Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия(НЕЛК) с адрес гр. София, бул. „ Акад. Иван Евстратиев Гешов”№15, чрез юриск. Карамитрев, срещу Решение №1092 от 06.02.2025 г., постановено по адм. дело №1525/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е било отменено Експертно решение(ЕР) №91030 от зас. №58 от дата 11.06.2024г. на Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, с което е било потвърдено ЕР №90282 от зас. №17 от дата 24.01.2024г. на ТЕЛК – III-ти състав при УМБАЛ „Пловдив“АД и преписката е била изпратена на НЕЛК за ново произнасяне, съобразно дадени от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената от К. А. А. от гр.Пловдив жалба срещу цитираното по-горе решение на НЕЛК. Претендират се и разноски.
Ответникът – К. А., чрез адв. Черничерска, намира касационната жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Ответникът – ТП на НОИ – Пловдив не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Ответникът – ТЕЛК – III-ти състав при УМБАЛ „Пловдив“АД не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Ответникът – Агенция за хората с увреждания не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Ответникът – РДСП – Пловдив не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.
Разгледана по същество за неоснователна.
За да отмени акта на НЕЛК, първоинстанционният съд е приел, че в случая оценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице е извършена в нарушение на правилата на медицинската експертиза, като членовете на НЕЛК са постановили решението си без да съобразят в пълнота относимата към оценката на трайно намалената работоспособност медицинска документация и при липса на мотиви относно определения краен процент трайна неработоспособност.
Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за напълно обосновани на база представената административна преписка и събраните в хода на съдебното дирене относими доказателства, вкл. и изслушаната пълна и неоспорена във фактическите си констатации експертиза от в.л. д-р Д. Божков.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително в акта и на НЕЛК, и на ТЕЛК едностранчиво е оценено здравословното състояние на А. към релевантния момент, като не е отчетена(дори отбелязана като налична) обилната медицинска документация, свидетелстваща освен за съществуващ [заличен текст], но и за значими трайни здравословни проблеми на освидетелстваното лице на [заличен текст], за което са били налични обективни данни от извършени различни по вид образни изследвания, съставени амбулаторни листи и издадени епикризи в периода след предходното освидетелстване на лицето.
Точни са изводите на административния съдия, че отделно от това в решението на специализирания състав на НЕЛК липсват мотиви, обосноваващи защо е прието, че А. има [заличен текст], обуславяща 50 % ТНР по част VII, т. 2.4.2. от Приложени № 1 към НМЕ, при положение, че в представената медицинска документация са обосновани изводи за налична [заличен текст], практически лицето не може да използва [заличен текст](така Етапна епикриза от 04.11.2022г. на Клиника по нервни болести при УМБАЛ „Св. Георги"АД – Пловдив), като по този начин съдът е поставен в обективна невъзможност да извърши преценка за законосъобразност на оспореното решение.
В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.
Това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените в нея отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
По разноските.
С оглед изхода от спора разноски се дължат на ответника А., но такива понесени от него не се установиха. На адв. Г. Черничерска следва да се присъди сумата от 1 000 лева за осъществената безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв., които НЕЛК следва да и заплати.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1092 от 06.02.2025 г., постановено по адм. дело №1525/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия с адрес гр. София, бул. „ Акад. Иван Евстратиев Гешов”№15 да заплати на адв. Г. Черничерска от гр. Пловдив сумата от 1 000(хиляда) лева, представляващи определено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. за касационната инстанция.
Решението е окончателно.