Производството е по чл. 229 и следващите АПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Г. Г., от гр. София чрез неговия пълномощник срещу определение №4481/03.10.2025 г. по адм. д №1803/2024 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

В срока по чл. 232 АПК другата страна- Общинският съвет гр. Сандански чрез процесуалния си представител намира частната жалба за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Г. срекщу решение № 308/04.09.2024 г. на Общинския съвет гр. Сандански, с което е одобрен ПУП-ПУР в обхват с начало кръстовището на бул. "Свобода" с ул. "Тодор Каблешков" до пътен възел гр. Сандански на АМ "Струма" и е одобрен ПУП-ПР за УПИ 65334.202.24, УПИ 65334.159. 159 и УПИ 65334.159.647 с отреждане на "Енергийна инфраструктура".

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че не са налице предпоставките на чл. 131 , ал. 2, т. 1-т. 5 ЗУТ и е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения:

Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план са имотите, предмет на плана. Жалбоподателят е собственик на имот с идентификатор 65334.159.36, като според заключението на вещото лице собственият на жалбоподателя имот не е предмет на плана, поради което не е налице предпоставката на чл. 131, ал. 2, т .1 ЗУТ. С процесния ПУП не се измена уличната регулация пред имота, нито процесният имот е съседен на имот, за който по оспорения ПУП се предвижда свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Това обстоятелство елиминира предпоставката за активна процесуална легитимация на собственика на процесния имот съгласно чл. 131, ал. 2,т. 2 ЗУТ. В случая оспореният ПУП не предвижда одобряване на застрояване, което изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. С одобрения и оспорен ПУП не е установена и промяна в устройствените показатели за имот 65334.159.36, нито промяна в предназначението на имота по ПУП-ПРЗ от 2006 г.-същият остава с предназначение склад за нехранителни продукти, шоурум и администрация в зона предимно производствена и не е съседен на имот с променено предназначение, поради което не е налице и условието на чл. 131, ал. 1, т. 4 ЗУТ.

Спорният момент е дали с оспорения ПУП се създават ограничения в режима на застрояване и ползване на имота. Както се посочи, няма промяна в устройствените показатели за имота, нито е предвидена сервитутна зона, която да пречи на застрояването и ползването на имот 65334.159.36. Според вещото лице отстоянието от пътното платно до имота на жалбоподателя не засяга ограничителните линии на застрояване по ПУП-ПРЗ от 2006 г.

Жалбоподателят и пред първата и пред касационната инстанция поддържа, че оспореният ПУП-ПУР ограничава ползването на имота, по точно транспортният достъп до него. В тази насока съдът е възприел закючението на вещото лице, че имотът граничи с бул. "Европа", така че по целия фронт на уличната регулаци е осигурен достъп до него. Транспортният достъп до имота е пренесен в оспорения ПУП-ПУР от ПУП-ПРЗ от 2006 г. (5 м в източната част на уличната регулация на имота). По този начин между предвижданията на ПУП от 2006 г. и тези на оспорения ПУР има пълно съответствие относно местоположението на транспортния достъп до имот 159.36 и относно широчината на този транспортен достъп. Разликата е в това, че по ПУП от 2006 г. не са котирани радиуси на завиване към този 5-метров шлюз, през който се достъпва имот 159.36. Тези радиуси са конкретизирани с разглеждания ПУП-ПУР. Доколкото радиусите не осигуряват влизане и излизане до имота на тежкотоварни автомобили, вещото лице е посочило, че е необходимо те да се изменят с комуникационно-транспортен план. Такъв план не е изготвен към момента, но не е изготвен и към ПУП-ПРЗ за имота от 2006 г. Вещото лице е повторило изводите си, че спорните ПУП–ПУР и ПР не променят границата на имот 159.36 към улица, като тази граница понастоящем е бул. „Европа“. Уточнило е още, че радиусите на завиване към имот 159.36 не са били отразени в ПУП-ПРЗ за имота от 2006 г., но съобразно графичната част на този ПУП, между предвижданията му и предвижданията на ПУП-ПУР няма промяна във входа и изхода от имот 159.36. Ефективното обслужване на имот 159.36 е затруднено и по ПУП-ПРЗ от 2006 г. За бул. "Европа" вещото лице е посочило, че е 4-ти клас път и отстоянието от пътното платно до имота на жалбоподателя е над 6 м, така че ПУП-ПУР не засяга линиите на застрояване в имот 159.36. Транпортният достъп от бул. "Европа" до имота на жалбоподателя се осъществява между осови точки 20.34 и 20.33 и в този участък теренът е бил с предназначение за улична регулация и преди одобряването на оспорения ПУП-ПУР. В частната жалба се сочи, че транспортният достъп до имота на жалбоподателя е осигурен със заповед № 1/19.01.2006 г. на кмета на общината за учредяване право на преминаване през имот 000159 и има два размерни параметри, които са фиксирани в ПУП-ПРЗ от 2006 г. ширина 5 метра и дължина 6, 80 м. С "изчезването" на имот 000159, през който имот е одобрен транспортният достъп до имота по плана от 2006 г. с оспорения ПУП регулационните линии между имоти 000159 и 000246, които очертават този достъп, се премахват, което по същество е анулиране на част от законен, валиден ПУП за имот. Това твърдение се опровергава от заключението на вещото лице, според което транспортният достъп по оспорения ПУП-ПУР и по плана от 2006 г. има пълно съответствие относно местоположението на транспортния достъп до имот 65334.159.36. Единствената разлика е , че по плана от 2006 г. не са котирани радиуси на завиване към този 5-метров шлюз, пред който се достъпва до имота. Доколкото тези радиуси не осигуряват влизане и излизане до имота на тежкотоварни автомоболи според вещото лице това положение може да се измени с комуникационно-транспортен план, който не е бил изготвен и към плана от 2006 г. Освен това оспореният ПУП-ПУР не засяга линиите на застрояване в имот 159.36. Що се касае до обстоятелството, че имот 000159, през който е било учредено право на преминаване и този имот 000159 е присъединен към бул. "Европа"-имот 65334.159.246, то това не води до ограничения в режима на ползване на имот 159.36, нито до дерогация на регулационните линии по плана на 2006 г., както се твърди в частната жалба. Както се посочи, регулацията на имота не се променя с оспорения ПУП, нито с този ПУП-ПУР се въвеждат ограничения на застрояването и ползването на имота 159.36. Поради тези обстоятелства не е налице и условието на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.

Що се касае до одобряването на ПУП-ПР за УПИ 65334.202.24, УПИ 65334.159. 159 и УПИ 65334.159.647 с отреждане на "Енергийна инфраструктура", то тези имоти са с предназначение алея и урбанизиран местен път и тази регулация не засяга по никакъв начин имота на жалбоподателя. Обстоятелството дали имотът е електроснабден е извън преценката дали жалбоподателят е заинтересовано да обжалва оспорения ПУП лице.

Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за липса на правен от обжалване интерес за жалбоподателя е материално законосъобразен. При постановяване на обжалваното определение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми и определението като съответно на материалния и процесуалния закон следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №4481/03.10.2025 г. по адм. д №1803/2024 г. на Административен съд Благоевград.

Определението е окончателно.