Производството е по преда на чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 190, във връзка с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Б. М. И. и от В. Н. В., чрез процесуалния им представител ад. А. Ангелов, против чл.6, ал. 4; чл. 7, ал. 1, т. 5; чл.7, ал. 2; чл.7, ал. 3, т. 4; глава втора „а“; чл.10, ал. 1, т. 3; чл. 10, ал. 1, т. 8, чл. 10, ал. 4, т. 5; чл.11; чл.12, ал. 6; чл.12, ал. 7; чл. 16, ал.1, т. 8; чл.16, ал. 2; чл.19, ал.1 по отношение на израза „включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България, назначен на експертна длъжност; чл.21; чл.22; чл.23, ал. 3; чл.27, ал. 1, изр. 2; чл. 38, ал. 3, т. 6; чл. 38, ал. 4, т. 6 от Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп., бр. 103 от 06.12.2024 г./, както и срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица / обн. ДВ, бр.89/2025 г., в сила от 01.11.2025 г./, издадена от министъра на правосъдието.
В жалбата си и допълнителна молба от 30.12.2025 г. оспорващите са направили искане за спиране изпълнението на оспорената в цялост горецитирана Наредба за изменение и допълнение на процесната Наредба до произнасяне по оспорването с влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът – министърът на правосъдието, не изразява становище по искането за спиране.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид твърденията в жалбата, че оспорващите са вещи лица в областта на съдебните автотехнически екпертизи и фигурират в списъците, утвърдени за вещи лица по Закона за съдебната власт от съответния район – район Габрово и район Перник, жалбоподателите са доказали наличието на правен интерес от оспорването на съответните разпоредби от горецитираната Наредба и Наредбата за изменение и допълнение на същата Наредба /обн., ДВ, бр.89/2025 г., в сила от 01.11.2025 г./. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че направеното с жалбата искане за спиране изпълнението на оспорената в цялост Наредба за изменение и допълнение Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица е допустимо. Разгледано по същество искането за спиране е неоснователно по следните съображения:
По силата на чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и чл. 196 АПК, действието на оспорен подзаконов нормативен акт може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, при условие, че то би могло да причини за оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта подлежат на доказване от оспорващия. Необходимо е да се установи и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му да донесе вредоносни последици за обжалващия. Нормотворецът apriori приема, че е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита следва да бъде осигурена с незабавното изпълнение на акта. Следователно, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен негов интерес, който да бъде противопоставим на значимите права, които законът охранява.
В подадената до Върховния административен съд жалба и в допълнителната молба от 30.12.2025 г. се твърди, че както оспорващите, така и всички вещи лица в областта на автотехническите експертизи търпят вреди от процесната Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, изразяващи се в загуба на време и средства за депозиране на документи със заявление за допускане до изпит „за признаване на правоспособност“ от министъра на правосъдието, както и в отлагане и забавяне на дела и производства с оглед предвидения режим на провеждане на изпит за признаване на правоспособност. Прилагат се и доказателства, че със заповед на министъра на правосъдието е насрочен извънреден изпит за признаване на правоспособност на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи – под формата на тест на 31.01.2026 г., от 10.00 часа и под формата на решаване на казус на 01.02.2026 г., от 10.00 часа; тематичен конспект и заповед на министъра на правосъдието за определяне на комисия за провеждане на изпита.
В искането за спиране не се съдържа посочване на конкретни основания и доказателства за нови обстоятелства, водещи до значителни и труднопоправими вреди, които биха настъпили в патримониума на жалбоподателите от прилагането на оспорения нормативен акт. Насрочването от министъра на правосъдието на извънреден изпит за правоспособност по отношение на вещите лица от областта на съдебните автотехнически експертизи не обосновава сам по себе си факта на настъпването за оспорващите на значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Отделно от това, липсват и конкретни данни, че оспорващите са подали заявления и ще участват в насрочения за края на м. януари изпит. В допълнение следва да се посочи, че въпросът за компетентността на издателя на подзаконовия нормативен акт и на акта по неговото изменение и допълнение, както и разписаният режим за провеждане на изпит за признаване на правоспособност по отношение на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, е въпрос по съществото на спора. Следва да се има предвид, че вероятната основателност на оспорването сама по себе си не е основание за постановяване на спиране действието на оспорените разпоредби, при отречената възможност за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението - арг.: чл. 166, ал. 2 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 190, във връзка с чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК искането следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и основание чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 190, във връзка с чл. 196 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Б. М. И. и от В. Н. В. за спиране на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от министъра на правосъдието / обн. ДВ, бр.89/24.10.2025 г., в сила от 01.11.2025 г/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщенията до страните.