Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 9039/16.03.2025 г. по адм. дело № 7788/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.455, ал.3 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023-2025 г. (НРД за МД 2023-2025) и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

С решение № 9039/16.03.2025 г. по адм. дело № 7788/2024 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София заповед за налагане на санкции № РД-253С-382/08.07.2024 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби – основание за отмяната му по чл. 146, т.4 АПК.

Решението е правилно.

По делото е установено, че със Заповед №РД-25-297 от 10.05.2024г. на вр. и.д. управител на НЗОК е наредил да бъде извършена тематична планова проверка на дейността на лечебното заведение. Контролните органи са съставили констативен протокол №РД-25-297-1 от 30.05.2024г., в който са отразили установените нарушения и въз основа на който е издадена заповедта за налагане на санкции. Отговорността на лечебното заведение е ангажирана във връзка с шест документации по - история на заболяването (ИЗ) на здравно осигурени лица (ИЗ №№3216/2024, 3152/2024, 2729/2024, 2475/2024, 2531/2024, 4135/2024), при които в ЕКГ изследванията липсват собственоръчно положено име и подпис на специалиста, извършил изследването. В една от ИЗ липсва и име на пациента.

Административният орган е приел, че са нарушени правилата за документиране в хода на хоспитализацията съгласно чл. 324, т.9 от НРД за МД 2023-2025 и е наложил финансова неустойка в размер на 200 лева за всяко нарушение на основание чл.455, ал.3 от НРД за МД 2023-2025 - финансова неустойка за нарушения, свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ.

Съгласно чл. 455, ал.3 НРД за МД 2023-2025 когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.

Разпоредбата на чл. 457, ал.3 НРД за МД 2023-2025 касае ангажирането на отговорността на изпълнители на болнична помощ за нарушения на изискванията за работа с медицинска или финансова документация и предвижда същата санкция.

Нарушенията на документирането в хода на хоспитализацията по чл.324, т.9 от НРД за МД 2023-2025г. са точно установени, но те се касаят процеса на документиране на медицинската помощ, а не условията и реда за нейното оказване.

Правното основание за налагане на финансовата неустойка е част от властническото волеизявление на административния орган и съдът не разполага с правомощия да приложи друга санкционна разпоредба. Посочването на неправилна правна квалификация води до незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и е основание за неговата отмяна, както правилно е приел първоинстанционният съд. (В този смисъл виж решение № 5354/19.05.2023 г. по адм. дело № 6614/2022 г. на ВАС, шесто отделение; решение № 5792/13.05.2024 г. по адм. дело № 11538/2023 г. на ВАС, шесто отделение)

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената проверка по реда на чл. 218, ал.2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9039/16.03.2025 г. по адм. дело № 7788/2024 г. на Административен съд София – град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.