявление за допълнително поискани услуги, за които заплатила сума в размер на 300 лв. (6 дни х 50 лева) за допълнително поискани услуги, в т.ч. свободен достъп до Интернет и телевизия. В заявлението била заградена т.4 – „Подобрени битови условия /в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет/“ с ед.цена 50 лв., за съответния брой на дните. Проверката констатирала нарушението по т.2 като приела, че съгласно приложените към ИЗ декларации избор на допълнително поискана услуга „самостоятелна стая“ не бил направен от пациентката, а предлаганата услуга включваща свободен достъп до интернет и телевизия не изпълнявала изискванията за „подобрени битови условия“, посочени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
За да потвърди заповедта за налагане на санкции, първоинстанционният съд анализирал правната уредба за предоставяне на допълнителни услуги на пациентите при болничен престой, като посочил в мотивите на съдебния акт, че допълнително поисканите услуги, които здравноосигурените лица могат да получат срещу заплащане по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, са посочени в чл.24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в ал.1,т.1 от която била регламентирана услугата „подобрени битови условия“ – самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента. Прието е за установено пред съда, че по заявление на ЗОЛ в случая предлагането на подобрени битови условия е самостоятелно обособена услуга, но не е включена в цената на предлаганата самостоятелна стая. В случая услугата „самостоятелна стая“ не е била заявена и предоставена на конкретния пациент.
Съдът изложил правни изводи, че ценоразписът на лечебното заведение не е съобразен с изискването на чл.24а, ал.1, т.1 от Наредбата да включва в цената на самостоятелната стая от 200 лева и стойността на битовите условия, а определя отделно цена от 50 лева само за подобрените битови условия. Достигнал до извод за липса на нормативно предвидена допълнителна услуга „подобрени битови условия“, която не е включена в цената на самостоятелна стая, като приел изразеното в случая съгласие на пациента за ирелевантно за правния спор, т.к. съдържанието на ценоразписа на лечебното заведение, е в противоречие с изискванията на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Според съда не било установено и каква точно услуга е избрала да ползва пациентката, съответно да заплати – за меню по избор, телевизия или ползване на интернет.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и правилно в оспорената част.
В разпоредбата на чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата), по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат следните допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, с или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. В разпоредбите на чл. 24б и 25 от Наредбата е регламентиран редът, по който се предоставят тези услуги от лечебното заведение. Пациентът следва писмено да заяви услугата/услугите, които желае да ползва, като декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че заплатената цена в размер на 300 лева от ЗОЛ З. С., е недължимо платена. Видно от попълненото от лицето заявление, то е бланкетно, като в него са напечатани и изброени всички предлагани от лечебното заведение медицински услуги и съответните цени за тях, за посочени като отделни услуги, както следва: услугата „самостоятелна стая“ с ед. цена на услугата – 200 лв. и услугата „допълнително поискани услуги на ден“ /в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет-24часа" с ед. цена – 50 лв. Пациентката не е пожелала да ползва посочената в заявлението услуга "самостоятелна стая", такъв избор от нейна страна не е направен, като е направено отбелязване срещу услугата "допълнително поискани услуги на ден/ в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет“ с посочване, че същата ще бъде ползвана за 6 дни. Тази ползвана от здравноосигуреното лице допълнителна услуга не се предвижда като самостоятелна услуга в нормата на чл. 24а, ал. 1 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2 от Наредбата, лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор. От цитираните разпоредби е видно, че услугите, свързани с подобрени битови условия, включват предоставянето на пациента на самостоятелна стая, в цената на която са и всички допълнителни битови условия. Ето защо изисканото от пациента доплащане не е съобразено с условията, при които лечебните заведения могат да искат такова. Предвид изложеното от пациента не е следвало да се изисква допълнително заплащане за услуга, която е включена в ценоразписа на лечебното заведение, но не е сред изрично предвидените в Наредбата. С оглед изложеното, правилен е извода на първостепенния съд, за законосъобразна заповед за наложена санкция на лечебното заведение в тази част по т.2.
Касационният съд не възприема възражението на касатора, че заплатените услуги не били за медицинска дейност и не касаят предоставяне на медицинска дейност, като НЗОК не следва да следи за подобни взаимоотношения на медицинското заведение с пациента, като в случая били изпълнение изискванията на чл.24б от Наредбата. Видно от подаденото от лицето заявление, не е ясно каква точно услуга то заявява, т.к. в частта „допълнително поискани услуги на ден“, са отбелязани няколко такива, без да е посочена тяхната цена поотделно.
Съгласно предвиденото в чл. 33, т.4 от НРД за медицинските дейности 2023-2025 г. е създадено задължение за изпълнителите на медицинска помощ, да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки (КП), амбулаторни процедури (АПр), клинични процедури (КПр), в които изрично е посочено.
Констатираните различия между уредената в Наредбата допълнителна услуга "подобрени битови условия" и отбелязаната услуга по т. 4 от заявлението, както и разликите между обема на услугата по т.4, води до неяснота досежно конкретното съдържание на предоставената услуга. В подкрепа на горното, следва да се посочи, че в Наредбата „менюто за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим“ е включено в т. 2 на чл. 24а, ал. 1 като част от допълнителното обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, а не от допълнителни условия по т. 1. С оглед на изложеното, се налага извода за липсата на конкретика относно вида и предметния обхват на предлаганото допълнително обслужване, което би получил заплатилия услугата пациент и дали същото на практика напълно или частично няма да бъде заплатено от НЗОК, за което лечебното заведение няма право да иска допълнително заплащане.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че лечебното заведение правилно и в съответствие с материалния закон е било санкционирано с оспорената Заповед за налагане на санкции и като е извел съответен правен извод Административен съд - Бургас е постановил своя съдебен акт законосъобразно.
При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме за основателно. На същия се присъждат направените разноски за касационната инстанция, а именно сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2472/17.03.2025 г., постановено по адм. дeло № 1899/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Заповед №РД-25-1625/09.10.2024г., издадена от директор на РЗОК - гр.Бургас, по т.2, в която на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Маджуров“ ООД, на основание чл.76, ал.4 от ЗЗО, чл. 464, ал.3 и чл.473, ал.5 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г., е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева за нарушение по чл.55, ал.2, т.3 и 7 от ЗЗО, чл.33, т.4, във вр. с чл.321, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. и чл.24а, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение - д-р Маджуров" ООД с ЕИК201834348, да заплати на Районна здравноосигурителна каса - гр. Бургас разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно.