Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу решение № 26160 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 4172/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на писмена покана № 29-03-539 от 02.04.2025г. на директора на СЗОК, с която на основание чл.12, ал.4 от индивидуален договор № 226505 от 16.12.2021 г., сключен между директора на СЗОК и „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД, за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК)/ Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК), е прието, че „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД следва да възстанови неоснователно получената сума в размер на 256 202,98 лева, заедно с лихвата и преписката е върната на административният орган за ново произнасяне и постановяване на мотивиран административен акт, в изпълнение на влязло в сила решение № 6314 от 27.05.2024 г. по дело № 11680/2023г. на АССГ.
В касационната жалба е оспорено съдебното решение като неправилно, постановено при касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът, не е изследвал всестранно всички факти и обстоятелства по делото. Твърди, че е изпълнил указанията на съда, дадени с решение № 6314 от 27.05.2024г. постановено по адм. дело № 11680/2023г. по описа на АССГ, поради което прилагането на института за нищожността е неправилно и незаконосъобразно, а издаденият административен акт е мотивиран. Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се потвърди оспорената писмена покана. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – "Люлин 2012" ЕООД, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В заключението излага доводи за правилен и обоснован извод на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт, тъй като са налице предпоставките за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК, като същото е правилно, постановено при липса на основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесната писмена покана е издадена по повод извършена проверка възложена със заповед № РД-24-91/19.06.2023г. и № РД-24-93/22.06.2023г. на директора на СЗОК, от длъжностни лица – контрольори, за периода 19.06.2023 г. – 28.06.2023 г. по спазване на договора на аптека „Люлин 9“ с ръководител маг. фарм. А. Ц. и рег.№ 221402, собственост на „Люлин 2012“ ЕООД. Резултатите от тази проверка са обективирани в констативен протокол № А-93/28.06.2023г. и протокол за неоснователно получени суми № А-93-1/28.06.2023г.
Проверяващият орган е констатирал нарушение на чл. 22, ал. 3 от Инструкция № РД-16-10/01.03.2022г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП по чл. 262, ал.6, т.1 от ЗЛПХММИ и ДХСМЦ заплащани напълно или частично от НЗОК, като на 28.01.2022г., на 25.02.2022г. и на 25.03.2022г. на здравноосигурено лице (ЗОЛ) по рецепти от аптечния софтуер е отпуснат лекарствен продукт (ЛП) с код на НЗОК JF 585 Vosevi tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка за по 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК по 27 429,77 лв. за всяка опаковка (общо за сума в размер на 82 289,31 лева).
Направена е същата констатация за липса на фактури от доставчици и извършено нарушение на чл. 22, ал. 3 от Инструкцията, съответно неоснователно получени суми в размер на 77 763,03 лева, като на 10.04.2023г., на 07.05.2023г. и на 03.06.2023г., по рецепти от аптечния софтуер на ЗОЛ е отпуснат ЛП с код на НЗОК JF 585 Vosevi tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка, съответно за по 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК за сума в размер на 25 921,01 лв. за всяка опаковка (общо за сума в размер на 77 763,03 лева).
Констатирана е липса на фактура от доставчик и неоснователно получена сума на 30.05.2023г. отпусната по рецепта от аптечния софтуер е на ЗОЛ за ЛП с код на НЗОК JF 585 Vosevi tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка, за 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК за сума в размер на 25 921, 01 лв.
Констатирано е неоснователно получаване на суми общо в размер на 70 229,63 лева, като 29.03.2022г., на 25.04.2022г., на 22.05.2022г. и 31.05.2022г., по рецепти от аптечния софтуер на ЗОЛ е отпуснат ЛП с код на НЗОК JF 571 Zepatier tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка, съответно за по 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК по 14 769,54 лв. за всяка опаковка (общо за сума в размер на 44 308,62 лева) и по рецепта от аптечния софтуер е бил отпуснат ЛП с код на НЗОК JF 585 Vosevi tabl. по МКБ код В 18.2 – 1 опаковка, за 28 дни, с ниво на заплащане НЗОК 25 921,01 лв.
Срещу протокола за неоснователно получени суми е подадено писмено възражение вх. № 22-6505-2/04.07.2023г. от „Люлин 2012“ ЕООД, към което са приложени фактурите. С решение № 07/26.10.2023г., Арбитражната комисия при СЗОК е приела, че възражението на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД е неоснователно. Мотивите за това са, че при извършената от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) проверка в специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, нямало подадени данни от „Синдра Фарм“ ЕООД за доставени количества на ЛП на „Люлин 2012“ ЕООД и съответно в системата на посочените по-горе дати аптеката не е верифицирала и не е описвала опаковки от ЛП. Аналогично е и становището на Арбитражната комисия по отношение на продукта Zepatier tabl.film.tabl., 50 mg. /100 mg./ x 28 с код на НЗОК JF 571, тъй като „Про Логистик 2021“ЕООД и съответно „Люлин 2012“ ЕООД не са подали данни в СЕСПА за доставени количества на продукта, нито същите са верифицирани и отписвани от аптеката.
Издадена е писмена покана № 29-03-37/14.11.2023г. от директора на СЗОК, с която жалбоподателят е бил поканен в 14-дневен срок от получаването й, да заплати доброволно неоснователно получената сума в размер на 256 202,98 лева и лихва 33 816,58 лева.
С решение № 6314 от 27.05.2024г. по дело № 11680/2023г. по описа на АССГ, е отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-03-37/14.11.2023г. на директора на СЗОК. Преписката е върната на директора на СЗОК, за издаване на мотивиран акт съгласно дадените от съда указания. С решение № 2364 от 10.03.2025г. по дело № 6981/2024г. по описа на ВАС е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Прието, че предходната писмена покана № 29-03-37/14.11.2023г. на директора на СЗОК е издадена при неспазване на изискуемата форма и в нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че писмената покана № 29-03-37/14.11.2023г. е незаконосъобразен акт, тъй като е постановен при неспазване на изискванията за форма и мотивираност и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до засягане правото на защита на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД. В същия не ставало ясно, какво е приел административния орган, дали че дружеството само фиктивно е отчитал пред НЗОК изписване на тези ЛП, без реално да са предоставяни на пациенти или че са допуснати от жалбоподателя недобросъвестни практики или нарушения при заявяването и получаването на ЛП.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по дело № 11680/2023г. по описа на АССГ е издадена оспорената писмена покана № 29-03-539 от 02.04.2025 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 12, ал. 4 от индивидуалния № 226505 от 16.12.2021 г., сключен между директора на СЗОК и „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД, за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК)/ Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК), е прието, че „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД следва да възстанови неоснователно получената сума в на 256 202,98 лева, заедно с лихвата. Визирано е нарушение на изискванията на чл. 45, ал. 17, т. 3 и т. 5 във връзка чл. 72, ал.10 ЗЗО и чл. 22, ал. 3 от Инструкция № РД-16-10/01.03.2022г., изменена с Инструкция № РД-16-47/03.07.2023г. за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХММИ и ДХСМЦ заплащани напълно или частично от НЗОК.
В писмена покана № 29-03-539 от 02.04.2025г. на директора на СЗОК, е прието, че фактури № 0000000470/15.12.2021 г., № 0000000474/04.01.2022 г. и № 0000000481/14.01.2022 г., всички за една опаковка от ЛП Vosevi, film-coated,400 mg/100mg/100 mg x 28, издадени от „СИНДРА ФАРМ“ ЕООД. не отразяват действителна покупко-продажба на този лекарствения продукт с партиден № 20GEI001D, като няма подадени данни от „СИНДРА ФАРМ“ ЕООД за доставени количества от този ЛП на „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД нито на 27.01.2022 г., 25.02.2022 г., 25.03.2022 г. и 10.04.2023 г., нито на датите на посочените по -горе фактури. „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД не е подало в СЕСПА данни за доставени количества от този лекарствен продукт, както и данни за отпуснати количества от лекарствения продукт. Също така на 27.01.2022г., 25.02.2022 г., 25.03.2022 г. и 10.04.2023 г., „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД, не е верифицирало и не е отписвало опаковки Vosevi, film-coated,400 mg/100mg/100 mg x 28, с посочения партиден номер. „СИНДРА ФАРМ“ ЕООД е отразила към НАП, в съответния данъчен период, единствено фактура № 0000000470/15.12.2021г. и от своя страна „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД е отразило в дневник на покупките, подаден към НАП всички описани по - горе фактури, след което в последващ данъчен период същите са анулирани.
След представена справка от „МЕРК ШАРП И ДОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за разпределени количества на търговците на едро от лекарствения продукт с партиден № U008762, в писмената покана е прието, че е невъзможно търговецът „ПРО ЛОГИСТИК 2021“ ЕООД да се е снабдил с количества от лекарствения продукт Zepatier, film-coated tablets, 50 mg/100mg, х 28 по законоустановената верига на доставка, които след това да достави на „ЛЮЛИН 2012“ЕООД. „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД е отразило към НАП в съответния данъчен период приложените 4 броя фактури, като НАП не разполага с данни за извършени парични банкови транзакции между физически или юридически лица по сметки, различни от тези администрирани от НАП. „ПРО ЛОГИСТИК 2021“ ЕООД и „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД не са подали данни в СЕСПА за доставени количества от двата лекарствени продукта, респ.
Обосновано административният съд е приел, че констатираните неясноти и противоречия в решение № 6314 от 27.05.2024г. по дело № 11680/2023г. по описа на АССГ, с което е отменена писмена покана № 29-03-37/14.11.2023г. на директора на СЗОК за възстановяване на суми, получени без правно основание и преписката е върната на директора на СЗОК, за издаване на мотивиран акт съгласно дадените от съда указания, не са били отстранени при повторното разглеждане на случая и произнасянето му с настоящия акт- писмена покана № 29-03-539 от 02.04.2025г. В този смисъл отново липсват мотиви защо се приема, че жалбоподателят е отпускал лекарствените продукти „неправомерно“, респ. сумите за тези ЛП са платени неоснователно от НЗОК. Преповторени са съображенията от писмена покана № 29-03-37/14.11.2023г. на директора на СЗОК, за да достигне до същия правен резултат- възстановяване на неоснователно получена сума от 256 202, 98 лева, като не е очертан съставът на нарушението. Следвало е ясно да се конкретизира допуснато ли е нарушение на договора и да се уточни кои задължения не са били изпълнени от „ЛЮЛИН 2012“ ЕООД.
Първоинстанционният правилно е преценил, че е допуснато съществено нарушение на формата при издаване на акта, а именно липсата на посочено правно основание и квалификация на нарушенията, които според директора на СЗОК са били извършени. Правилно решаващият съд е преценил, че посоченият в поканата чл.19 от договора е изцяло неотносим към фактологията и правния резултат, доколкото в поканата не се съдържа каквото и да било твърдение, че жалбоподателят не съхранява информация за цялостното движение на отпуснатите лекарствени продукти, или че не предоставя на контролните органи достъп до тази информация. Органът е бил длъжен да направи разграничението по см. на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция № РД-16-10/01.03.2022г., като в зависимост от посоченото основание за претендиране на неоснователно получени суми, да изложи конкретни мотиви.
Липсата на индивидуализирана правна квалификация на твърдените нарушения и на яснота относно механизма, по който се приема неоснователното получаване на сумите, води до хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, доколкото административният орган е постановил акт в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната писмена покана е нищожна.
Изложените съображения от касатора в жалбата, които имат характер на пояснения, допълващи мотивите на процесната заповед за налагане на санкции, не са допустими едва във фазата на съдебното производство и не санират пороците на административния акт. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази насока при условията на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК.
Гореизложеното налага извод, че решението на Административен съд София - град, с което писмената покана е прогласена като нищожна, е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Разноски по делото не са претендирани от ответника по касация, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26160 от 01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 4172/2025 г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението не подлежи на обжалване.