Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. М., гражданин на Пакистан, подадена чрез пълномощник адв. Д. Радославова. Жалбата е срещу решение № 25660 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4903/2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на касатора Б. М. срещу заповед № 5364з-1522 от 02.04.2025 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, с която на чужденеца е наложена обезпечителна административна мярка - „парична гаранция“ в размер на 5000 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се касационният съд да отмени постановеното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да отмени наложената обезпечителна административна мярка.

Ответникът – директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез пълномощника си гл. юрк. В. Терзийска, оспорва изцяло касационната жалба. При подробно изложени съображения прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е направил правилни изводи, които следва да бъдат споделени, въз основа на подробна преценка на събраните по делото доказателства и правилно тълкуване на материалния закон, и приложимите процесуални норми. Предлага обжалваното решение бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение №25660 от 28.07.2025 г. е отхвърлена жалбата на Б. М., гражданин на Пакистан, срещу заповед № 5364з-1522/02.04.2025 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" – МВР на основание чл. 44, ал. 5, т. 2 Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ) във връзка с чл. 72б Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ), с която на жалбоподателят е наложена обезпечителна мярка парична гаранция в размер на 5000 лева. Административният съд е констатирал, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са изложени фактически и правни основания за нейното издаване, както и че процесната заповед съответства на материалния закон и неговата цел. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е преценил, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че са налице кумулативно предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за налагане на обезпечителната мярка спрямо Б. М., защото спрямо него е издадена заповед за принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, която е влязла в сила. В направеното предложение рег. № 5364р-7908 на началника на отдел „НПМ“ за налагане на обезпечителни мерки по чл.44, ал.5, т. 1 и т. 2 ЗЧРБ е изложено, че жалбоподателят е бил принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) Любимец и освободен на 12.01.2021 г. поради изтичане на максималния срок от 18 месеца. С решение № 16/2024 г. на Вицепрезидента на Република България на чужденеца е било отказано предоставяне на убежище. С цел осъществяване на контрол по пребиваването му в страната и убеждаването му за доброволно изпълнение на ПАМ са провеждани беседи. Констатирано е, че лицето У. А. К., може да осигурява финансова издръжка на чужденеца, а Б. А. Г., да предоставя безвъзмездно ползване на стая от собствения й апартамент. При проведена беседа с У. А. К. същият заявил, че ще внесе по банкова сметка на дирекция „Миграция“ определената на паричната гаранция в размер от 5000 лева.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като настоящият съдебен състав ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за налагане на обезпечителна административна мярка "парична гаранция", издаден на основание чл. 44, ал. 5, т. 2 ЗЧРБ, до момента на отпадане на пречките по изпълнение на наложената му принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.5, т. 2 ЗЧРБ, когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна и няма насрочени действия за предстоящото му извеждане, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, или директорът на дирекция "Миграция" след преценка на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или на осуетяване на връщането по друг начин, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, могат да наложат изпълнението заедно или поотделно на някоя от следните обезпечителни мерки: т.1 чужденецът се задължава да се явява ежеседмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването си; т.2 чужденецът внася лично или чрез трето лице парична гаранция в срок и в размер, определени с правилника за прилагане на закона; т.3 чужденецът предава във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който получава обратно при изпълнение на връщането или експулсирането. Преценката на административния орган относно избора и съвкупността от налагането на обезпечителните мерки по смисъла на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ се осъществява в условията на оперативна самостоятелност.

Правилно административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противовес на твърденията на касационния жалбоподател, съдът правилно приел, че са изложени фактически и правни основания за нейното издаване, както и че съответства на материалния закон и целта му. След обстоен анализ на фактите и относимата правна уредба съдът е приел, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че лицето не може да бъде изведено от страната, поради извършена преценка на индивидуалните обстоятелства.

В настоящия случай е безспорно установено от данните по преписката, че с предходна заповед № 272з-2073/22.07.2019 г. на началника на група „Миграция“ към Областна дирекция на МВР – Хасково, по отношение на касационния жалбоподател е приложена ПАМ по чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 2 ЗЧРБ – "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Чужденецът незаконно пребивава в Република България от 2019г., не притежава паспорт, който е необходим за връщането му в Пакистан, поради което спрямо него не би могло да се изпълни наложената ПАМ. Процесната обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 ЗЧРБ няма за цел предприемане на действия по изпълнение на наложената ПАМ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Тази обезпечителна мярка се налага защото са налице пречки чужденецът да напусне страната и има за цел да обезпечи изпълнението на наложената ПАМ. На следващо място по делото се установява, че докато чуждият гражданин е бил настанен принудително в СДВНЧ, регулярно са извършвани беседи и многократно му е предлагано доброволно да се завърне в страната си на произход, но същият не се е възползвал от предоставените му възможности.

По тези съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение само за настоящата инстанция, тъй като за пред първата инстанция са присъдени. Възнаграждението възлиза на 102,30 евро, с равностойност от 200 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25660 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4903/2025 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Б. М., гражданин на Пакистан, да заплати на дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи, разноски в размер на 102,30 евро (сто и две евро и тридесет евроцента), с левова равностойност - 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.