Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Сотирова, против решение № 5469 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 454/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е: 1) отменена по жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /АИППМП/ д-р Н. Макалваней“ ЕООД заповед за налагане на санкции № РД-11-71/6/17.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Варна, по т. 1; 2) изменена по жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /АИППМП/ д-р Н. Макалваней“ ЕООД заповед за налагане на санкции № РД-11-71/6/17.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Варна, по т. 2 и т. 3, като е определена финансова санкция от по 50 лв.; 3) осъдена РЗОК – Варна да заплати на„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /АИППМП/ д-р Н. Макалваней“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 5 лв. – държавна такса.
По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството до първоинстанционния съд и да се потвърди изцяло процесния индивидуален административен акт като законосъобразен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Н. Макалваней“ ЕООД, изразява становище за правилност на атакуваното съдебно решение, като моли то да бъде потвърдено.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се отмени.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.
С процесната заповед от 17.02.2025 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 463, ал. 1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.), директорът на РЗОК – Варна е наложил на лечебното заведение (ЛЗ) за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) - д-р Н. Макалваней“ ЕООД, с месторазположение в гр. Варна, три санкции „финансова неустойка“ в размер на по 100 лв., за нарушение на чл. 457, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. Санкциите са наложени за извършване на три еднотипни нарушения на изискванията за работа с първична медицинска документация, състоящи се в констатирана липса на попълнен задължителен реквизит - подпис на пациент в амбулаторен лист от извършен преглед.
За да постанови решението си първостепенният съд е формирал извод, че макар и оспорената пред него заповед да е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и и без да е допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаването й, тя е частично незаконосъобразна. За да отмени заповедта в частта й по т. 1 съдът е приел, че: са основателни възраженията на ЛЗ за ПИМП за липсата на подпис в амбулаторния лист поради необходимостта от издаване на направление на пациентка, тъй като предходното е с изтекъл срок; на практика не е осъществен преглед - здравноосигуреното лице (ЗОЛ) не е присъствало по уважителни причини към момента на издаване на амбулаторния лист (АЛ), прегледът е вторичен и няма назначена допълнителна терапия за пациента; случаят носи белезите на маловажност на деянието по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г. За да измени акта на директора на РЗОК – Варна в частта му по т. 2 и т. 3 чрез намаляване на размера на наложените санкции, възприемайки, че е налице основание за налагането им, съдът обаче е приел, че незаконосъобразно административният орган е наложил тези две финансови неустойки в условията на повторност при неналичие на такава.
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, но поради неправилно издирване, прилагане и тълкуване на приложимия материален закон е извел необоснован извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт.
Необоснован е изводът на съда, че издаването на амбулаторен лист на визираната пациентка в т. 1 от заповедта е било необходимо за издаване на направление за преглед при специалист поради изтичане на срока на предходно издадено такова. Няма обективни данни на тази пациентка да й е издавано предходно направление, на което да е изтекъл срока, и че на датата, на която е бил издаден процесният амбулаторен лист, пациентката е била на преглед при съответния специалист, за какъвто е издадено направлението. Освен това, не са налице доказани уважителни причини ЗОЛ да не присъства при издаване на амбулаторния лист. Извън горното, недопустимо е да бъде издаван АЛ и направление за специалист, без реално да е проведен преглед на пациента. Несъответен на приложимия материален закон е и изводът на решаващия съдебен състав, че случаят по т. 1 от заповедта е маловажен по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г. Това е така, защото съдът не е съобразил дефиницията на § 1, т. 4.1, в която лимитативно са изброени кои случаи са маловажни по смисъла на цитираната разпоредба, сред които процесният не попада.
Необоснован е и изводът на Варненския административен съд, че в случаите, визирани в т. 2 и т. 3 от заповедта, административният орган е наложил санкции в условията на повторност. От данните по делото явства, че директорът на РЗОК – Варна е наложил финансовите неустойки като за първо нарушение на основание чл. 457, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., а не на основание чл. 457, ал. 2 от същия НРД, която разпоредба е за повторно нарушение. Приобщената към доказателствения материал по първоинстанционното дело предходна заповед за санкция /невлязла в сила към момента на издаване на новата поради оспорване пред съда/, с която е наложена само една санкция за четири нарушения от същия вид при хипотезата на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД за 2023-2025 г., обуславя не санкция в условията на повторност, а при последващи такива нарушения на провереното ЛЗ да се налага санкция за всяко от тях, както е процедирал и административният орган. Противно на приетото от съда, законосъобразно директорът на РЗОК – Варна е наложил санкции над нормативно определения минимум /но в предвидения диапазон/, за което в издадената от него санкционираща заповед се е мотивирал надлежно.
За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло споделя тези от изводите на първоинстанционния съд, които са в насока, че обсъжданата заповед е издадена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на дължимата процедура и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, както и изложените аргументи в тяхна подкрепа, поради което не е нужно дословно да ги повтаря в настоящото изложение.
Предвид горното следва да се приеме неоснователност на оспорването от лечебното заведение на процесната заповед, която отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Поради това подложеното на касация съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Н. Макалваней“ ЕООД против санкционната заповед се отхвърли като неоснователна.
При позитивния за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателно. От негова страна е заплатена сумата от 200 лв. държавна такса за касационното оспорване, а същият е бил представляван пред двете съдебни инстанции от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК в полза на РЗОК - Варна следва да се присъди общо сума в размер от 500 лв. (платима от касационния ответник), от която 200 лв. са за понесени деловодни разноски и 300 лв. (100 лв. за първата инстанция и 200 лв. за касационната инстанция) за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5469 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 454/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.
Вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) - д-р Н. Макалваней“ ЕООД против заповед за налагане на санкции № РД-11-71/6/17.02.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Варна.
ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) - д-р Н. Макалваней“ ЕООД да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна сума в размер на 255,65 евро (500,00 лева) за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.