Производството е по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Столична Здравноосигурителна каса (СЗОК) чрез процесуален представител юрисконсулт И. Манева против решение № 23457/08.07.2025 год. постановено по адм. дело № 2743/2025 год. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Ц. П. Н. в качеството си на законен представител на непълнолетната М. С. Р. е отменен Отказ № 2503000165/31.01.2025 год. на директора на СЗОК и са присъдени разноски.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост относими към касационните основания по чл.209, т.3 от АПК и се претендира отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за държавна такса.
Ответникът Ц. П. Н. чрез адв. С. Величкова в писмен отговор по касационната жалба я намира за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Отказ № 2503000165/31.01.2025 год. на директора на СЗОК, с който на основание чл.73, ал.1 и ал.2 от Закон за хората с увреждания и чл.69 от ППЗХУ е отказано предоставяне на медицински изделия и помощни средства заявени със заявление № 2503000165/29.01.2025 год. от Ц. П. Н., а именно помощно средство с код на главната група 03 /ортези и ортопедични апарати, изработени по поръчка/, код на подгрупата 01 /[заличен текст]/, код на техническата характеристика 15 отреза за [заличен текст], на стойност от 700 лева. Към заявлението е представен протокол от ЛКК.
За да постанови процесния отказ административният орган е приел, че описаното в заявлението помощно средство не отговаря на посоченото помощно средство в приложения към заявлението ЛКК протокол № 20250129190366/29.01.2025 год. – „[заличен текст]“. В списък-спецификация с ПСПСМИ утвърдени за заплащане с решение на НС на НЗОК публикуван на интернет страницата на НЗОК, не е включено за заплащане „[заличен текст]“.
Отказът на директора на СЗОК е обжалван пред Административен съд София-град, който с процесното решение го е отменил. Приел е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на процесуалния закон и в противоречие с целта на закона. Съдът е извършил анализ на приложимите материално-правни норми, а именно чл.73 от ЗХУ, чл.68 и чл.69, ал.1 от ППЗХУ, чл.30а, ал.4 от Закона за медицинските изделия и Наредба № 7 от 31.03.2021 год. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл.30а от ЗМИ и определяне на стойността, до която те се заплащат и е установил, че хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от Националната здравноосигурителна каса, а видно от списъка по чл.1, т.1 от Наредба № 7 от 31.03.2021 год. помощно средство с код 0301150005 представляващо „[заличен текст]“ е включено в този списък. Налице е протокол от ЛКК, съгласно който диагнозата на детето е [заличен текст], която е включена в изискванията за отпускане на помощно средство с код 0301150005 и за което НЗОК заплаща сума от 700 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяване на решението съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът правилно е отменил Отказ № 2503000165/31.01.2025 год. на директора на СЗОК като е приел, че преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне по подаденото заявление от Ц. П. Н. съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона съдържащи се като мотиви към решението.
Правилни са правните изводи на съда за допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред административния орган в процеса на издаване на оспорения отказ довели до необоснованост на същия. Мотивирането на отказа за отпускане на заявеното помощно средство с писмо на НЗОК изпратено до СЗОК е в нарушение на процесуалните правила, доколкото при издаване на административния акт органът следва да се ръководи единствено от приложимата нормативна уредба. След като в списъка утвърден с решение на НС на НЗОК заявеното помощно средство фигурира и са изпълнени изискванията за отпускането му, то директорът на СЗОК е следвало да постанови решение, с което да отпусне помощното средство.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесния отказ, като и материалният закон е приложен формално от административния орган без да се съобрази целта и духа му като последното е основание за отмяна на отказа съгласно чл.146, т.5 от АПК.
При тези съображения и след извършена служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне съгласно установеното в решението на административния съд и на ВАС.
С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски направено от ответника е основателно. Адв.С. Величкова е поискала присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата като е представила договор за правна защита. На основание чл.8, ал.3 от Наредба за възнагражденията за адвокатска работа във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. следва да се осъди НЗОК да заплати на адв.С. Величкова разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева /511, 29 евро/.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изрлпърво, предлпърво от АПК Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23457/08.07.2025 год. постановено по адм. дело № 2743/2025 год. по описа на Административен съд София град.
ВРЪЩА преписката на директора на СЗОК за ново произнасяне по заявление подадено от Ц. П. Н. № 2503000165/29.01.2025 год. съгласно указанията дадени по тълкуването и прилагането на закона дадени с решението на АССГ и на настоящото решение.
ОСЪЖДА НЗОК ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. Н. Величкова ЛН 1700061627 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 511, 29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ или 1000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно.