Производството е по чл.144 от АПК във вр. с Глава десета от ГПК.
Делото е образувано по жалба на А. М. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], срещу Решение № 500/20.03.2025 г. по адм. дело №293/2024 на Административен съд - Ловеч.
С молба вх. № 25402/01.12.2025 г. А. М. С. е направил искане да му бъде назначен служебен адвокат по делото. Към молбата е представена декларация, че молителя получава малки суми от роднини и няма кола и имоти, но в същата липсва заявление, че е запознат с наказателна отговорност за невярно деклариране.
С Разпореждане от 04.12.2025 г. съдът е оставил без движение направеното искане за предоставяне на правна помощ и е указал на С. да представи доказателства относно семейното и имотното си състояние, като в случай, че представи декларация за семейно и имотно състояние, същата следва да съдържа заявление, че е запознат с наказателна отговорност за невярно деклариране по чл. 290а от НК. Със същото разпореждане съдът е изискал от Началника на Затвора [населено място] информация за това какви суми са съхранявани в касата на Затвора за задоволяване на лични нужди на лишения от свобода А. М. С., справка за полагания от лишения от свобода труд и получаваното възнаграждение, справка за здравословното му състояние, както и относно наличие на други парични средства на лишеният от свобода, с които той може да се разпорежда.
В указаният от съда срок е постъпила Справка вх. № 26986/17.12.2025 г. от Началника на Затвора [населено място], в която е отразено, че А. М. С. търпи наказание лишаване от свобода в размер на 13 години в Затвора [населено място], наложено му с Присъда № 58 от 06.11.2018 г., постановена по НОХД № 277/2018г. на Окръжен съд гр. Плевен, влязла в законна сила на 05.07.2019 година. Представена е справка от личната партида на С. за периода 01.01.2025 г. – 10.12.2025 г., от която е видно, че същият има приходи от ваучери на стойност 2094.41 лева или 1070,80 евро. Представена е и Медицинска справка, от която е видно, че А. М. С. е клинично здрав, в добро общо състояние.
Молителят А. М. С. е представил Декларация, в която е отразил, че притежава 1 бр. наследствена къща и не притежава превозни средства. Парите, които получава от своите близки са от 50 до 100 лева на месец, както и социална помощ от 45 лева на месец.
След запознаване с предоставената информация от Затвора [населено място] и отразеното в представената декларация от жалбоподателя, съдът счита, че следва да остави без уважение като неоснователно направеното от А. М. С. искане за предоставяне на правна помощ по делото. Правна помощ за процесуално представителство, съгласно Закона за правната помощ (ЗПП)/, се предоставя в две хипотези - когато по силата на закона се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда. Преценката по чл. 23, ал. 3 от ЗПП за липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като се вземат предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост, възраст и други релевантни обстоятелства. Кумулативно изискване за предоставяне на правна помощ по преценка на съда е наличието на интереси за правосъдието, които да налагат необходимост от процесуално представителство на страната.
В конкретният случай, с оглед характера на производството по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Не са налице и условията за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. А. М. С. е декларирал, че получава суми от свои близки в размер от 50 до 100 лева, както и социална помощ от 45 лева. От постъпилата справка от Затвора [населено място] се установява, че А. М. С. е получил за периода от 01.01.2025 г. до 10.12.2025 г. приход в размер 2094.41 лева или 1070,80 евро, като само за ноември получена сума е над 100 лева или над 51 евро. Действително С. не работи, но следва да бъде съобразено, че на лишените от свобода е осигурена храна, подслон и нещата от първа необходимост и същите нямат обичайните за другите хора разходи за храна, отопление, вода и т.н.
Независимо от горното, дори и при наличието на доказателства за липсата на парични средства у жалбоподателя, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя. Това разрешение следва от разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице посочената хипотеза, а именно - предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя, поради което намира искането за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП за неоснователно и като такова следва да го отхвърли. В административното правораздаване е засилено служебното начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК; чл. 171, ал. 5 АПК), а в касационното производство съгласно чл.218 ал.2 от АПК съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Това означава, че интересите на С. в настоящото производство са в значителна степен обезпечени. При това положение и съобразно хипотезата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, за конкретното дело не е налице дадената кумулативно в цитираната разпоредба предпоставка – интересите на правосъдието да изискват това.
Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.95 ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на А. М. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора [населено място], с молба вх. № 25402/01.12.2025 г. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 6998/2025 год. по описа на ВАС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението, пред петчленен състав на ВАС.
Препис от настоящото определение да се връчи на А. М. С..