Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на „ДЖИ ЕЛ СИ КОМЕРС“ ЕООД против Определение №10392/20.11.2025 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2655/2025 г., с което е отхвърлено искането на „ДЖИ ЕЛ СИ КОМЕРС“ ЕООД за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед № РД ПАМ-1 от 05.11.2025 г. на директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“. В жалбата се твърди, че приложил неправилно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като не били налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта, която се обжалва по съдебен ред.
Ответникът- директорът на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното пред Административен съд Пловдив разпореждане е допуснато предварително изпълнение на заповед № РД ПАМ-1 от 05.11.2025 г. на директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“. С нея е наредено на „ДЖИ ЕЛ СИ КОМЕРС“ ЕООД незабавно да премахне два броя автомати за продажба (вендинг машини), от които един автомат за продажба на кафе и един автомат за продажба на храни и напитки, поставени на територията на Национален парк „Централен Балкан“, зона многофункционална, парков участък Калофер, охранителен участък „Джендема“, местност „Параджик“, землище Калофер, община Карлово, с координати, подробно посочени в заповедта.
В заповедта се съдържа разпореждане за предварително изпълнение на основание чл.60, ал.1 АПК и с цел да се защитят особено важни държавни и обществени интереси с оглед установената конституционна закрила на околната среда, живата природа и природните богатства съгласно чл.15 от Конституцията на Република България.
Административният съд е разгледал възраженията на дружеството жалбоподател и е отхвърлил жалбата като е приел, че разпореждането е мотивирано и от неговото действие няма да настъпи значителна или трудно поправима вреда сравнима с обществения интерес.
Определението е правилно.
Според чл. 60, ал. 1 АПК, административният акт съдържа и разпореждане за предварителното му изпълнение, когато се налага да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, респективно при наличие на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да настъпи значителна или трудно поправима вреда.
Правилно Административен съд Пловдив е приел, че в случая е надделяващ общественият интерес, изразяващ се в необходимостта от защита на околната среда съгласно чл. 15 от Конституцията на Република България в защитените територии на страната, в сравнение с икономическите интереси на дружеството - касатор. Направеният извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 4, ал.1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), които са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. От друга страна, сочените от последното вреди са евентуални, бъдещи, т.е. настъпването им е несигурно събитие, а и не са конкретизирани по характер, вид и размер, още по-малко са установими и доказуеми.
Обосновани са изводите на административния съд свързани с наличие на материалните предпоставки на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като с процесното разпореждане органът цели постигане на легитимна цел, а именно да се защити природата и територията на НПЦБ, както и дейността, да не бъде осъществяване на територията на НПЦБ, докато не бъде приведена в съответствие с изискванията на ЗЗТ и целта на управление на парковете. Легитимната цел е подробно посочена в чл.18, ал. 2 ЗЗТ, според който националните паркове се управляват с цел поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа, опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите, предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности, създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т.1-3.
В чл. 21, т.12, т. 14 и т. 16 ЗЗТ се съдържат и императивни забрани, с които следва да се съобразяват дейностите в националните паркове, а именно в националните паркове се забраняват замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци, намеса в биологичното разнообразие, други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.
В заключение следва да се отбележи, че съдебното оспорване е гарантираната от законодателя възможност и обезпечава в максимална степен защита както на интересите на страните в административното производство, така и защита на обществения интерес, поради което образуването на съдебно производство и неговата продължителност не е самостоятелно основание за допускане на предварително изпълнение на оспорения административен акт.
По изложените съображения обжалваното определение като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №10392/20.11.2025 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2655/2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.