Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. Ц. С., чрез адв.Терзиева срещу решение №888/24.09.2025 г. постановено по адм.д. №526 по описа на Административен съд гр.Монтана за 2024 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт №Р-04001223007571-091-001 от 15.08.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Велико Търново, потвърден с решение №123 от 22.11.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр.Велико Търново. С оспорения ревизионен акт на К. С. са определени задължения в общ размер на 4 911.61 лв. и лихви в размер на 395.39 лв.
Според изложеното от касатора решението е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон, които обосновават направеното искане за неговата отмяна. Алтернативно се претендира след като бъде отменено решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Допуснатите от решаващия състав съществени процесуални нарушения, според касатора се изразяват в следното: при допускането на експертизата не е назначено вещо лице, което е включено в списъка на вещите лица към АС гр.Монтана. Не е обоснована и необходимостта да бъде определено вещо лице извън списъка, като в този смисъл е решение по адм.д.№6670/2016 г. на ВАС. Вещото лице следва да бъде определено при спазване на съдопроизводствените правила, за да се осигури неговата обективност, безпристрастност и попълването на делото с надеждно събрани доказателства за изясняване на спорните по делото факти.
Неправилно първоинстанционният съд не е допуснал до разпит поисканите от жалбоподателя свидетели. С поисканите свидетели се цели да бъде установено, че неправилно органите по приходите са пристъпили към провеждане на ревизията по особения ред като са приели, че са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 ДОПК.
В нарушение на процесуалните правила АС гр.Монтана е приел, че искането е недопустимо, тъй като е в противоречие на чл.164, ал.2, т.3 ГПК. За предаването на сумите по делото са представени писмени доказателства – извлечения от банкови сметки на К. С.. Този факт е установен, като целта на свидетелските показания е била да бъде установено предаването на сумите и възможността лицата да ги предоставят в заем.
Поисканите свидетелски показания са допустими и относими, тъй като съдът следва да анализира фактите относно предаването на паричните суми и възможността заемодателите да дадат на ревизираното лице парични суми назаем по сключените договори.
Неправилно, според изложеното в касационната жалба ревизията е била проведена по особения ред, тъй като не са били установени предпоставките за това. В този смисъл е постановеното решение по адм.д.№3453/2022 г. на ВАС. Липсват данни за укрити приходи от С., които е следвало да бъдат декларирани. Освен това не е налице нито една от посочените от органите по приходите предпоставки съгласно т.2 и т.7 на чл.122 ДОПК.
Установено е по делото, че сумата от 14 000 лв. преведена по сметка на ревизираното лице, е предоставена като заем и същата подлежи на връщане. Неправилно не са кредитирани обясненията на ревизираното лице от решаващият състав на АС гр.Монтана.
По изложените съображения се иска решението да бъде отменено и се претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – Директор на дирекция ОДОП гр.Велико Търново, в представен по делото отговор по касационната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, а постановеното решение е допустимо, правилно и законосъобразно.
Предлага да бъде оставено в сила.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и същото подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество основателна.
Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Монтана е бил ревизионен акт №Р-04001223007571-091-001 от 15.08.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Велико Търново, потвърден с решение №123/22.11.2024 г., с който на К. Ц. С. са определени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 1 748,77 лв. и лихви в размер на 489.07 лв. и за 2022 г. – 2 278.38 лв. и лихви в размер на 395.39 лв. или общо в размер на 4 911.61 лв.
К. С. е местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 ЗДДФЛ и за двете процесни години. В хода на ревизията е установено, че не е имал доходи от трудова дейност и не е декларирал приход като самоосигуряващо се лице.
За да бъде проведена ревизията по особения ред на чл.122, ал.1 ДОПК е прието, че лицето е получило доходи с неустановен произход, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Установено е превишение на разходите спрямо приходите за 2021 г. в размер на 15 887.72 лв. и за 2022 г. в размер на 8 783.82 лв.
При определяне на основата за облагане, органите по приходите са приели наличност в размер на 5 000 лв. за началото на данъчния период и е признато дарение в размер на 15 000 лв. от майката на ревизираното лице – Е. С., което е отразено като приход за три различни години, тъй като не е установено кога и как са предоставени средствата.
Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства е приел, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.118, ал.2 ДОПК във връзка с чл.7, ал.1, т.4 ЗНАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл.119 и чл.120 ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за данък по чл.17 ЗДДФЛ за 2021 г. и 2022 г. Направен е краен извод, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност.
Обосновано според мотивите на съдебния акт е преминаването към облагане по особения ред, тъй като от органите по приходите са установени предпоставки по чл.122, ал.1, т.1, и т.2 ДОПК. Съдът е приел, че са налице основания по т.1 – не е подадена декларация когато задължението се определя по декларация и по т.2 –налице са данни за укрити приходи и доходи. Установено е по делото и не се спори между страните, че ревизираното лице е получило суми по банковата си сметка без да е посочено основанието за това. При преводите е вписано само „захранване на сметка“.
В мотивите на решението е посочено, че показанията на ревизираното лице, дадени в проведеното открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. са противоречиви относно произхода на средствата и начина, по който са му предоставени. Тези средства и не са декларирани.
Съдът е приел, че не са събрани доказателства от които да е видно, как, от кого и на какво основание са преведени средства по сметката му. Неоснователно е искането направено от процесуалния представител на жалбоподателя за разпит на свидетели относно предоставянето на заеми. Многократно както в протоколни определения, така и в крайния съдебен акт, решаващият състав се е посочил, че е недопустимо събиране на гласни доказателства за установяване на заемни правоотношения. Свидетелските показания не могат да установят тези обстоятелства, тъй като следва да бъде съобразена със забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт, като е прието, че правилно са определени задълженията по ЗДДФЛ по реда на чл.122, ал.1 ДОПК.
Решението е неправилно.
Обосновано касаторът твърди, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Макар да не са налице всички сочени в касационната жалба нарушения на процесуалните правила са налице такива, които обосновават отмяна на постановеното съдебно решение.
По делото с определение №1596 от 18.12.2024 г. е разпределена доказателствената тежест и са дадени общи указания коя страна какви факти и обстоятелства следва да установи, като е съобразено обстоятелството, че ревизионното производство е проведено по чл.122 и сл. ДОПК.
В хода на съдебното производството, обаче съдът не е уважил искането на жалбоподателя за разпит на свидетели, като е посочил в няколко определения, че искането е недопустимо. Дори в мотивите на решението се обосновава защо не следва да се допускат свидетелски показания при забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно съдържанието на разпоредбата, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
В конкретния случай, не е съобразено съобразено, че размерът на сумите и плащането им е установено и страните не спорят по тези въпроси. Но освен това със свидетелските показания следва да се установи възможността на заемодателя/дарителя да предостави паричните средства, наличието на сумата в началото или по време на ревизирания период, за който се отнася разхода. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ревизираното лице, което чрез пълно и пряко доказване следва да установи фактите, на основата на които претендира изгодни за себе си правни последици. Необосновано, в случая, съдът е приел, че такова доказване е недопустимо със свидетелски показания.
В резултат на това процесуално нарушение, по делото не са разпитани поисканите от касатора свидетели и той не е имал възможност да опровергае констатациите в ревизионния акт, което от своя страна е довело и до неправилни правни изводи за липсата на представени доказателства относно произхода на средствата, получени от ревизираното лице.
Въпреки обема на съдебното решение не е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК за излагане на мотиви, които обосновават крайния извод за законосъобразност на ревизионния акт. Съдът е цитирал относимите норми, подробно е посочил какви са установяванията в хода на ревизионното производство, описал е съдържанието на допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, но не е изложил собствените си аргументи относно връзката между установените факти и приложимите правни норми. Това нарушение препятства възможността за запознаване с правната воля на съда по отношение на спорните по делото въпроси, като по този начин се препятства осъществяването на касационната проверка на съдебния акт.
Липсва яснота относно това кои събрани доказателства установяват предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред. Не е извършена и преценка на двете изслушани и приети по делото заключения. За ССЕ е посочено, че се кредитира, но не е ясно какво установява, а по отношение на СТЕ не се съдържа никакъв коментар .
Основателно е и направеното възражение от касатора, че вещото лице изготвило СТЕ е назначено при допуснато процесуално нарушение. Несподелимо е твърдението поддържано при обжалването, че съдът следва да определя само вещи лица, които са включени в списъка по чл.401 ЗСВ за съответния район. Съдът разполага с възможност да назначи вещо лице дори извън списъците на експертите, стига това да е необходимо за нуждите на производството и да е установена компетентността на експерта.
Изготвянето на списъците на вещите лица по чл.401 ЗСВ е свързано с предварително установяване на тяхната компетентност, образователен ценз и сфера, в която имат специални знания. При определянето на вещото лице за СТЕ, съдът не е посочил защо определя експерт извън списъка на вещите лица и дали той притежава необходимата квалификация, за да изготви експертизата.
При съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Монтана при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да изпълни процесуалните си задължения и като обсъди всички приобщени по делото по надлежния ред писмени и гласни доказателства, да постанови съдебен акт по същество на спора, като изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни между страните въпроси - налице ли е основание да се премине към ревизия по особения ред, кои предпоставки са установени от органите по приходите, как са формирани задълженията и правилно ли е определен техният размер.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.
Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №888 от 24.09.2025 г., постановено по адм. д. №526 по описа на Административен съд гр.Монтана за 2024 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението не подлежи на обжалване.