Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "ДНК Технология" ООО, дружество регистрирано в Руската Федерация срещу Решение №10406 от 25.03.2025 г. по адм. дело №4814/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ).
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № РС-135-(1) от 13.09.2023 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), В ЧАСТТА, с която на основание чл. 75, ал. 10, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение от 27.09.2021 г. на състав по опозиции по подадена опозиция срещу регистрацията на марка с вх. №155927, Femoflor, словна, за заявените услуги от клас 42 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ).
Касационният жалбоподател - "ДНК Технология" ООО, счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Обосновава подробни доводи в полза на защитната си теза и счита извода на съда за липса на сходство между услугите от клас 42 МКСУ „научни изследвания“ и „услуги на научни лаборатории“ и стоките от клас 05 МКСУ „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“ е неправилен, тъй като стоките и услугите са сходни, с едно и също предназначение, като услугите са свързани и допълващи се със стоките. В случая производителите на диагностични препарати могат да бъдат и доставчици на съответните услуги от клас 42. Твърди и че каналите на разпространение на процесните стоки и услуги са едни и същи.
Сочи, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно всички заявени услуги от клас 42 МКСУ, извън услугите „научни изследвания; услуги на научни лаборатории; конфигуриране на компютърен софтуер“.
Твърди, че съдът неправилно е анализирал представените по делото доказателства в резултат на което е обосновал неправилни правни изводи.
Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото по представен списък.
Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Република България изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представлява се от юрисконсулт Х. Белишка.
Ответникът – И. А. Б., не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното:
На 06.08.2019 г. пред Патентно ведомство е заявена за регистрация марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, за стоки и услуги от класове 5, 10, 32 и 43 на МКСУ.
На 15.01.2020 г. в Патентно ведомство на Република България е постъпила опозиция от „ДНК Технология“ ООО срещу регистрацията на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, за заявените стоки и услуги от класове 5, 10 и 42 на МКСУ. Основание на опозицията е разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО. С нея опонентът сочи, че е притежател на по-ранни нерегистрирани марки „Femoflor”, съответно словна и комбинирана, за които са подадени заявки за регистрация с вх. № 157609 от 14.01.2020 г. и с вх. № 157610 от 14.01.2020 г. Твърди, че същите са използвани в търговската дейност на територията на Република България за стоки и услуги, попадащи в класове 5, 42 и 44 МКСУ и представя доказателства по опис.
На 14.01.2020 г., във връзка с противопоставените нерегистрирани марки, са подадени заявки с вх. № № 157609 и 157610 за стоки и услуги от класове 5, 42 и 44 МКСУ, за която е платена дължимата държавна такса по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. а) от Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България.
С решение от 27.09.2021 г. подадената опозиция срещу регистрацията на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна, е частично уважена за част от опонираните стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 МКСУ, а регистрацията на заявената марка е отказана по отношение на тях. За друга част от заявените стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 МКСУ, опозицията е оставена без уважение. За да достигне до този извод, съставът е приел, че от анализа на доказателствата, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна свързаност, са показали, че в производството е доказано по категоричен начин регулярното и интензивно използване от страна на опонента на знака „Femoflor“, в качеството му на марка, обозначаваща неговите стоки чрез предлагането им в търговската си дейност на територията на Република България преди датата на заявяване на процесната марка. В заключение опозиционният състав е приел, че опонентът е притежател на нерегистрирани марки, представляващи словна марка „Femoflor” и на комбинирана марка които са използвани в търговската дейност на територията на Република България за стоките „диагностични препарати за медицински цели, диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“ от клас 5 на МКСУ. Прието е, че действителното търговско използване е по-ранно от датата на заявяване на оспорената марка и продължавало към момента на подаване на опозицията.
Опозиционният състав е използвал процесуална икономия и поради приетото използване в търговската дейност на двете нерегистрирани марки за идентични стоки от клас 5, е извършен анализ само по отношение на едната по-ранна нерегистрирана марка с вх. № 159609, с оспорената.
По отношение на услугите в класове 42 „медицински изследвания; научни изследвания; услуги на научни лаборатории“ и 44 „медицинско обслужване; услуги за медицински анализи, за диагностични и лечебни цели, предоставени от медицински лаборатории", опозиционният състав е приел, че макар и такива услуги да са предлагани на територията на Република България, те не произтичат от опонента или дружество - дистрибутор, а от трети лица.
С гореизложените мотиви опозиционният състав е достигнал до извод, че е изпълнен кумулативният фактически състав на чл. 12, ал. 4 ЗМГО за част от опонираните стоки и услуги в класове 5, 10 и 42 МКСУ, като е уважил опозиция с вх. № BG/E/2019/70133333/09.12.2019г., а за другата част от опонираните стоки и услуги, я е оставил без уважение.
Недоволен от решението на състава по опозициите „ДНК Технология“ ООО, Руска федерация е депозирал жалба с вх. № BG/N/2019/155927-16/29.11.2021 г. срещу решение от 27.09.2021 г. на състав по опозиции във връзка със заявка за регистрация на марка с вх. № 155927, FEMOFLOR, словна.
Със Заповед № З-1059-(1)/06.12.2021 г., изменена със Заповед № 3- 562-(1)/10.08.2023 г. на председателя на ПВ е назначен състав по спорове, който да изготви становище за вземане на решение. Такова е изготвено и е изцяло възприето от административния орган.
С Решение № РС-135-1/12.09.2023 г. председателят на Патентното Ведомство отменя решение от 29.11.2021г. на състава по опозиция и го връща за повторно разглеждане относно заявените стоки в клас 10 МКСУ „апарати за ДНК и РНК тестове за медицински цели" и отхвърля жалбата срещу решение от 29.11.2021 г. по отношение на заявените услуги в клас 42 МКСУ (подробно описани).
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства по делото е изслушана и приета съдебно-маркова експертиза (СМЕ).
Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.
Съдът приема за безспорно, че съществува вероятност от объркване на потребителите, включително вероятност за свързване на заявената марка с марките на опонента, което произтича от идентичността на словните марки, високата степен на сходство между комбинираната марка на опонента и заявената марка, както и на сходството между техните стоки и услуги.
Спорът, според първоинстанционния съд, спорът се свежда до частта за услуги клас 42 – научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории.
Съдът, вземайки предвид приетата по делото СМЕ, съобразява, че услугите клас 42 – научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории са дадени прекалено широко в МКСУ и могат да бъдат насочени към различни индустрии, вкл. енергетика, здравеопазване, селско стопанство и др. Противопоставените стоки в клас 5 се използват предимно в медицинската област за диагностика и контрол на здравословното състояние на пациентите. Макар и да има вероятност научните изследвания да са свързани с проучване на диагностични препарати, насочени към медицинската индустрия, техни търговски канали за разпространение и крайни потребители са напълно различни. Фактът, че стоките на опонента от части могат да бъдат включени в оспорените услуги, според първоинстанционния съд, не е достатъчен, за да бъде обосновано сходство между противопоставените стоки и услуги.
Първоинстанционният съд сочи, че атакуваните услуги в клас 42 МКСУ „научни изследвания“ обикновено се извършват от специализирани лаборатории и не са достъпни за масовите потребители за разлика от стоките на опонента, които могат да бъдат достъпни за крайния масов потребител дори и под медицинско наблюдение.
Атакуваните услуги в клас 42 МКСУ на заявената марка „услуги на научни лаборатории“ не са сходни и със стоките в клас 5 МКСУ на по-ранните нерегистрирани марки „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели, тъй като, според първоинстанционния съд, оспорените услуги обикновено включват възможност за извършване и предоставяне на разнообразни научни изследвания и анализи, които се извършват от специалисти - химици, лаборанти и др. Отделно от това тези услуги могат да бъдат насочени и към експериментална дейност/работа, анализиране на проби, изследване на причините за определени заболявания и търсения на решения за тях. Възможно е противопоставените стоки и услуги да бъдат свързани с медицината и здравеопазването, но стоките в клас 5 МКСУ са насочени по-конкретно за поставяне на диагнози за различни заболявания, следене на болести, докато „услугите на научни лаборатории“ могат да имат твърде разнообразна насоченост и да са свързани с различни научни изследвания и анализи за разнообразни дейности - промишленост, екология и др.
Първоинстанционният съд приема, че атакуваните услуги в клас 42 МКСУ на заявената марка „проектиране на компютърен софтуер“ не са сходни със стоките в клас 5 МКСУ на по-ранните нерегистрирани марки „диагностични препарати за медицински цели; диагностични реагенти за биомаркери за медицински цели“, тъй като имат различна регулация, различни дистрибутивни канали, по които достигат до крайните потребители, различава се и кръгът от професионалисти, които ги разработват и разпространяват.
Съдът анализира приетата по делото СМЕ и приема извода й, че за целите на оценката за сходство при конфликт между марки, те могат да бъдат разглеждани като сходни и високата степен на сходство между комбинираната марка на опонента и заявената марка, сходството на стоките и услугите, общата целева група от потребители (обикновени потребители, така и специалисти в медицинската, фармацевтичната и научната област) значително увеличава вероятността от объркване, тъй като потребителите могат да предположат, че услугите на заявителя и стоките на опонента произхождат от един и същ източник. Първоинстанционният съд изрично отбелязва, че така формулираните услуги „научни изследвания; проектиране на компютърен софтуер; услуги за научни лаборатории“ следва да бъдат изрично обвързани със стоките от клас 5 МКСУ, за които е установено, че жалбоподателят е използвал нерегистрирана търговска марка, а и е заявил за регистрация такава. Противното, според съда, би означавало, че се заемат цели сектори от услуги, без да има касателство по отношение на предлаганите стоки и услуги от „ДНК Технология“.
Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че не се установява услугите в клас 42 МКСУ „научни изследвания; проектиране на компютърен софтуер; услуги за научни лаборатории“ да са предоставяни на територията на Република България от жалбоподателя или чрез сключения дистрибуторски договор с дружеството „РИДАКОМ“ ЕООД, преди подаване на процесната заявка за регистрация на марка с вх. № 155927 - 06.08.2019 г. и до датата на подаване на опозицията.
Предвид посоченото съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата.
Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
От една страна първоинстанционният съд е приел, че спорът се свежда до частта за услуги клас 42 – „научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории“, а от друга, че жалбата е насочена срещу административния акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу всички заявени услуги от клас 42 МКСУ, като в тази насока е и диспозитива на съдебното решение.
Видно от петитума на жалбата подадена до първоинстанционния съд и изявлението на процесуалния представител на дружеството в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 20.02.2025 г., се иска отмяна на административния акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение от 27.09.2021 г. на състав по опозиции по подадена опозиция срещу регистрацията на марка с вх. №155927, Femoflor, словна, за всички заявени услуги от клас 42 МКСУ, или поне за „научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории“.
В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Основателни са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви по целия спорен предмет.
В обжалваното решение съдът е изложил мотиви единствено по отношение на услугите от клас 42 МКСУ „научни изследвания, проектиране на компютърен софтуер, услуги на научни лаборатории“, но е и по останалите услуги от клас 42 МКСУ, по които се е произнесъл административният орган и се оспорват от касатора.
След като съдът не е разгледал всички фактически и правни основания за издаване на акта, настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Произнасянето по процесния административен акт при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, в оспорваната му част, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта.
По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
ОТМЕНЯ Решение №10406 от 25.03.2025 г. по адм. дело №4814/2024 г. на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно.