Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от М. О. М. гр. София, чрез пълномощника адвокат Л. Весов против решение № 26293/ 04.08.2025г, постановено по адм. дело № 5298/ 2025 г по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й против Експертно решение (ЕР) № 90744 от зас. 40/ 27. 03. 2025 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ, в частта относно определената дата на инвалидизиране. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил неправилно приравняване на диагнози, безкритично е възприел заключението на съдебномедицинската експертиза, не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства, което е довело до неправилни фактически изводи и постановяване на решение в противоречие със закона и съдебната практика. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго за промяна на датата на инвализидиране от 10.06.2004г на 08.08.2024г, алтернативно – делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с указания за преценка на датата на инвалидизация съобразно новата диагноза. Претендират се направените разноски.
Ответникът Националната експертна лекарска комисия,чрез пълномощника си юрисконсулт Дончев оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът район „Възраждане“ на Столична община чрез процесуален представител юрисконсулт Керемедчиев изразява становище, че неправилно е конституиран като страна в първоинстанционното производство и моли да бъде заличен.
Ответниците Териториална експертна лекарска комисия при МБАЛ "Света Петка" АД, гр. Видин, Териториално поделение на НОИ – София град, Регионална дирекция "Социално подпомагане" –София град, Агенция за хората с увреждания, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР № 90744 от зас. 40/ 27. 03. 2025 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ, в частта относно определената дата на инвалидизиране на касаторката М. М..
От данните по делото е прието за установено, че с решение № 4082/ 26. 11.2004 г. на ТЕЛК към "СБАЛССЗ" ЕАД на М. О. М. е определена 55 % ТНР с водеща диагноза: [заличен текст]. Определена е дата на инвалидизиране 10. 06. 2004 г.
С Решение № 3734 от 08. 11. 2017 г. на ТЕЛК към II МБАЛ – гр. София по повод преосвидетелстване й е определена 52 % ТНР с водеща диагноза: [заличен текст]. Определена е дата на инвалидизиране 10. 06. 2004 г.
С Решение № 2555 от 09. 12. 2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Свети Йоан Кръстител“ ЕАД по повод преосвидетелстване й е определена 50 % ТНР с водеща диагноза [заличен текст]. Определена е дата на инвалидизиране 10. 06. 2004 г.
С ЕР № 94433/ 11. 11. 2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка“ АД, гр. Видин по повод преосвидетелстване й е определена 54 % ТНР с водеща диагноза [заличен текст], общо заболяване [заличен текст]. Определена е дата на инвалидизиране 10. 06. 2004 г и е отбелязано, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност.
С процесното ЕР № 90744 от зас. 40/ 27. 03. 2025 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ, ЕР на ТЕЛК е отменено в частта за срок на инвалидност като е определен срок от 3 години и е потвърдено в частта за дата на инвалидизиране.
За изясняване на спора по делото е назначена съдебномедицинска експертиза. От приетото без оспорване заключение на вещото лице по нея се установява, че с приложената епикриза от 05. 08. 2024 г е диагностицирано ново заболяване: [заличен текст]. Според вещото лице всички характерни симптоматики на жалбоподателката, които са описани в медицинското досие, са дали основание да приемат окончателната диагноза [заличен текст], тъй като тези симптоми са част от широкия спектър на заболяването и са описани още в първата епикриза, налична в медицинското досие. През 2024 г. са настъпили необратими процеси и поставянето на диагноза е било значително по-лесно, но М. е имала оплакванията още през 2004 г., когато е приета инвалидност за общо заболяване.
При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата и срока по Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и в съответствие с материалния закон. След обсъждане на събраните доказателства и възраженията на М. М. е приел за правилна преценката на НЕЛК за приложението на чл. 71 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) относно определената дата на инвалидизиране, поради което е отхвърлил жалбата срещу оспорената част от ЕР № 90744 от зас. 40/ 27. 03. 2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
По делото няма спор, че район „Възраждане“ на Столична община е осигурител на М. М.. В това качество е конституиран като заинтересована страна в първоинстанционното производство с оглед разпоредбата на чл.112а от Закона за здравето. Съдът е изпълнил задължението си по чл.154, ал.1 във връзка с чл.153, ал.1 от АПК да конституира всички надлежни страни по делото. Процесуалното положение на район „Възраждане“ на Столична община на страна по адм. дело № 5298/ 2025 г по описа на Административен съд – София град предопределя участието му и в касационното производство, поради което не е налице основание за заличаването му.
При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.
В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че относима към конкретния спор е разпоредбата на чл. 71 НМЕ, съобразно която определянето на нова дата за инвалидизиране законодателят обвързва с наличието на нормативно установени предпоставки в условия на кумулативност.
Датата на инвалидизиране на М. М. е определена в първото експертно решение на ТЕЛК за определяне процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане) № 4082/ 26. 11.2004 г. по правилото на чл. 70, ал.4 от НМЕ - датата на издаване протокола на ЛКК, видно от заключението на съдебномедицинската експертиза. Това ЕР представлява стабилен административен акт. Законосъобразно административният съд е приел, че към момента на издаване на обжалваното експертно решение ва НЕЛК не са налице материалноправните основания по чл. 71 от НМЕ, които могат да послужат за промяната на датата на инвалидизиране.
Соченото от касатора за придобито ново заболяване не води до определяне на нова дата на инвалидизиране, тъй като съгласно чл.71, т.1 от НМЕ, нова дата на инвалидизиране се определя на работещите лица с трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили. Между страните няма спор, че М. М. може да изпълнява заеманата до освидетелстването длъжност и това съвсем не се тълкува от съда като доказателство, че е физически здраво лице, както се сочи в касационната жалба.
Всъщност, в нея не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на формираните изводи при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното ЕР, обхващащ преценката за наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 71 от НМЕ. С оглед приложимата правна уредба без правно значение са оплакванията за приравняване на диагнози и безкритично възприемане на заключението на съдебномедицинската експертиза. Както административният орган, така и вещото лице и съдът приемат наличие на новодиагностицирано заболяване, което обаче само по себе си не е предпоставка за определяне на нова дата на инвалидизиране. Действително датата на инвалидизиране е свързана с редица права на хората с увреждания, но определянето й, респективно промяната й, е подчинено на строго регламентирани правила, които са задължителни за органите на медицинската експертиза и в настоящия случай са спазени, както правилно е констатирал първоинстанционният съд.
По тези съображения Върховният административен съд намира, че за първоинстанционното решение не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на НЕЛК, на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата инстанция.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26293/ 04.08.2025г, постановено по адм. дело № 5298/ 2025 г по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА М. О. М. [ЕГН] от гр. София да заплати на Национална експертна лекарска комисия сумата от 80 (осемдесет) лв за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция.
Решението е окончателно.