Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Управител НЗОК, чрез гл. юриск. Тодоров, срещу Решение №9260 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело №289/2025 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции №РД-25ЗС-663/19.12.2024г. на „Аджибадем сити клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение“ЕООД със седалище в гр. София, в ЧАСТТА и по т.8, т.9 и т.10, с която на изпълнителя са наложени три санкции „финансова неустойка“ в размер на по 500 лева. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение и срещу тази оспорена част на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът – „Аджибадем сити клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение“ЕООД, чрез адв. Русева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.

Разгледана по същество за неоснователна.

За да уважи жалбата на болничното заведение срещу издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции в посочените три пункта, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че без правно основание за лечението на ЗОЛ по ИЗ №№ 13695/2024г., 13912/2024г. и 15073/2024г. е изискало заплащане на медицински консуматив, който е бил включен в цената на съответната клинична пътека.

Настоящият касационен състав намира този извод за правилен.

Не е спорно, че между „Аджибадем сити клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение“ЕООД и НЗОК е бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури №22-4841/23.10.2023г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение №9 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2023-2025 г.

Със Заповед № РД-25-682/02.10.2024 г. на Управител НЗОК, на основание чл.72, ал. 2 и ал.5 от ЗЗО и глави 20 и 21 от НРД за МД, е наредено извършването на планова тематична проверка на болничното заведение. За резултатите от извършената проверка е бил съставен и Протокол №РД-25-682-1 от 18.10.2024г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, установили и три случая на извършени нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била издадена и оспорената в частта и тук Заповед за налагане на санкции.

С касационната жалба защитата на Управител НЗОК излага доводи, че първостепенният съд е извел погрешни изводи, резултат на неправилно прилагане на закона.

По направените с касационната жалба конкретни оплаквания.

Разглежданите три случая със ЗОЛ К., ЗОЛ Я. и ЗОЛ К., лекувани по КП №123.3, са свързани с извършени от последните заплащания на болницата на сумата от по 410 лева за медицинско изделие – устройство за затваряне на съдове „Angio-Seal closure device“, което не е включено в списъка по Наредба № 7/31.03.2021г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл.30а ЗМИ и за определяне на стойността, до която те се заплащат от НЗОК.

Не е спорно, че според представените справки от болничната аптека „Разход по документи“, за тези пациенти няма отпуснат медицински консуматив на стойност от 410 лева. От предоставените справки „Хронология на сметка”за тези пациенти е видно, че лицата са заплатили сумата от 410 лева за скъпоструващ консуматив.

От страна на касата в заповедта по всеки от тези пунктове еднотипно се вменява, че изпълнителят не е спазил правилото на чл.33, т.4 от приложимия НРД на МД, като не е следвало да изисква плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено това. В тази връзка се сочи, че използваните при оперативните процедури на трите ЗОЛ съшиватели не са били посочени в алгоритъма на КП №123.3, като допълнително заплащани от ЗОЛ.

На първо място с касационната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е разграничил понятията „медицинско изделие“ и „медицински консуматив“.

В тази връзка следва да се посочи, че по въпросите на „медицинските изделия“ е приет Закона за медицинските изделия(ЗМИ), който дефинитивно разграничава видове медицински изделия. В същия не се съдържа дефинитивна норма за „медицински консуматив“, но няма спор, че по същността си това са също медицински изделия, които обаче с употребата си по предназначение престават да съществуват, т.е. се унищожават в субстанция. Т.е. представляват изделия за еднократна употреба.

От друга страна за всяко медицинско изделие, което следва да се заплаща с обществени средства, изпълнителната агенция по лекарствата(ИАЛ) поддържа на интернет страницата си списък на медицинските изделия, които могат да бъдат заплащани със средства от бюджета на НЗОК, от държавния бюджет, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване или от бюджета на определени лечебни заведения(чл.30а от ЗМИ).

В тази връзка то е видно от електронната база данни на ИАЛ, общодостъпна на сайта на агенцията, че за медицинско изделие – устройство за затваряне на съдове „Angio-Seal closure device“ е в процес на разглеждане (обработка) заявление от 23.01.2024г., подадено именно по реда на Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат. Съгласно чл.23 ал.1 от тази Наредба НЗОК провежда ежегодно процедура за определяне на стойността, до която заплаща групи медицински изделия, за които в нормативен акт е посочено, че се осигуряват със средства от нейния бюджет.

При тази нормативна уредба няма спор, че медицинското изделие за еднократна употреба за затваряне на съдове Angio-Seal е показано за използване при затваряне и намаляване на времето за хемостаза на мястото на пункция на общата феморална артерия при пациенти, които са били подложени на диагностични ангиографски процедури или оперативни процедури, използващи 8 French или по-малък процедурен катетър за 8Fr устройство Angio-Seal и 6 French или по-малък процедурен катетър за устройството 6Fr Angio-Seal.

В самата касационна жалба не се оспорва факта, че тази „гъба“, която се поставя в кръвоносния съд обуславя по-бързото съсирване на кръвта и възстановяване след операция, но се приема, че стойността на този консуматив е включен в клиничната пътека.

По същество на това възражение по делото, при тежест за НЗОК, не се установи при извършеното остойностяване на тази КП №123.3(цената, заплащана от НЗОК в размер на 5 400 лева) дали е изчислена и при използване на този тип съшивател, или при използване на обикновени такива. В самата клинична пътека няма указания досежно това медицинско изделие, или запис, че всички използвани такива по време на оперативната интервенция са включени в договорената цена. Всъщност, не е спорно, че болницата е предложила на тримата пациенти използването на тези по-усъвършенствани съшиватели, но същите са и по-скъпо струващи от обикновените такива, които е следвало да се приложат. Този избор е на самите ЗОЛ, а тезата на НЗОК, че и тези устройства за затваряне на съдове са включени, щом са използвани, се опровергава дори от висящото заявление, подадено чрез ИАЛ, по искането за включването на устройството към механизма за заплащането му(изцяло или частично) със средства от бюджета на НЗОК, извън цената на самата клинична пътека.

В разглеждания случай НЗОК, със санкционния си акт, не е вменила нарушение за неспазване на правилото на чл.316 ал.1 от действащия НРД за МД, според което в случаи като описаните лечебното заведение е следвало да заприходи и да отпусне от болничната си аптека медицинското изделие, стига това да касае основни диагностични и оперативни процедури, посочени в диагностично-лечебния алгоритъм на самата КП №123.3.

Вменяването вместо това на нарушение по чл.33, т.4 от приложимия НРД за МД и обвързването му с чл.82б ал.1 от Закона за здравето, обвързва санкцията с осигуряването от страна на болницата на пациентите на „…необходимите за лечението им медицински изделия“. НЗОК не установява по никакъв начин, че „Angio-Seal“ е било необходимо за лечението, а напротив, установено е, че чрез него се постига само по-добро и надеждно затваряне на кръвоносния съд, с перспектива и за по-добро възстановяване след операция. Т.е. това изделие надхвърля необходимите такива, които болницата не е употребила и които са били значително по-евтини.

С оглед на това в обжалваната му част съдебното решение е правилно, т.е. не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9260 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело №289/2025 г. по описа на Административен съд – София град в обжалваната му част.

Решението е окончателно.