Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник, чрез юрк. Петрова, срещу Решение № 296/19.02.2025 г. по адм. дело № 384/2024 г., по описа на Административен съд – Перник. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материално правните норми. Счита, че не е налице причинена вреда. Моли за отмяна на решението.
Ответникът - П. С. Т., чрез адв. Стоицева, в представен писмен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно.
Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове на П. С. Т., с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД: 1. за присъждане на сумата от 2520 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ за периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и 2. за сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени ѝ в периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., изразяващи се в притеснения, очакване, душевни страдания и нестабилност, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оспореното пред настоящата инстанция решение МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД е осъдена да заплати на П. Т. исканите обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди за претендирания период в пълен размер.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 ЗХУ имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, като размерът ѝ се определя от степента на увреждането и е възможно единствено и само след издаването на ЕР на ТЕЛК, с което лицето е освидетелствано за първи път и независимо от началната дата на инвалидизиране. Приел е също, че с ЕР на ТЕЛК на Т. е определена трайно намалена работоспособност 76 %. Посочено е, че ако лекарската комисия е спазила срока за произнасяне, Т., като лице с трайни увреждания, навършило 18-годишна възраст, би имала възможност още на 13.09.2016 г. да кандидатства за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се ангажира отговорността на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД за присъждане на обезщетение за причинени на Т. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразно бездействие, както по основание, така и по размер.
По отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът, предвид приетите свидетелски показания е посочил, че са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните от П. Т. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник, изразяващи се в силен стрес, притеснения и безпокойство, причинило влошаване на психичното ѝ здраве.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие.
След подробно изследване на относимите към производството факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е формулирал обоснован и законосъобразен извод за допустимост и основателност на предявените пред него искове за обезщетяване на настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД към П. Т. имуществени и неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на съда за действително настъпилите вреди в резултат на бездействие от страна на дружеството, както и за размера на присъденото обезщетение със следните коригиращи мотиви по отношение на присъденото обезщетение за периода от 13.09.2016 г. до 31.12.2018 г. Действително, в резултат на незаконосъобразното бездействие на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД за лицето безспорно са настъпили имуществени вреди, които по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат на компенсиране. При наличието на всички предвидени от законодателя предпоставки, в случая, а именно: незаконосъобразно бездействие, настъпила за ищеца вреда и пряка и непосредствена връзка между това бездействие и вредата, за целият период на търпените вреди /13.09.2016 г. – 21.07.2022 г./, съдът е определил размера по Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, като е следвало за периода от 13.09.2016 г. до 31.12.2018 г. да го определи по Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ отм., действал до влизане в сила на новия закон, а именно до 31.12.2018 г.
Във връзка с посочената ЕР на ТЕЛК на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 76 %, а съгласно чл.70, т.2 от ЗХУ, за увреждане от 71 до 90 на сто месечната финансова подкрепа е в размер на 15 на сто от линията на бедност. Както правилно е посочено в първоинстанционното решение, за периода след 01.01.2029г., линията на бедност се определя на основание чл.1, ал.3 от Методиката за определяне на линията на бедност за страната, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2019 г. /ДВ, бр. 76 от 2019 г./
По чл. 42ж, ал. 1 от ЗИХУ/отм./, за периода от 13.09.2016 г. до 31.12.2018 г., лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност, какъвто е настоящият случай, имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 – а именно за диетично хранене и лекарствени продукти. Алинея 2 от същата разпоредбата гласи, че месечната добавка за диетично хранене и лекарствени продукти е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход. Тъй като и по двете цитирани разпоредби от двата закона изчисленият размер е един и същ, първоинстанционният съд правилно е определил размера на претендираните имуществени вреди, като правилно ги е намалил в съответствие с размера, посочен в исковата молба.
По отношение на неимуществените вреди, първоинстанционният съд е формулирал напълно ясни мотиви за наличието на връзка между незаконосъобразното бездействие и търпените от Т. притеснения, душевни страдания и нестабилност. При определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд се е съобразил с въведения от законодателят в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, като са взети предвид интензитета на негативните усещания, които ищцата е търпяла и продължителния период от време, през което е била под тяхното въздействие и правилно го е уважил в пълен размер – 1 500 лв.
Претенцията за присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски от страна на ответната по жалбата страна следва да се приеме за основателна. Представени са доказателства за направен от Т. разход в размер на 300 лв. за ангажиране на адвокат, който да й окаже правна помощ и съдействие в хода на настоящото производство. Липсва възражение относно размера на това възнаграждение, поради което и следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 296 от 19.02.2025 г., постановено по адм. дело № 384/2024 г. по описа на Административен съд – Перник.
ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник да заплати на П. С. Т., [ЕГН] от гр. София сумата от 300 лв. /триста/ лева разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.