Производството е по реда на чл.185-196 от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. Н. Д. Д., член на САК, чрез адв. А. Михайлов, против чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (обн. ДВ бр.37 от 15.05.2012 г., в сила от 16.08.2012 г.). В жалбата се твърди, че оспорената разпоредба противоречи на по-висша по степен законова норма, а именно разпоредбата на чл. 88a от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ във вр. с чл. 32 от ГПК, във вр. с чл.25, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Жалбоподателят счита, че приложение по отношение на упълномощаването на адвокат следва да намери чл. 25, ал. 1 от ЗА, който се явява специален спрямо ЗГР. Навежда доводи, че оспорената разпоредба е нищожна, тъй като е постановена извън пределите на предоставената материална компетентност на чл. 24, ал. 2 от ЗГР. По изложените съображения в жалбата, моли да се обяви нищожността на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., а в условията на евентуалност – процесната разпоредба да се отмени като незаконосъобразна. Претендира сторените в производството разноски съгласно представен списък.
Ответникът – Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Хаджиева, оспорва жалбата. В с. з. и в писмена защита излага доводи за нейната неоснователност, необоснованост и недоказаност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Министъра на правосъдието, чрез процесуалните си представители юрк. П. Николова и юрк. М. Соколова, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по подробни доводи, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира подадената жалба за процесуално допустима, тъй като изхожда от лице /действащ адвокат/, което има непосредствен и пряк интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт.
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, е издадена на основание чл.24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, съгласно който редът за издаване и образците на удостоверенията въз основа на регистъра на населението се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието.Предвид изложеното Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. е приета от компетентните за това органи, в изпълнение на законова делегация по см. на чл.24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, поради което твърдението на жалбоподателя за нищожност на оспорената разпоредба на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредбата, която е част от целия подзаконов нормативен акт е неоснователно. Не се установява да са налице и допуснати нарушения във формата или в процедурата по приемане на наредбата, което не е и спорно по делото.
Спорът между страните е правен и се свежда до това, следва ли да се приеме, че упълномощаването на адвокат с писмено пълномощно без нотариална заверка е достатъчно, за да се подаде редовно искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението.
Оспореният текст на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. гласи, че удостоверения въз основа на регистъра на населението, могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 от същия член. Удостоверения се издават и по реда на АПК, ГПК и НПК. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от своя страна регламентира, че удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители и на техните наследници.
Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредбата противоречи на по-висша по степен законова норма, а именно на чл. 88a от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ във вр. с чл. 32 от ГПК, във вр. с чл.25, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
В случая издаването на удостоверение въз основа на регистъра на населението представлява вид административна услуга, която започва с подаването на заявление от лицето, за което се отнася удостоверението, от законния му представител или от неговите наследници. Удостоверения въз основа на регистъра на населението, могат да се издават и на трети лица при две хипотези - когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато тези трети лица са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата, изброени в чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Никъде в цитираните разпоредби законодателят не е визирал, че адвокатите са трети лица по смисъла на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредбата, тъй като те представляват само своите клиенти, а не са страна в производството. В оспорената разпоредба на чл. 5, ал. 2 от Наредбата изрично пише, че удостоверения се издават по реда на АПК, ГПК и НПК, в които норми също е предвидено адвокатско пълномощно без нотариална заверка. Представителството в административното производство е уредено в чл.18, ал.2 от АПК. Тази разпоредба изрично посочва, че касае представителството, извършвано от други граждани или организации. По силата на чл.25, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, за адвокатите е предвидено да представляват своя клиент само въз основа на писмено пълномощно, без за това да е необходима нотариална заверка. Нормата на чл.25, ал.1 от ЗА се явява специална спрямо общата разпоредба на чл.18, ал.2 от АПК, като упълномощаването по реда на чл.25, ал.1 от ЗА важи както за административното, така и за съдебното производство. Допълнителен аргумент в тази насока се намира и в разпоредбата на чл. 32 от ГПК, която гласи, че представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите, които съгласно чл. 33 от ГПК се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител, т.е. без да се изисква нотариална заверка. Поради особения законов статут на адвокатите, те не могат да бъдат приравнявани на трети лица по смисъла на чл.5, ал.2 от наредбата, тъй като те представляват клиентите си, а не са страни в производството. С цел ефективното защитаване на интересните на техните клиенти, законодателят им е предписал правото да ги защитават по силата на писмено пълномощно без нотариална заверка и това правило е приложимо, както за административното, така и за съдебното производство.
Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя, че оспорената разпоредба противоречи на нормата на чл.88а, ал.2 от ЗГР, която гласи че документите по чл. 88 може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Удостоверенията по чл. 88 от ЗГР са различни от удостоверенията въз основа на регистъра на населението, издавани по реда на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., предвид което напълно неоснователни са изложените твърдения за противоречие на оспорената разпоредба с нормата на чл.88а, ал.2 от ЗГР. Както беше изложено по горе в съдебното решение, адвокатите не следва да се приравняват на трети лица, тъй като те не са страна в административното производство, а представляват съответната страна, чийто интерес е да се снабди с конкретното удостоверение. Именно поради това приложение намира нормата на чл.25, ал.1 от ЗА, която урежда надлежното упълномощаване на адвокат от своя клиент без да е налице изискване за нотариална заверка. Предвид изложеното не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие на оспорената разпоредба с по-висша по степен законова норма.
В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решение № 13284 от 03.11.2017г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм.д. № 13605/2016г., образувано по оспорването на аналогична на чл.5, ал. 2 разпоредба; определение № 5928 от 08.05.2018 г., постановено по адм.д. № 5247/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение, както и други решения, постановени в същия смисъл. Представените по делото решения касаят друга фактическа обстановка, поради което не следва да се обсъждат.
По изложените съображения разпоредбата на чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв. Н. Д. Д., член на САК, подадена чрез адв. А. Михайлов, против чл. 5, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му .