Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПЕТРУРГИЯ“ ООД, с адрес на управление в обл. София, общ. Елин Пелин, чрез адв. И. Георгиев, срещу Решение № 745 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 289/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ № ВТ-1-2/2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение(ИП) „Изграждане на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата, енергоизточник за нуждите на производството, сграден фонд и площадки за находище „Върбовка“, с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново“.

В касационната жалба се сочи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, съдът правилно и подробно е установил фактическата страна на спора, но неправилно я е отнесъл към приложимите процесуални и материалноправни разпоредби. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на РИОСВ – Велико Търново, чрез адв. Коджабашев, счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Ответникът – „Екопрод“ ЕООД, с адрес на управление [населено място], общ. Павликени, чрез адв. Няголов, счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Ответникът - Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, чрез адв. Стоилова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ.

Ответникът - СНЦ „Ти решаваш“, чрез адв. Дишев, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ. Претендира разноски.

Ответникът - СНЦ „Балканка“ представляван от председателя на УС – И. П. оспорва касационната жалба.

Ответникът – Я. Д. Ц. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки изразява подробни съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.

Разгледана по същество за неоснователна.

За да отхвърли жалбата на търговското дружество, първоинстанционният състав е приел, че обжалваното решение на директора на РИОСВ – Велико Търново е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържа обосновани правни и фактически твърдения, съответства на материалния закон и на целта му.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав, във връзка с наведените конкретни оплаквания в касационната жалба на дружеството, намира за установено следното.

Преди всичко следва да се отбележи, че административният съдия е разгледал подробно възможностите на свикване на ново (повторно) заседание на експертния екологичен съвет /ЕЕС/ към РИОСВ, като е приел, че при спазване на императивното изискване на чл.95, ал.3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ с цел събиране на пълна, точна обективна и конкретна информация и данни за всички елементи от околната среда, които са свързани със съответния инвестиционен проект, така че да е възможно, съобразно задължението за установяване на посочената информация и данни в чл.95, ал.4 от ЗООС, оценката на въздействието върху околната среда да определи, опише и оцени по подходящ начин съобразно особеностите на всеки отделен случай преките и непреките значителни въздействия на инвестиционното предложение. Безспорно това задължение е прието, че е в тежест на възложителя, но задължение за предоставяне на точни и актуални данни, от значение за изготвяне на обективна и съответна на нормативния ред оценка обаче, е възложено съобразно правилото на чл.96, ал.4 от ЗООС и на всички други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС.

При тези съображения съдът е приел, че компетентния орган на изпълнителната власт е упражнил правомощията си обективно при съобразяване изцяло с всички постъпили становища, като е осъществил административната процедура в съответствие с установените за това процесуални правила, при дадена на дружеството възможност да охрани и осъществи изцяло правата и законно установените си интереси, съобразно вмененото му в чл.96, ал.3 от ЗООС задължение. Именно след събирането на допълнителната информация от органа, въз основа на резолюцията от 07.02.2022 г., поставена върху протокола от заседанието на ЕЕС от 31.01.2022 г., на възложителя са били изпратени с писмо изх. № 819/257/23.11.2022 г. допълнително постъпилите документи за запознаване с предоставен едномесечен срок за становище, в отговор на което дружеството е заявило, че няма да променя, допълва или преработва доклада за ОВОС.

По отношение на съответствието на решението с материалния закон, първоинстанционният съд е споделил изводите на административния орган, че с ИП не се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве, съгласно чл.19 ал.2, т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Подкрепил е довода в оспорения акт за неспазване на изискуемите се норми за допустими емисии – по отношение на 97% от половинчасовите средни стойности за показатели SO2, НС1 и общ прах, за които няма да бъде постигнато съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

Във връзка с констатацията в оспореното Решение, свързана с горивото в енергоизточника е приел, че същата е обоснована и съответна на закона. Като обосновано и правилно е възприето и приетото с оспореното отрицателно решение, че в ДОВОС е предвидено водозахранване с водоизточник, находящ се в ПИ с идентификатор 70295.13.38 по КККР на град Сухиндол, където при проверка от БДДР-Плевен е установено, че такъв сондаж на терен не съществува. Тази неточност е възприета от съда като нарушение на вмененото на възложителя задължение в чл.96. ал.3 от ЗООС да осигурява необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.

На следващо място е посочил, че постъпилото отрицателно становище на Министерството на здравеопазването изх. №63-00-176/22.08.2022 г., с което МЗ акцентира върху липсата на достатъчно информация в ДОВОС за адекватна оценка на здравния риск, недостатъчните, в качествен и количествен аспект, мерки за предотвратяване на отрицателното въздействие при реализацията на ИП, е самостоятелно основание съгласно чл.19, ал.2, т.5 от НУРИОВОС да обоснове отказа на Директора на РИ0СВ-ВТ да одобри осъществяването на ИН. Като обосновано и законосъобразно е прието и посоченото отсъствие в ДОВОС на информация и анализ на обществената пътна мрежа в района на ИП, както и липсата на съгласуване на ИП с Министерство на културата и НИНКН по чл.84 от ЗКН. В заключение е установено, че оспореното решение съответства и на целта на закона -опазване на околната среда и човешкото здраве.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Доводите, наведени в касационната жалба, досежно поддържаното от касатора основание за неправилност на първоинстанционното решение, могат да бъдат сведени до два основни аргумента. На първо място касаторът счита, че процедурата по постановяване на Решението на ОВОС е проведена без да се съобразят правните последици на Решение № 1117 от 31.01.2024 г. по адм. дело № 4443/2023 г. на Административен съд – София-град (АССГ). На второ място се счита, че изводите на съда са направени на база фактически твърдения, които не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Неоснователен е доводът на касатора „Петрургия“ ООД, че обжалваното решение е постановено при незачитане на правните последици от влязло в сила Решение № 1373/02.03.2023 г. но адм. дело № 10980/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението на АССГ е постановено по иск на „Петрургия“ ООД на основание чл.256 АПК срещу твърдяно бездействие на РИОСВ - Велико Търново по заявлението за издаване на решение по ОВОС по процесното ИП. С това решение съдът задължава Директора на РИОСВ - Велико Търново в едномесечен срок от влизане в сила на решението да приключи събирането на доказателствата, необходими за произнасяне на административния орган с решение по ОВОС по осъществяването на инвестиционно предложение за „изграждане на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата, енергоизточник за нуждите на производството, сграден фонд и площадки за находище „Върбовка“ село Върбовка, Община Павликени, Област Велико Търново“, като в указания срок да предприеме действията по събиране на цялата информация по чл.18 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействията върху околната среда. Решението на АССГ е потвърдено с Решение № 1117/31.01.2024 г. по адм. дело № 4443/2023 г. по описа на Върховен административен съд, VI отделение.

С Определение № 5102/16.05.2025 г. на ВАС - 5-члепен състав, II колегия, постановено по адм. дело № 4111/2024 г. е оставено в сила Решение № 1117/31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 4443/2023 г. на ВАС, VI отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на "Петрургия" ООД срещу решение № 1373 от 02.03.2023 г., постановено по адм. дело № 10980/2022 г. по описа на АССГ. Следователно Решение № 1373/02.03.2023 г. по адм. дело № 10980/2022 г. по описа на Административен съд - София-град е влязло в законна сила на 16.05.2025 г. Определеният с решението на АССГ едномесечен срок за събиране на доказателствата по чл.18 от Наредбата е изтекъл на 16.06.2025 г. Нито административният орган РИОСВ - Велико Търново, нито страните, нито съдебният състав по адм. дело № 289/2025 г. на АССО, биха могли да се съобразят с това обстоятелство, настъпило след края на устните състезания в първостепенния съд по аргумент от чл.142, ал.2 от АПК. Още повече, решението на АССГ е постановено по дело по чл.256 АПК, чийто предмет е защита срещу неоснователни бездействия на администрацията. Както е посочено и в мотивите на Решение № 1117/31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 4443/2023 г. на ВАС, VI отделение „По посочения ред (чл.256 АПК) не са предмет на защита задълженията за волеизявления, т:е. за издаване на административни актове. Защитата обхваща фактически бездействия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т.е. за извършване на правни действия и издаване на индивидуални административни актове.“ Както е посочил съдът, индивидуалният административен акт по чл.21 от АПК подлежи на контрол за законосъобразност по друг процесуален ред, какъвто е настоящият случай при обжалване на акта по реда на АПК.

Предвид пълното разминаване между предмета на двете дела - адм. дело №10980/22 г. на АССГ, имащо за предмет защита срещу неоснователни фактически бездействия и адм. дело № 289/2025 г., имащо за предмет обжалване на индивидуален административен акт, влязлото в сила Решение № 1373/02.03. 2023 г. по адм. дело № 10980/2022 г. по описа на Административен съд - София-град е неотносимо към предмета на настоящото дело.

От друга страна, още преди произнасянето на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 4443/2023 г. административният орган – РИОСВ - Велико Търново напрактика е изпълнил съдебното решение на АССГ, като е събрал доказателства, провел е EEC и е издал крайният административен акт - атакуваното по съдебен ред пред настоящата касационна инстанция Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВТ-1-2/2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново. Липсите на изисквана по закон информация относно параметрите и очакваните въздействия на ИП е наложила РИОСВ да набави тази информация чрез органи със специална компетентност. След набавянето и, и поради депозирането на особени мнения, се е наложило провеждането на второ заседание на EEC. Извършването на тези действия е причината и за известното забавяне на производството по ОВОС. Именно, за да установи правноотносимите към спора факти и поради липса на информация от съществено значение в доклада по ОВОС, изготвен от „Петрургия“ ООД, на административния орган се наложило да извърши допълнителни действия за събиране на доказателства в съответствие с чл.35 АПК и да проведе второ заседание на EEC.

Въпреки това, неспазването на сроковете за произнасяне и нарушаването на принципа за бързина в процеса не представляват абсолютно основание за отмяна на административния акт и няма отношение към нито едно от основанията за отмяна. Принципът на обективната истина има превес спрямо принципа на процесуалната бързина, за да се гарантира справедливо и правилно решаване на поставения пред административния орган въпрос и за защита правата и интересите на гражданите.

Настоящият състав намира за неоснователно и второто оплакване на касационния жалбоподател.

Производството по издаване решението по ОВОС започва с искане за одобряване на ДОВОС от страна на заинтересованото лице, в случая възложителят „Петрургия"ООД. Последният(касатор в настоящото производство) търси издаването на благоприятен за него акт – решение за одобряване осъществяване на инвестиционното му намерение. Следователно в тежест на същият по арг. от чл.170, ал.1 АПК е било в хода на административните процедури по издаването на решението да ангажира всички необходими доказателства, както и в хода на съдебния процес по обжалването на отказа, доказващи, че инвестиционното му намерение съответства на нормативните изисквания за безопасна околна среда и евентуално - да опровергае становищата компетентните органи (M3 относно риска за здравето, МОСВ относно противоречието с принципите на кръговата икономика и НПУО, БДДР относно замърсяванията на подпочвените води и източниците на води). Именно във връзка с представените от самия възложител на ДОВОС данни, които се съдържат в доклада и в приложенията към него, както и въз основа на становищата на компетентните органи, приети от административният орган в хода на процедурата по събиране на доказателства, е взето решението на Директора на РИОСВ – Велико Търново да откаже одобряването на инвестиционното предложение. Позоваването на справката за количествата валежи в района на ИП (тази справка е приложение към ДОВОС и е представена от възложителя, за да обоснове откъде ще обезпечи нужните количества вода) в Решението представлява интерпретация на органа за тенденцията към намаляване на количествата паднал дъжд в района на ИП. Тази справка е годно доказателствено средство в процеса, което освен че е представено от самия касационен жалбоподател, не е оспорена от него от фактическа страна в нито един етап на съдебното производство. Нелогично е и твърдението, че дори тази информация да се приеме за вярна, няма данни с какво тези обстоятелства се отразяват върху необходимостта от извършването или неизвършването на ОВОС. В производството пред АССО първоинстанционният съд ясно и съответно е указал относимостта на цитирания факт към предмета на спора, а именно, че съгласно ДОВОС ИП ще се захранва с дъждовни води.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Съдебният състав по адм. дело № 289/2025 г. на АССО е изпълнил стриктно указанията, дадени от ВАС по адм. дело № 9459/2023 г., Шесто отделение, като е разгледал по същество жалбата на „Петрургия“ ООД, отразил е коректно в решението си приетите за установени фактически обстоятелства, извършил е цялостна задълбочена преценка на събраните в пет тома доказателства, които са му позволили да обоснове своите фактически и правни си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. Обжалваното решение е подробно и ясно мотивирано, а крайният извод напълно се обосновава от доказателствата по делото.

Консеквентно, това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция да приеме, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на РИОСВ – Велико Търново, за която страна се констатираха те да са в размер на 613,55 евро за осъществената защита от адвокат в тази инстанция.

Разноски се дължат и на заинтересованите страни. Такива са претендирани само от ответното дружество СНЦ „Ти решаваш“, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 1 022,58 евро за тази съдебна инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 745 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 289/2025 г. по описа на Административен съд – София-област.

ОСЪЖДА „ПЕТРУРГИЯ“ ООД с адрес на управление в обл. София, общ. Елин Пелин да заплати на РИОСВ – Велико Търново с адрес ул. „Никола Габровски“№68направените в касационната инстанция разноски по делото в размер на общо 613,55(шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента) евро.

ОСЪЖДА „ПЕТРУРГИЯ“ ООД с адрес на управление в обл. София, общ. Елин Пелин да заплати на СНЦ „Ти решаваш“ със седалище и адрес на управление гр. Павликени направените в касационната инстанция разноски по делото в размер на общо 1 022,58 (хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента)евро.

Решението е окончателно.