Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, действащ чрез пълномощниците старши юрисконсулт Лазаров и старши юрисконсулт Игнатова, против решение № 3538 от 14.04.2025 г., постановено по административно дело № 2154/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отменена заповед за мотивиран отказ № РД-09-253/16.09.2024 г. на директора на РЗОК - Пловдив; 2) върната преписката на административния орган за произнасяне по заявление с вх. № ЗД-08-2/21.08.2024 г., подадено от „ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД, съобразно указанията, дадени в мотивната част на решението; 3) осъдена РЗОК - Пловдив да заплати на „ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД сумата в размер на 1050 лв., представляваща направените по делото разноски.
По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу отменената със съдебния акт заповед, за чиято законосъобразност се навеждат доводи. Касаторът моли и за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, включително и на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено/претендирано от другата страна.
Ответникът по касация „ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД, ЕИК 206290103, действащ чрез процесуалния представител адвокат Андонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да се остави в сила. Претендира и да бъдат присъдени направените разноски по делото за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде отменено.
Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение (VІ отд.), счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С процесната заповед от 16.09.2024 г. на основание чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г. във връзка с чл. 42, т. 1, т. 2 и т. 17 от ПУД на НЗОК, е отказано на „ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД по заявлението му от 21.08.2024 г. сключване на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК. Органът се е мотивирал с едностранното прекратяване от директора на РЗОК - Пловдив на предходен аналогичен договор между страните със същия предмет (заповедта за прекратяване е обжалвана пред съда и съдебният спор не е приключил), подавани жалби пред него от лица с увреждания срещу заявителя и образувани във връзка с това досъдебни производства (също неприключили).
За да уважи сезиралата го жалба срещу тази заповед първоинстанционният съд е приел, че липсват в достатъчна степен мотиви, поради което е налице съществено нарушение на изискването за форма на акта, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Посочил е, че в мотивната част на оспорваната заповед реално не са изложени ясни и разбираеми правни основания, които да се съпоставят на наличните фактически, които съдът да прецени дали са релевантни за постановяване на процесната заповед за отказ да се сключи индивидуален договор между НЗОК и заявителя.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание.
Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен по своя резултат, като не страда от такива пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени.
В хода на производството пред Административен съд – Пловдив (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, обсъдил е и е анализирал всички релевантни за казуса факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Установените от съда по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното му вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната логика. Пловдивският административен съд е направил правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, макар и не всички изложени от него аргументи да се споделят от настоящия съдебен състав. При изготвянето на проверявания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС.
Решаващият краен правен извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед следва да бъде споделен обаче по различни от изложените в обжалваното решение съображения. Съгласно релевантната правна уредба единственото условие за постановяване на мотивиран отказ за сключване на договор като процесния (по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО) е кандидатът да не отговаря на условията по чл. 44, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г., наличието на които даже не е обсъждано от административния орган и от съда. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед противоречи по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. В случая административният орган е мотивирал отказа си за сключване на конкретния договор с неотносими към регламентираната в Наредба № 10/2009 г. процедура за сключване на договорите по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО твърдения за наличие на факти и обстоятелства. По същество описаните в заповедта за отказ факти представляват ново въвеждане на допълнителни условия към заявителите за сключване на договор, непредвидени в приложимата нормативна уредба. В заповедта и в подложеното на касация съдебно решение не е направен извод, че заявителят не отговаря на конкретно изискване на чл. 44, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г., което е единствено условие за постановяване на мотивиран отказ за сключване на договор от вида на процесния.
При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти като краен резултат процесната заповед материално законосъобразно е била отменена. Деловодните разноски също са присъдени коректно, предвид изхода на спора по главния петитум на първоначалния жалбоподател.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде възприета. Като е уважил подадената до него жалба като основателна, Пловдивският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 1300 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3538 от 14.04.2025 г., постановено по административно дело № 2154/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Пловдив да заплати на „ЛАЙФ СЪПОРТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД, ЕИК 206290103, разноски за водене на делото в касационната инстанция в размер на 1300,00 лева (664,68 евро).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.