Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д „ОДОП“) - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощената юрисконсулт Т. Дечева, срещу Решение № 24219 от 14.07.2025 г., постановено по адм. д. № 7857 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата от „Лукойл България“ ЕООД, с ЕИК 121699202, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-29002922004421-091-001 от 19.12.2023 г., издаден от Р. Г. Ставрева, на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Р. Г. Титорова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, органи по приходите при Териториална дирекция на НАП (ТД на НАП) – Големи данъкоплатци и осигурители (ГДО), потвърден с Решение № 796 от 12.06.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, в обжалваната му част, с която на „Лукойл България“ ЕООД са определени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Наред с това, НАП е осъдена да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 16000,00 лв.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение по трите касационни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Релевират се доводи за постановяване на съдебния акт, предмет на касационна проверка в нарушение на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът възприел безкритично констатациите и изводите от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), без да обсъди възраженията на приходната администрация срещу него. Твърди се некомпетентност на назначения експерт и частична недопустимост на заключението с аргумент, че вещото лице излязло извън обхвата и предмета на поставените му задачи, и представило като свои експертни мнения вижданията на настоящия ответник по касация по съществото на спора. При това, експертът недопустимо направил и изводи с правен характер, които били възприети от съда. Представени са и подробни съображения, които съставляват доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необосноваността на съдебния акт - в мотивите му отсъства какъвто и да било анализ на доказателствата по делото през призмата на приложимите разпоредби на Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба № Н-9, отм.) и методологията и насоките, дадени в Ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации (Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване). Релевират се нарушения на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, чл. 11, чл. 46, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 - в частта на претендираните корекции от ревизираното лице, свързани със загуби от материални запаси, на чл. 47, във вр. с чл. 39, ал. 1 - относно претендираните корекции на причислимите към сделките разходи за амортизациите му, а и на чл. 62 и чл. 63 от Наредба № Н-9 (отм.). Отправя се и упрек за необосновано позоваване в решението на направените от експерта сравнения между изчислените от него брутни маржове на ревизираното лице и другите дружества от извадката. Оспорват се и изводите на съда по отношение на определените с РА пазарни лихви по договор за заем между „Лукойл България“ ЕООД и Lukinter Finance B.V. с доводи, основани на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК. Въз основа на подробно развитите съображения в касационната жалба се моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Лукойл България“ ЕООД срещу РА в обжалваната му част, както и присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател поддържа касационното оспорване. По същество на спора моли за отмяната на съдебното решение, предмет на инстанционен контрол. Претендира присъждане на сторените разноски за всички съдебни инстанции съобразно представен списък на разноските. Представя писмени бележки.
Ответникът по касация – „Лукойл България“ ЕООД, чрез упълномощения адв. Ю. Пекунов, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество на спора моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Според направено в отговора на касационната жалба искане - претендира присъждането на разноски за касационното производство, но по-късно, в съдебното заседание пред настоящия съд заявява, че не търси такива.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-29002922004421-091-001 от 19.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – ГДО, потвърден с Решение № 796 от 12.06.2024 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София, в обжалваната му част, с която на „Лукойл България“ ЕООД е определен корпоративен данък по ЗКПО в размер на 4741234,00 лв. за 2017 г. и корпоративен данък в размер на 2102330,89 лв. за 2018 г. със съответните лихви за забава, както и данък върху дивидентите съгласно чл. 194, ал. 1 ЗКПО за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2018 г. в общ размер на 209674,96 лв. и съответните лихви за забава. Така определените задължения са възникнали на три отделни основания. На първо място, ревизиращите извършили на основание чл. 15 ЗКПО, във вр. с чл. 16 ЗКПО и чл. 78 ЗКПО, преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице с констатираната разлика между отчетените разходи и определените от ревизиращите пазарни размери на същите за закупуване на нефтопродукти от свързаното лице „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД (ЛНХБ). В резултат на това, финансовият резултат на ревизираното лице е увеличен за 2017 г. със сума в размер на 44971349,98 лв. и за 2018 г. със сума в размер на 19960272,19 лв. На второ място, със спорния РА е извършено увеличение на финансовия резултат по реда чл. 15 ЗКПО и чл. 16, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 ЗКПО и чл. 26, т. 11 ЗКПО, със суми в размер на 2440990,05 лв. за 2017 г. и в размер на 1063036,73 лв. за 2018 г. Посочените стойности представляват установено от ревизиращите превишение спрямо пазарните нива на отчетените от „Лукойл България“ ЕООД разходи за лихви по получен инвестиционен заем от Lukoil Europe Holdings B.V., прехвърлен към Lukinter Finance B.V. На трето място, ревизиращите установили, че така отчетените разходи за лихви към Lukinter Finance B.V. над пазарните нива следва да формират и задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридическите лица по чл. 194, ал. 1 ЗКПО, които ревизиращите изчислили за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2018 г. в общ размер на 209674,96 лв., ведно със съответните лихви за забава.
За да постанови съдебния акт, предмет на касационна проверка, първоинстанционният съд не направил собствени фактически установявания на основание приетите по делото доказателства. Прочитът на решението дава основание да се направи извод, че от фактическа страна съдът маркирал неизчерпателно, пестеливо и избирателно някои процесуални действия, извършени от приходните органи по възлагане на ревизията и издаването на ревизионния доклад, РА и решението на настоящия касационен жалбоподател. Споменал процесуалните действия на ответника по касация по подаване на възражение срещу ревизионния доклад, жалбата срещу РА по административен ред и жалбата до съда. От правна страна приел, че спорният РА е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му от закона правомощия и е подписан с "валиден квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип". Съдът достигнал до извод за основателност на оспорването на РА по причина, че при издаването му било допуснато нарушение на материалния закон. За да обоснове този правен резултат съдът се основал на буквален препис на част от направените фактически установявания в решението на решаващия орган – директор на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП и преповторил дословно неговите констатации. Мотивите на съда в частите „По отношение на определения корпоративен данък“ и „По отношение на разходите за лихви“ са основани изцяло на заключението на ССЕ и всъщност съставляват дословен препис на абзаци от него, между които редица изчисления, но и такива, които представляват правни изводи. За да кредитира заключението на ССЕ, АССГ го приел за компетентно изготвено и декларативно го определил, че е в съответствие със събраните по делото доказателства. Освен това съобразил, че било изготвено под страх от наказателна отговорност и нямало никакви данни, че не е обективно, а в същото време не била поискана допълнителна или тройна експертиза, поради което доводите на приходната администрация срещу заключението били счетени за „голословни“. Въз основа на тази познавателна дейност, съдът направил извод, че безспорно е доказана липсата на трансферно ценообразуване, поради което счел, че спорният РА в тази част е необоснован. Идентичен подход имал при разглеждане на спора по отношение на отречените с РА разходи за лихви по договор за инвестиционен заем със свързаното чуждестранно дружество Lukinter Finance B.V. Като се позовал отново на дословен препис на абзаци от заключението на ССЕ, съдът достигнал до немотивиран с други съображения извод, че определената в договора за заем лихва не се отклонява от пазарните нива и не е налице скрито разпределение на печалбата, поради което определил спорния РА за незаконосъобразен и в тази част. Не възприел за основателни доводите на данъчната администрация срещу обосноваността на заключението на ССЕ с аргумент, че не разполага със специални знания, а макар да имало оспорване на заключението, не била поискана тройна експертиза. Подчертал, че администрацията не доказала "теоретичните постановки" в издадения РА, а констатациите ѝ не се ползвали с презумпция за вярност, тъй като производството не било по чл. 122 и сл. ДОПК.
При тези съображения АССГ отменил спорния РА в обжалваната част и разпределил отговорността за разноските в първоинстанционното производство в тежест на приходната администрация.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до неговата необоснованост.
Основателно е касационното оплакване за допуснато от АССГ съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с обсъждането и оценката на доказателствената съвкупност и даването на отговор на възраженията и доводите на страните в съдебния акт съобразно изискванията по чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Посочените процесуални опущения в случая са съществени и очевидни. Внимателният прочит на съдебния акт, предмет на касационна проверка, разкрива, че мотивите му всъщност представляват дословен препис на избрани абзаци от потвърдителното решение на директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НП (от стр. 2 до стр. 5 на съдебното решение) и от заключението на ССЕ (от стр. 6 до стр. 9, пак там), без при това съдът да е представил собствени установявания по фактическата страна на спора, а и изводи по правната. Както се посочи, първоинстанционният съд е преразказал част от извършените от органите по приходите действия в хода на ревизионното производство и някои от направените от тях констатации по фактите и изводите им въз основа на тях, без да съобрази, че описанието на процесуалната дейност и заключенията на приходната администрация не представлява обсъждане и оценка на доказателствата.
Разрешаването на конкретния спор по същество от АССГ е предполагало обсъждане на всички приобщени по делото относими доказателства и заключението на приетата съдебна експертиза поотделно и в тяхната съвкупност. В резултат на тази познавателна и оценъчна дейност съдът е следвало да посочи кои факти приема за установени и доказани, въз основа на кои доказателства, и кои отрича да са се осъществили, и защо. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна разпоредба, съдът е следвало да формира правни изводи относно съществуването на спорното право или да отрече съществуването му. Такова обсъждане в съдебното решение не се разкрива. Коментираният подход на съда, освен горното, е довел примерно и до това, че направените в РА констатации за извършено скрито разпределение на печалбата, в резултат на които са определени задължения за данък, удържан при източника по чл. 194, ал. 1 ЗКПО, са споменати един единствен път в съдебното решение - в едно от последните изречения от мотивите, без да е извършен анализ на доказателствата и в тази връзка, и без да е мотивиран достигнатия декларативен краен правен извод. При това съдът не е отделил спорното от безспорното, поради което не е взел предвид съществени за спора факти, по които страните всъщност не спорят.
Основателно е касационното оплакване, че АССГ кредитирал безусловно заключението на ССЕ, без при това да изложи мотиви за тази преценка и да отговори на своевременно изтъкнатите от приходната администрация възражения. Даването на заключението под страх от наказателна отговорност и липсата на специални знания, на които се е позовал съдът, не са достатъчни за това, а преценката за съответствието на заключението със събраните по делото доказателства, на която иначе съдът е акцентирал, не е мотивирана – по причина, че такива доказателства не са посочени и въобще не са обсъдени. Обстоятелството, че АССГ не разполага с необходимите специални знания, за да провери изводите на вещото лице не е достатъчно за безкритичното им възприемане. Административният съд не е бил длъжен да проверява изчисленията на експерта, но е следвало да прецени и изложи съображения дали, и защо, счита, че използваните от него методи съответстват на приложимите правни разпоредби, а поставените му задачи намира за допустими, както и дали, и защо, изводите на вещото лице са обосновани и водят до изясняване на спора от фактическа страна. Подобна преценка изцяло отсъства в първоинстанционното решение. Съдът дори е преповторил неточната формулировка на експерта – че няма данни за трансферно ценообразуване, върху което обстоятелство основателно се акцентира в касационната жалба. Ценообразуването по сделки между свързани лица е винаги трансферно по дефиницията на пар. 1, т. 9 ДР ДОПК. Същественият въпрос е дали това ценообразуване е пазарно извършено или не и отговорът е следвало да бъде даден от съда.
По правилото на чл. 202 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Всъщност прочитът на обжалвания съдебен акт не дава основание да се предположи, че съдът е възприел съществуването на други доказателства по делото – както вече се посочи достигнатият правен резултат е обоснован с изводите на експерта, като липсва обсъждане на доказателствата и множеството изтъкнати конкретни възражения срещу "компетентността на вещото лице", допустимостта на поставените задачи към експертизата и обосноваността на изводите на експерта. С протоколно определение от 15.05.2025 г. съдът бланкетно е отхвърлил изложените възражения на процесуалния представител на приходната администрация (в подробна писмена молба и устно) при приемане на заключението, като е посочил, че „Въпрос по същество е изследване на всички доказателства, вкл. и заключението на вещото лице“. С това, което макар и процесуално непрецизно като изказ, е създал съвсем оправданото очакване, че в крайния съдебен акт ще мотивира и изложи дължим отговор по направените възражения в контекста на приетите по делото доказателства. Такъв обаче отсъства в неговото съдържание.
Липсата на дължимите съдържателни мотиви по предписанието на чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДОПК, относно фактите по делото, фактическите и правни основания на РА, и становищата и възраженията на страните препятства осъществяването на касационен контрол. Поради това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на съдебното решение. Първоинстанционният съд не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства; не е обсъдил доказателствената съвкупност, както и доводите и възраженията на страните; не е направил обосновани правни изводи за това доказала ли е страната, чиято е доказателствената тежест, материалноправните предпоставки за направените с РА корекции. Без това дължимо обсъждане, което е следвало да намери външен израз в писмения текст на решението, не може да бъде обоснован правен извод за наличието на материалноправните предпоставки за издаването на РА, респективно за тяхното отсъствие. Коментираният дефицит на собствени на съда фактически установявания и правни изводи всъщност е предпоставил съдържанието на касационната жалба и на нейния писмен отговор. В недопустим опит спорът да бъде отнесен директно пред касационната инстанция, те са изпълнени със съображения по същество, които са били поставени за разглеждане още в производството пред АССГ, но са останали без дължимия им отговор. Процесуално недопустимо е даването на този отговор от касационната инстанция като такава по правото, а и предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания и обезпечаване правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции.
Наред с всичко изложено, което е пряко относимо към допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяната на обжалваното съдебно решение, основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че от него не става ясно на какво почива преценката на съда, че предложените от ревизираното лице корекции за съпоставимост при анализа по метода на транзакционната нетна печалба (МТНП), чието приложение се извършва с поставените задачи от 1 до 7 към ССЕ, са съответни на материалния закон. Това е правен въпрос, на който съдебната инстанция по същество дължи отговор. В решението обаче не се откриват мотиви за законосъобразността на предложените от жалбоподателя две корекции за съпоставимост по смисъла на чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 11 от Наредба Н-9 (отм.) – няма данни съдът да е съобразил тези разпоредби или други относими, нито е направил преценка дали са установени правнорелевантни факти, обуславящи законосъобразността на извършения чрез ССЕ анализ по МТНП. Мотиви относно приложимостта на корекцията за съпоставимост на амортизациите изцяло липсват, а по отношение корекцията за съпоставимост на материалните запаси са преписани дословно няколко пасажа от заключението на ССЕ, в които този фактор е определен като стратегически и специфичен единствено за „Лукойл България“ ЕООД, поради което следва да бъде отчетен при анализа. В тази връзка съдът не е взел отношение, не е проверил и не е дал отговор на възражения на приходната администрация, че тези установявания представляват цялостно преповтаряне на твърденията на ревизираното лице, които вещото лице по недопустим начин представило като свое експертно становище. Обсъждане и отговор са били дължими по възраженията на ответника в първоинстанционното производство срещу допускане на задачите към експертизата, които касаят изчисления чрез прилагане на коментираните корекции при анализа по МТНП, вкл. в контекста на чл. 11 от Наредба Н-9 (отм.). Това е ключов правен въпрос, чийто отговор е бил дължим от съдебната инстанция по съществото на спора.
Съществен пропуск е, че в обжалвания съдебен акт не се откриват никакви констатации относно представената от ревизираното лице документация за трансферно ценообразуване и съображения дали съдът приема за допустимо съгласно приложимото материално право да се правят промени в анализа на трансферното ценообразуване на ревизираното лице. Впрочем, в акта, предмет на инстанционна проверка отсъства позоваване на приложимото материално право - относимите разпоредби от ДОПК, ЗКПО и Наредба Н-9 (отм.), нито е разгледано направеното от страна на приходните органи и вещото лице позоваване на Наръчника по трансферно ценообразуване на НАП или Ръководство на ОИСР по трансферно ценообразуване.
Аналогични съображения следват и по отношение на преписаните от състава на АССГ изводи - задача 10 от заключението на ССЕ, където вещото лице е изчислило по метода на пазарните цени (МПЦ) брутна печалба и брутен марж на ревизираното лице и съпоставимите дружества по отношение на сегментите - търговия на едро и дребно за 2017 г. и търговия на едро за 2018 г. Преценката на съда да кредитира тези изводи е лишена от каквато и да е правна или фактическа обосновка в мотивите на обжалваното решение. Не са обсъдени възраженията на приходната администрация, направени още в първото ѝ становище срещу допускане на тези задачи, основани на това, че предложеният анализ по МПЦ е различен от използвания в ревизионното производство, както и че приложимостта му е била отхвърлена от самото ревизирано дружество в политиката му за трансферно ценообразуване. В заключението на ССЕ всъщност са дадени отговори по възраженията, но нито последните, нито отговорите са коментирани в решението на първоинстанционния съд от него като решаващ правния спор.
Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение се явява неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото от АССГ в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да изпълни процесуалните си задължения и да разпредели доказателствената тежест между страните, като укаже изрично на всяка една от тях кои факти е длъжна да установи, доколкото в производството пред АССГ с Разпореждане от 20.08.2024 г. са дадени указания по разпределението на доказателствената тежест единствено към настоящия ответник по касация, с което е нарушен принципът на равенство на страните по чл. 9 ГПК, а и е свидетелство, че съдът не е съобразил процесуалните си задължения по чл. 9 и чл. 170, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. При постановяване на съдебното решение съдът следва да има предвид, че не може да възлага на страната процесуалните последици от недоказването на определени факти, за които не е дал указания, че са в нейна тежест да установи и докаже. Освен това е длъжен да обсъди всички приобщени доказателства, относими към спорните по делото въпроси, включително приетите в касационното производство, и да даде обосновани отговори на възраженията на страните, включително направените вече от приходната администрация към заключението на ССЕ, като има предвид процесуалните възможности по чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. В тази връзка съдът следва да съобрази, че към приетото по делото заключение на ССЕ е приложена флаш памет, описана в него като приложение, без обаче съдът да я приел като веществено доказателство и да е извършил оглед по реда на чл. 204 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. При това, съдът не е приел и евентуално съдържащите се на този технически носител доказателства. При новото разглеждане на спора АССГ следва да съобрази също така, че по делото е представена и друга „флашка“, която съдът с протоколно определение от 12.06.2025 г. е приел като „съдържаща електронни документи от ревизионното производство“, без обаче да протоколира извършването на оглед и подробни констатации от него съобразно изискването на чл. 204, ал. 3 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, съответно без да опише съдържащите се в него електронни документи. Впрочем, неясно е останало дали тези документи са различни от приетите по-рано в хода на първоинстанционното производство като част от административната преписка на хартиен носител. Едва след като отстрани тези процесуални опущения при приобщаването на доказателствата по делото, съдът следва да ги обсъди поотделно и в съвкупност, и да постанови съдебен акт по същество на спора. При това е необходимо да съобрази, че не може да се позовава на доказателствена липса ако не е изпълнил процесуалните си задължения, които следват от разпоредбите на чл. 170, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, а и по чл. 9, ал. 3 и чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. При това дължимо е да вземе предвид и правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси, като обсъди и всички релевирани относими възражения и оспорвания от страните.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 24219 от 14.07.2025 г., постановено по адм. д. № 7857 по описа на Административен съд София - град за 2024 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.