Производството е образувано по частна жалба на Държавен музикален и балетен център - София против разпореждане №37921 от 17.11.2025г. по адм.д.№ 8847/2025г. по описа на Административен съд – София град. Иска се отмяната на определението, тъй като граматическото и систематично място на нормата на чл.154а АПК не сочи на необжалваемост на определенията, с които се отказва спиране на делото.

Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, но неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение на основание чл. 231 във вр с чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, административният съд е оставил без разглеждане частната жалба на Държавен музикален и балетен център - София срещу протоколно определение от 03.11.2025 г. по адм.д.№ 8847/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането за спиране на съдебното производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 47075/2025 г. по описа на Софийски районен съд. Прието е, че определението не е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.229, ал.1 АПК, тъй като не прегражда хода на делото /т.1/ и не е изрично уредена обжалваемостта му /т.2/.

Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно.

Обоснован и съобразен с постоянната съдебна практика на ВАС е изводът в обжалваното определение, че определението, с което е отказано спиране на съдебното производство, поради наличие на преюдициален съдебен спор не е преграждащо хода на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което не попада в категорията на посочените в чл.229, ал.1 АПК. Правилен е и изводът, че за разлика от определението за спиране, определението, с което се отказва спиране, не препятства развитието на производството и по аргумент за противното от чл.229, ал.1,т.1 АПК не подлежи на обжалване с частна жалба. В процесуалния закон няма изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване с частна жалба на определението за отказ да се спре производството по делото по реда на чл.154а,ал.1,т.4 АПК, поради което обжалваемостта не може да бъде изведена и от чл.229, ал.1,т.2 АПК. Правилността на този вид определения за отказ да бъде спряно производството по делото е предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение с оглед заложения в АПК служебен контрол за допустимост и валидност на подложеното на касационен контрол решение - т. 1 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователен е доводът в частната жалба, че няма трайна практика на ВАС в описаната от първоинстанционният съд насока. Трайната съдебна практика по въпроса е формирана по приложение на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която по силата на чл.144 АПК е приложима в съдебното административно производство до появата в правния мир на разпоредбата на чл.154а,ал.1,т.4 АПК, а именно: до 05.08.2025г.

По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №37921 от 17.11.2025г. по адм.д.№ 8847/2025г. по описа на Административен съд – София град.

Определението е окончателно.