Производството е по реда на чл. 229 – чл. 235 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 250 от АПК.

Образувано е по частна жалба на „МОНСИ-52“ ЕООД, чрез адв. М. Станчев, срещу Разпореждане № 38449/19.11.2025 г. по адм. д. № 11923/2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането му за прекратяване на незаконосъобразни фактически действия, извършени от длъжностни лица на район „Слатина“ на Столична община (СО) и изразяващи се в „предаване на частен имот, собственост на искателя, като имот общинска собственост и отчужден на „Метрополитен“ ЕАД“ преди влизане в сила на актовете по съдебното обжалване на заповед № СОА24-РД40-53/13.12.2024 г. на кмета на СО за отчуждаване на ПИ с идентификатор 68134.706.278 по КККР, одобрени със заповед № РД018-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК. Счита обжалваното разпореждане за неправилно и претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Заявява искане за присъждане на разноски.

Ответната страна Кмет на Столична община – Район „Слатина“ в срока по чл. 232 от АПК, взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частният жалбоподател.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил искането на „МОНСИ-52“ ЕООД, чрез адв. М. Станчев, срещу Разпореждане № 38449/19.11.2025 г. по адм. д. № 11923/2023 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането му за прекратяване на незаконосъобразни фактически действия, извършени от длъжностни лица на район „Слатина“ на Столична община (СО) и изразяващи се в „предаване на частен имот, собственост на искателя, като имот общинска собственост и отчужден на „Метрополитен“ ЕАД“ преди влизане в сила на актовете по съдебното обжалване на заповед № СОА24-РД40-53/13.12.2024 г. на кмета на СО за отчуждаване на ПИ с идентификатор 68134.706.278 по КККР, одобрени със заповед № РД018-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна следното: с цитираната в искането заповед № СОА24-РД40-53/13.12.2024 г., поправена със заповед № СОА25-РД40-2/14.01.2025 г. на кмета на Столична община, на основание чл.25, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗОС е отчужден поземлен имот с идентификатор 68134.706.278, с площ 610 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в улична регулация и в обхвата на обект: „Отклонение от Трета метролиния към кв. „Слатина“ с 6 метростанции“, гр. София, съгласно влязъл в сила специализиран ПУП - ИПУР, одобрен с решение № 947 по протокол № 67/15.12.2022 г. на Столичния общински съвет и действащ ПУП на м. „Христо Смирненски - Слатина - ул. „Кривина“, одобрен с решение № 70 по протокол 24/30.03.2001 г. на Столичния общински съвет, предвиждащ изграждането на обект - публична общинска собственост.

Заповедта за отчуждаване на поземления имот е обжалвана от „МОНСИ-52“ ЕООД. По жалбата пред АССГ е образувано адм. дело № 649/2025 г. С определение № 9395 от 18.03.2025 г. съдът е допуснал предварително изпълнение на оспорената заповед.

При тези данни съдът е приел, че е сезиран с искане за прекратяване на фактически действия на длъжностни лица на район „Слатина" на СО по заповед № СОА24-РД40-53/13.12.2024 г., поправена със заповед № СОА25-РД40-2/14.01.2025 г. на кмета на Столична община, на която е допуснато предварително изпълнение.

Въз основа на направените фактически констатации, съдът извел правен извод, че искането следва да се отхвърли, като неоснователно.

Така постановеното разпореждане е законосъобразно.

Съгласно чл. 250, ал. 1 от АПК, всеки, който има правен интерес, може да търси защита срещу неоснователни действия, извършвани от административен орган или от длъжностно лице към администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 от АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия, като същите следва да не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. За да е основателно това искане обаче, е необходимо наличието на визираните в нормата кумулативно изискуеми предпоставки – действията да се осъществяват към момента на търсената защита, респ. да не са преустановени, и те да не се основават на административен или нормативен акт.

В настоящия случай не е налице фактическо действие на административния орган/длъжностното лице от администрацията на административния орган, което да отговоря на визираното в чл. 250, ал. 1 от АПК.

В частната жалба се сочи, че търсената по реда на чл. 250 АПК защита е срещу предаване на владението на имота на трето лице („Метрополитен“ ЕАД) и издаването на акт за общинска собственост. Така описаните фактически действия се основават на издадената заповед № СОА24-РД40-53/13.12.2024 г., поправена със заповед № СОА25-РД40-2/14.01.2025 г., с която на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗОбС се отчуждава поземлен имот, попадащ в обхвата на обект: “Отклонение от Трета метролиния към кв. „Слатина“ с 6 метростанции“, гр. София, съгласно влязъл в сила специализиран ПУП - ИПУР, одобрен с решение №947 по протокол № 67/15.12.2022 г. на Столичния общински съвет и действащ ПУП на м. „Христо Смирненски - Слатина – ул. „Кривина“, одобрен с решение № 70 по Протокол 24/30.03.2001 г. на Столичния общински съвет, предвиждащ изграждането на обект - публична общинска собственост, за задоволяване на неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин.

По отношение на посочената заповед е допуснато предварително изпълнение с влязло в сила Определение № 9395 от 18.03.2025 г. по адм. дело № 649/2025 г. на АССГ. Правните последици на предварителното изпълнение са, че административният акт започва да поражда действие и последици преди да е влязъл в законна сила (т.е. преди да е окончателен), което позволява незабавно прилагане на мерки за постигане на целените от него правни последици в т.ч. актуването му като публична общинска собственост и предаването му на инвеститора на изграждането на обекта, който в случая несъмнено попада сред обектите от първостепенно значение по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗобС. Не се спори, че в случая са налице предпоставките на чл. 30, ал. 1, изр. трето ЗОбС.

Отчуждаването се осъществява чрез постановяване на индивидуален административен акт с конститутивно действие, по силата на който общината придобива собствеността върху отчуждения имот на оригинерно основание. Поради това се явяват неоснователни изложените в частната жалба доводи, че предварителното изпълнение дава само право на временно владение на общината и нищо повече.

Настоящата касационна инстанция не споделя доводите на частния жалбоподател за относимост към настоящото производство на обстоятелството, че делото по оспорване на заповедта за отчуждаване е спряно поради висящо дело за нищожност на ПУП, както и извода, че все още няма валидно основание за отчуждаване и не могат да се извършват никакви действия. Чл. 31, ал. 1, предл второ от ЗОбС повелява, че в случаите, когато одобреният подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждения вече имот, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. В този случай, общината дължи на собственика и обезщетение за причинените вреди, на осн. чл. 31, ал. 2 от същия закон.

Поради изложените съображения, настоящият касационен състав не споделя и допълнително заявеното становище, обективирано в молба-уточнение вх. №26851/2025 г. по описа на ВАС подадена от „МОНСИ-52“. Изложените в молбата-уточнение фактически обстоятелства са неотносими към предмета на настоящия спор.

С оглед горното, наведените с частната жалба и допълнителна молба-уточнение доводи за незаконосъобразност на процесното разпореждане са неоснователни.

Като е отхвърлил процесното искане с правно основание чл. 250, ал. 1 от АПК, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 АПК разноските остават за жалбоподателя така, както са направени и следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 150 (сто и петдесет) лева съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Разноските са дължими на юридическото лице съобразно чл. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Воден от горното, Върховният административен съд, Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 38449/19.11.2025 г. по адм. д. № 11923/2025 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА „МОНСИ-52“ ЕООД с ЕИК 175213974, да заплати на Столична община направените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Определението е окончателно.