Производство по чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. П. Г., от гр. София против решение № 8386/11.03.2025 г. по адм. дело № 7238/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54ж, чл.114, ал.2, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липса на ясни и изчерпателни мотиви относно сумата, за която се твърди, че е получена без основание и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София – град, чрез юрисконсулт Вълева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, в които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за частично допустима, а разгледана по същество в тази ѝ част за неоснователна.
Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Решение № 1040-21-271/22.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което са отхвърлени жалбите на Ж. П. Г. срещу:
1.Разпореждане №214-00-864-2/18.07.2023 г. на длъжностното лице по чл.54ж КСО, с което е изменено предходно разпореждане № 214-00-864-1/28.01.2019 г. в частта относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО, като е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица в размер на 49,93 лева дневно, считано от 17.01.2019 г.
2.Разпореждане № 214-00-864-3/25.07.2024 г. на длъжностното лице по чл.54ж КСО, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 17.01.2019 г. до 16.01.2020 г. в размер на 1850,07 лева главница.
С решение № 8386/11.03.2025 г. по адм. дело № 7238/2024 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Ж. П. Г., от гр. София срещу Решение № 1040-21-271/22.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което са отхвърлени като неоснователни жалбите ѝ срещу Разпореждане №214-00-864-2/18.07.2023 г. на длъжностното лице по чл.54ж КСО и Разпореждане № 214-00-864-3/25.07.2024 г. на длъжностното лице по чл.54ж КСО при ТП на НОИ.
Съгласно чл. 119 КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" и буква "д" - за суми до 1000 лева.
Отчитайки, че с Разпореждане №214-00-864-2/18.07.2023 г. на длъжностното лице по чл.54ж КСО е изменено предходно разпореждане № 214-00-864-1/28.01.2019 г. в частта относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО, като е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица в размер на 49,93 лева дневно, считано от 17.01.2019 г. по аргумент от чл.119 КСО вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО първоинстанционното съдебно решение, касаещо този спорен предмет се явява окончателно и не подлежи на касационен съдебен контрол, поради което касационното производство в тази му част следва да бъде прекратено като недопустимо.
Второто разпореждане, потвърденото с оспореното решение от горестоящия административен орган касае сума по-голяма от 1000,00 лева и първоинстанционното съдебно решение подлежи на касационен съдебен контрол, тъй като не е налице хипотезата по чл. 119 КСО вр. с чл. 117, ал.1, т.2, б.“д“ КСО.
След заличаване на осигурителните данни за жалбоподателката при осигурител „Ем То Трейд“ ЕООД за процесните периоди, имащи значение за изчисляване размера на паричното обезщетение органите на НОИ законосъобразно са приели, че за времето 17.01.2019 г. до 16.01.2020 г. тя е получавала по-високо от законово дължимото обезщетение по чл. 54а КСО. Изменението на последното детерминира неоснователност и на дължимостта на получените в повече суми.
Правилни са изводите на съда досежно прилагането на чл. 114, ал.2, т.2 КСО.
Административният съд е приложил точно нормата на чл.115 КСО, касаеща погасяването по давност на дължимите суми, отчитайки че нормативно уредения петгодишен срок не е изтекъл към момента на издаване на оспорените актове.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липса на ясни и изчерпателни мотиви относно сумата, за която се твърди, че е получена без основание. Както административният съд, така и органите на НОИ ясно са посочили, че тя произтича от разликата между дневния размер на паричното обезщетение за безработица за периода, за който е било отпуснато 17.01.2019 г. – 16.01.2020 г. след редуцирането му във връзка със заличаване на данните на жалбоподателката в Регистъра на осигурените лица.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението в тази му част е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 215, т.4 АПК, вр. с чл.119 КСО вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО и чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ж. П. Г., от гр. София против решение № 8386/11.03.2025 г. по адм. дело № 7238/2024 г. на Административен съд София – град в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу Решение № 1040-21-271/22.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него Разпореждане №214-00-864-2/18.07.2023 г. на длъжностното лице по чл.54ж КСО при ТП на НОИ, с което е изменено предходно разпореждане № 214-00-864-1/28.01.2019 г. в частта относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО, като е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица в размер на 49,93 лева дневно, считано от 17.01.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 6146/2025 г. на Върховния административен съд в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8386/11.03.2025 г. по адм. дело № 7238/2024 г. на Административен съд София – град в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част, имащо характер на определение, може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата му част е окончателно.