Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 4710/11.02.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д.№ 9567/24 година.

Едната касационна жалба е от Министерство на правосъдието и е срещу осъдителната част на съдебното решение. В нея се твърди неправилност на решението в обжалваната част. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение в обжалваната част. Конкретните възражения са за недоказаност на всички елементи от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, за недостоверност на кредитираните от съда гласни доказателства, както и за липса на причинно-следствена връзка между социалното изолиране на ищеца и отменената незаконосъобразна заповед за уволнение, тъй като причините за тази социална изолация в конкретния момент биха могли да бъдат и други. Касаторът твърди, че за част от твърденията на ищеца и по-конкретно, че колеги са са отдръпнали от него, не са ангажирани доказателства по делото. Поддържа също така, че ищецът не е преживял негативи и емоционални страдания, които да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част, евентуално намаляване на присъденото обезщетение. Иска присъждане на разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – Д. Т. я оспорва по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 12.05.25 година.

Другата касационна жалба е от Д. Т. и тя е срещу отхвърлителната част на решението, постановено от административния съд. В жалбата се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Наведени са всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в обжалваната му част. Възразява се срещу използваната от съда методология за изчисляване на размера на обезщетението. Поддържа се наличието на противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение относно размера на обезщетението, като се сочи, че от мотивите следва волята на съда за пълно обезщетяване на твърдените вреди, а в диспозитива претендираното обезщетение е редуцирано. Според този касатор, съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и най-вече констатациите на съдебно-психиатричната експертиза, събрана по делото. Неправилно, според касатора, съдът е определил обезщетението съобразявайки се с минималната работна заплата в страната за периода. Съдът не бил съобразил в достатъчна степен и събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според касатора, при определяне на размера на обезщетението, съдът не е отчел високата длъжност, заемана от него при издаване на заповедта за уволнение, която предполага понесени по-големи вреди. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло. Иска присъждане на разноски за две инстанции.

Върховната касационна прокуратура, представлявана по делото от прокурор Беремска, изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, както и за липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, което в съответните обжалвани части е неблагоприятно за касаторите. По основателността на касационните жалби, касационната инстанция преценява като частично основателна касационната жалба на Министерство на правосъдието и неоснователна касационната жалба на Т.. Съображенията на съда за този извод са следните: Административният съд правилно е квалифицирал иска, с който е сезиран като такъв с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, възприемайки фактическите обстоятелства в исковата молба, а именно, че ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед за уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността - началник на затвор I-ва категория в затвора в гр. София, за което иска присъждане на обезщетение за периода от 27.07.21 г. до 27.09.22 година.

За установено от фактическа страна, административният съд е приел, че със заповед на министъра на правосъдието на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – началник на затвора София, считано от датата на връчване на заповедта. С влязло в сила на 26.09.22 г. съдебно решение, заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца е отменена. Съдът е установил, че въпросната заповед е връчена на ищеца на 23.08.21 г. и в тази връзка е преценил като основателно възражението на ответника относно първоначалния момент, от който ищецът е търпял неимуществени вреди от нея.

Въз основа на заключение на съдебно-психиатрична експертиза, събрана по делото, което съдът е кредитирал като компетентно изготвено и обективно, съдът е приел, че в резултат на уволнението му, ищецът е преживял разстройство в адаптацията, изразяващо се в дистрес и емоционално разстройство. Становището на вещото лице е за голяма вероятност, този психоемоционален стрес да е отключил [диагноза], документиран с Епикриза от МБАЛ „Здравето“, Гастроентерология, за проведено болнично лечение на Т. в периода от 02.08.21 до 06.08.21 година.

Административният съд е посочил, че заключенията на вещото лице съвпадат с писмените доказателства по делото, вкл. и с амбулаторния лист от 08.07.21 г., издаден от д-р Величков, както и със Становище от 28.04.23г. на психолог В. Илиева.

Относно негативното емоционално състояние на ищеца във връзка с уволнението му, съдът е кредитирал показанията на свидетеля М..

Относно завишената тревожност на ищеца и депресивното му състояние, съдът е кредитирал показанията на св. Паризов, който като психиатър е лекувал ищеца непосредствено след уволнението му през 2021 година.

Въз основа на посочените доказателства и тяхната съвкупна преценка, административният съд е достигна до извода за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. Освен разстройство в адаптацията и влошеното психично състояние на ищеца, установено от съдебния експерт и св. Паризов, съдът е приел въз основа на показанията на св. М., че отношението на колегите на ищеца към него се е променило. Въз основа на същите доказателства, съдът е преценил и наличието на причинно-следствената връзка между негативните изживявания и здравословните проблеми на ищеца и уволнителната заповед.

Съдът е приел, че към датата на уволнението му, ищецът е бил в състояние на завишена тревожност, която е резултат от предходни налагани му дисциплинарни наказания. Съдът е посочил също така, че негативните усещания на ищеца са изострени и от широкото медийно отразяване на уволнението му. Достигнал е до извода за наличие на кумулативно въздействие върху ищеца на фактори, които засилват негативните му усещания от самото уволнение. Като такива е възприел предходните дисциплинарни наказания на ищеца, смъртта на неговия баща един месец преди уволнението му, придружаване на майка му в болнично заведение, отразяване на уволнението му в медиите, влошаване на семейните отношения на ищеца, тежки имуществени негативи за ищеца, заради необходимостта от погасяване на кредит и издръжка на деца.

Съдът е приел, че ищецът в резултат на уволнението е преживял неимуществените вреди, които твърди, вкл. и влошаване на здравословното му състояние, като техният интензитет е допълнително завишен от заеманата от ищеца ръководна длъжност, след повече от 21 години трудов стаж в системата на ГДИН.

При определяне на размера на обезщетението, съдът е преценил наличието на всички горепосочени обстоятелства, интензитетът на изживяванията, периода, като за обективна база е възприел минималната работна заплата за страната за исковия период. Съдът е преценил, че месечният размер на обезщетението следва да е в размер над минималната работна заплата именно поради кумулативното наличие на редица обстоятелства, водещи до завишен интензитет на негативните изживявания на ищеца.

Касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно в частта относно размера на присъденото обезщетение. Административният съд необосновано е завишил присъдения размер на обезщетението в несъответствие с данните по делото и при неспазване на принципа за справедливост, установен в чл.52 от Закона за задълженията и договорите, към който препраща §1 ЗОДОВ.

Административният съд е съобразил, че извън незаконното уволнение върху психиката на ищеца са повлияли многобройни неблагоприятно въздействащи фактори. Неправилно, обаче, съдът е възприел този кумулативен ефект като изискващ по-висок размер на обезщетението. В конкретния случай, по конкретния правен спор, обезщетението се претендира единствено и само от незаконосъобразната заповед за уволнение, въпреки че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени доводи за въздействието върху ищеца и на предходно наложените му дисциплинарни наказания, както и отразяването на уволнението му в медиите. В петитума на исковата молба не се сочи, че се претендират вреди и от тези обстоятелства, посочени в обстоятелствената й част. Поради това ефектът от тях върху психиката и емоционалното състояние на ищеца следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но не в посока на завишаването му, а в посока да се отграничи, колкото е възможно, самостоятелният ефект на уволнението върху психофизическото и емоционално състояние на ищеца. Налице е кумулативен ефект от редица неблагоприятни за ищеца обстоятелства върху неговото емоционално състояние към момента на уволнението му и след това, до отмяната му от съда, като уволнението допринася, но само то не обуславя това състояние. Поради това обезщетението, което се следва за причинената от него вреда, не трябва да покрива вредите и от другите, посочени в исковата молба кумулативни обстоятелства. Предходно наложените на ищеца дисциплинарни наказания със заповеди, които са отменени от съда, са самостоятелни основания за претендиране на обезщетяване на вреди от тях, в случай, че такива са понесени от ищеца. Такова самостоятелно основание е и действието по разгласяване на уволнението на ищеца в медиите, срещу субекта, който го е сторил.

Неправилен и несъответен на доказателствата по делото е изводът на съда, обусловен от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, че причиненото от уволнението разстройство в емоционалното състояние на ищеца е в причинна връзка с здравословния гастро-жлъчен проблем на ищеца. От данните по делото следва, че ищецът е лекуван в гастроентерологията на МБАЛ „ Здравето“ през период /02.08.21-06.08.21 г./, в който заповедта за уволнението още не му е съобщена, тъй като тя му е връчена на 23.08.21 година, т.е. към момент, в който уволнението все още не е факт. В хронологичен ред, лечението на ищеца в гастроентерологията предхожда уволнението му, поради което не може да се приеме наличието на причинно-следствена връзка между двете събития.

Административният съд необосновано се е позовал на амбулаторен лист № 226/08.07.21г., издаден от доктор Величков на името на ищеца с диагноза – [заличен текст]: „[заличен текст].“ Този амбулаторен лист е с дата преди датата на заповедта за уволнение, поради което уволнението не е причината предизвикала посещението на ищеца при този лекар. Поставената още тогава диагноза /преди уволнението/ разколебава извода на съдебния психиатър, че именно уволнението е в причинно-следствена връзка с [заличен текст] на ищеца. От писмения документ, издаден от доктор Величков е очевидно, че [заличен текст] на ищеца е факт и преди уволнението му.

Съдът неправилно е кредитирал служебните бележки, издадени от В. Илиева, управител на Център „Веста хелп“ и становището от същото лице. По своя характер тези документи са частни свидетелстващи документи с характер на писмени свидетелски показания. Съдържание им не обвързва съда, а и не е потвърдено чрез разпит като свидетел по делото, на лицето, което ги е издало. Документите не са представени с исковата молба, а впоследствие, като липсват доказателства по делото и за експертизата на лицето, което ги е издало.

Неправилно е приетото от съда, че уволнението на ищеца от ръководна длъжност, придаваща му качество на публична личност е довело до завишаване на интензитета на понесените вреди. Налице е съдебна практика, приемаща, че ръководните държавни служители, в качеството им на публичноизвестни лица трябва да проявяват по-висока степен на толерантност и по-голям праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността и дейността им / Решение №19/ 15.03.22г. на ВКС по гр. д. № 4040/21г. на Първо г. о.; Решение № 309 от 27.05.24 г. на ВКС по гр. д. № 2654/23 г. на Първо г. о.; Решение № 486 от 31.07.25 г. на ВКС по гр. д. № 2654/23 г. на Първо г. о.; Решение на ЕСПЧ по дело Чолаков/България; Решение на ЕСПЧ по дело Кържев/България и др. /.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението е завишен. При определяне на справедливия размер на обезщетението, настоящият съдебен състав съобрази актуална съдебна практика по аналогични случаи /Решение № 956/26.01.2024 г., постановено от ВАС по адм. д. № 3589/21 г.; Решение № 4693/08.05.2025 г., постановено от ВАС по адм. д. № 11313/24 г.; Решение № 10060/21.10.25 г., постановено от ВАС по адм. д. № 1335/25 г. /.Съобрази, също така, че самата съдебна отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца е провокирала емоционално удоволетворение в него, с което, до известна степен, са компенсирани негативните му изживявания във връзка с нея. От друга страна, касационният съдебен състав съобразява, че заповедта за уволнението на ищеца е поредното негово дисциплинарно наказание, което е отменено от съда. Тази поредност е основание за завишаване на размера на обезщетението. Имайки предвид посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като справедлив размер на обезщетението за исковия период, който правилно е определен от първоинстанционния съд от 23.08.2021г. до 26.09.2022 г. , размерът от 5500 лева или това са 2812,11 евро .

По тези съображения, касационната инстанция преценява като неоснователна касационната жалба на Д. Т. и като частично основателна касационната жалба на Министерството на правосъдието. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, в която Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Д. Т. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5500 лева до присъдени размер от 11050 лева, като вместо това искът на Д. А. Т. срещу Министерството на правосъдието, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.08.2021 г. до 26.09.2022 г. от незаконосъобразната Заповед № ЧР-03-110 от 27.07.2021 г. на министъра на правосъдието следва да се отхвърли за разликата над сумата 5500 лева до 11050 лева.

В останалата част решението на административния съд като правилно следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора в касационната инстанция, на Министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което своевременно е поискано, в размер на 100 лева или 51 евро.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

ОТМЕНЯ Решение № 4710/11.02.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д.№ 9567/24 година, В ЧАСТТА в която Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Д. Т. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5500 лева до присъдени размер от 11050 лева, причинени от незаконосъобразната Заповед № ЧР-03-110 от 27.07.2021 г. на министъра на правосъдието, за периода от 23.08.2021 г. до 26.09.2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Т., [ЕГН] иск срещу Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за причинени от Заповед № ЧР-03-110 от 27.07.2021 г. на министъра на правосъдието неимуществени вреди за разликата над сумата от 5500 лева до 11050 лева, за периода от 23.08.2021 г. до 26.09.2022 година.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Д. А. Т., [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 51 евро (100 лева).

Решението е окончателно.