Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. Бургас, чрез процесуален представител Б. Василева, против Решение № 3198/ 04.04.2025 г. по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в отменителната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна в частта по т. 2.1 и т. 2.2 и неоснователна в частта по т.1.3 и т. 1.4, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е Заповед РД-25-2024/18.12.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас за налагане на седем броя санкции - „финансова неустойка“ в общ размер 1400 лв., всяка от които по 200 лева. За да издаде оспорения административен акт органът е приел, че съгласно събрания доказателствен материал са допуснати нарушения на нормите на Националния рамков договор за медицински дейности 2023-2025 /НРД/. Счел е също, че нарушенията не са маловажни случаи, съгласно § 1, т. 4, 4.2 от Допълнителните разпоредби на НРД, поради което предвидените санкции следва да бъдат наложени.
С обжалваната част от решението първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По същество Административен съд – Бургас отменя заповедта в частта й по т. 1.3 и т. 1.4 като незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон като приема, че допуснатите пропуски представляват нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, а не на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради което е приложена неправилна санкционна норма. Заповедта е отменена и в частта по т. 2.1 и т. 2.2, тъй като констатираните несъответствия при отразяване на кодове и REF номера на вложени медицински изделия представляват технически грешки и маловажни случаи по смисъла на § 1, т. 4, 4.2 от ДР на НРД, за които не се налага санкция, а следва да се даде предписание за отстраняването им.
Решението е правилно в отменителната част по т.1.3 и т. 1.4.
При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. По т. 1.3 и т. 1.4 от заповедта е видно, че са налице два еднакви случая на хоспитализация по КП 5.1 „Нормално раждане“, при които в издадените епикризи не е вписан номер на болничен лист. Този пропуск не представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, тъй като по делото е безспорно установено, че медицинската помощ е предоставена, дейностите по клиничната пътека са извършени и епикризи са издадени. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, че липсата на посочен реквизит съставлява нарушение на изискванията за работа с медицинска документация по смисъла на чл. 457, ал. 3 от НРД, а не в хипотезата на чл. 455, ал. 3 от НРД, поради което следва да се приеме, че административният орган е приложил неправилната материалноправна норма.
Решението е неправилно в частта по т. 2.1 и т. 2.2.
Първоинстанционният съд неправилно е приел констатираните несъответствия при попълване на Формуляра за вложени медицински изделия за технически грешки и маловажни случаи. В действителност са налице реални несъответствия между кодовете на вложените медицински изделия, отразени във Формуляра, във фактурите и в електронната система на НЗОК, като в отделните случаи са отчетени различни медицински изделия с различни НЗОК кодове и REF номера. Това води до неправилно документиране на вложените изделия и нарушава задължителните указания за попълване на Формуляра, който представлява първичен медицински документ по НРД. Поради липсата на еднозначна проследяемост на конкретното медицинско изделие и предвид обстоятелството, че тези нарушения не попадат в изчерпателно изброените хипотези на „маловажен случай“, правилно е прието от административния орган, че са налице основания за налагане на санкции.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно в частта по т.1.3 и т. 1.4 и следва да бъде оставено в сила, и неправилно в частта по т. 2.1 и т. 2.2., в която част следва да бъде отменено и по същество вместо него постановено друго, отхвърлящо жалбата на лечебното заведение срещу оспорения акт в тази му част.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3198/ 04.04.2025 г. по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-25-2024/18.12.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас, в частта й по т. 2.1 и т. 2.2, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД против Заповед за налагане на санкции № РД-25-2024/18.12.2024 г. на директора на РЗОК - Бургас, в частта й по т. 2.1 и т. 2.2.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3198/ 04.04.2025 г. по адм. дело № 29/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас в останалата му част.
Решението е окончателно.